ноември 12, 2025

Featured Posts

Screenshot_9

Бях осиновена и не знаех нищо за биологичното си семейство. Това беше просто факт от живота ми, като цвета на очите ми или това, че не обичах маслини. Моите родители, Петър и Ваня, бяха целият ми свят. Те бяха добри, тихи хора, които ме обичаха с онази спокойна, непоклатима любов, която не се нуждае от големи жестове. Живеехме скромно, но никога не ми е липсвало нищо съществено.

admin ноември 12, 2025
Screenshot_4

Мама ме отгледа сама, сервитьорка, брояща стотинки в малък апартамент под наем, чиито стени винаги миришеха на стара манджа и влага. Животът ни беше низ от лишения, пресмятане на сметки на кухненската маса и тихите ѝ въздишки, когато мислеше, че спя. Тя работеше двойни смени, ръцете ѝ бяха вечно напукани от препаратите, а усмивката ѝ – уморен, но упорит лъч светлина в моя свят.

admin ноември 12, 2025
Screenshot_9

Винаги съм се чудела за една колежка – Десислава. Тиха, обикновена, почти невидима. От онези хора, които ако не седнат на бюрото си сутрин, ще забележиш липсата им чак следобед, и то само ако ти потрябва нещо служебно

admin ноември 9, 2025
Screenshot_4

Въздухът в купето беше спарен, тежък от следобедната мараня и лепкавото нетърпение на хиляди спря-тръгни маневри. Бяхме в капана на градската артерия вече повече от час. Асфалтът блестеше измамно, сякаш мокър, но беше просто разтопен от жегата.

admin ноември 9, 2025
Бях осиновена и не знаех нищо за биологичното си семейство. Това беше просто факт от живота ми, като цвета на очите ми или това, че не обичах маслини. Моите родители, Петър и Ваня, бяха целият ми свят. Те бяха добри, тихи хора, които ме обичаха с онази спокойна, непоклатима любов, която не се нуждае от големи жестове. Живеехме скромно, но никога не ми е липсвало нищо съществено. Screenshot_9

Бях осиновена и не знаех нищо за биологичното си семейство. Това беше просто факт от живота ми, като цвета на очите ми или това, че не обичах маслини. Моите родители, Петър и Ваня, бяха целият ми свят. Те бяха добри, тихи хора, които ме обичаха с онази спокойна, непоклатима любов, която не се нуждае от големи жестове. Живеехме скромно, но никога не ми е липсвало нищо съществено.

admin ноември 12, 2025
Бях осиновена и не знаех нищо за биологичното си семейство. Това беше просто факт от живота ми,...
Read More Read more about Бях осиновена и не знаех нищо за биологичното си семейство. Това беше просто факт от живота ми, като цвета на очите ми или това, че не обичах маслини. Моите родители, Петър и Ваня, бяха целият ми свят. Те бяха добри, тихи хора, които ме обичаха с онази спокойна, непоклатима любов, която не се нуждае от големи жестове. Живеехме скромно, но никога не ми е липсвало нищо съществено.
Мама ме отгледа сама, сервитьорка, брояща стотинки в малък апартамент под наем, чиито стени винаги миришеха на стара манджа и влага. Животът ни беше низ от лишения, пресмятане на сметки на кухненската маса и тихите ѝ въздишки, когато мислеше, че спя. Тя работеше двойни смени, ръцете ѝ бяха вечно напукани от препаратите, а усмивката ѝ – уморен, но упорит лъч светлина в моя свят. Screenshot_4

Мама ме отгледа сама, сервитьорка, брояща стотинки в малък апартамент под наем, чиито стени винаги миришеха на стара манджа и влага. Животът ни беше низ от лишения, пресмятане на сметки на кухненската маса и тихите ѝ въздишки, когато мислеше, че спя. Тя работеше двойни смени, ръцете ѝ бяха вечно напукани от препаратите, а усмивката ѝ – уморен, но упорит лъч светлина в моя свят.

admin ноември 12, 2025
Мама ме отгледа сама, сервитьорка, брояща стотинки в малък апартамент под наем, чиито стени винаги миришеха на...
Read More Read more about Мама ме отгледа сама, сервитьорка, брояща стотинки в малък апартамент под наем, чиито стени винаги миришеха на стара манджа и влага. Животът ни беше низ от лишения, пресмятане на сметки на кухненската маса и тихите ѝ въздишки, когато мислеше, че спя. Тя работеше двойни смени, ръцете ѝ бяха вечно напукани от препаратите, а усмивката ѝ – уморен, но упорит лъч светлина в моя свят.
Винаги съм се чудела за една колежка – Десислава. Тиха, обикновена, почти невидима. От онези хора, които ако не седнат на бюрото си сутрин, ще забележиш липсата им чак следобед, и то само ако ти потрябва нещо служебно Screenshot_9

Винаги съм се чудела за една колежка – Десислава. Тиха, обикновена, почти невидима. От онези хора, които ако не седнат на бюрото си сутрин, ще забележиш липсата им чак следобед, и то само ако ти потрябва нещо служебно

admin ноември 9, 2025
Винаги съм се чудела за една колежка – Десислава. Тиха, обикновена, почти невидима. От онези хора, които...
Read More Read more about Винаги съм се чудела за една колежка – Десислава. Тиха, обикновена, почти невидима. От онези хора, които ако не седнат на бюрото си сутрин, ще забележиш липсата им чак следобед, и то само ако ти потрябва нещо служебно
Въздухът в купето беше спарен, тежък от следобедната мараня и лепкавото нетърпение на хиляди спря-тръгни маневри. Бяхме в капана на градската артерия вече повече от час. Асфалтът блестеше измамно, сякаш мокър, но беше просто разтопен от жегата. Screenshot_4

Въздухът в купето беше спарен, тежък от следобедната мараня и лепкавото нетърпение на хиляди спря-тръгни маневри. Бяхме в капана на градската артерия вече повече от час. Асфалтът блестеше измамно, сякаш мокър, но беше просто разтопен от жегата.

admin ноември 9, 2025
Въздухът в купето беше спарен, тежък от следобедната мараня и лепкавото нетърпение на хиляди спря-тръгни маневри. Бяхме...
Read More Read more about Въздухът в купето беше спарен, тежък от следобедната мараня и лепкавото нетърпение на хиляди спря-тръгни маневри. Бяхме в капана на градската артерия вече повече от час. Асфалтът блестеше измамно, сякаш мокър, но беше просто разтопен от жегата.
Със съпруга ми Мартин се скарахме доста сериозно за нещо дребно. Поредната битова сметка, оставена на кухненския плот, или може би беше заради чорапите, които отново намерих до леглото. Вече дори не помня Screenshot_9

Със съпруга ми Мартин се скарахме доста сериозно за нещо дребно. Поредната битова сметка, оставена на кухненския плот, или може би беше заради чорапите, които отново намерих до леглото. Вече дори не помня

admin ноември 9, 2025
Със съпруга ми Мартин се скарахме доста сериозно за нещо дребно. Поредната битова сметка, оставена на кухненския...
Read More Read more about Със съпруга ми Мартин се скарахме доста сериозно за нещо дребно. Поредната битова сметка, оставена на кухненския плот, или може би беше заради чорапите, които отново намерих до леглото. Вече дори не помня
Винаги съм знаела, че сестра ми Мая е… особена. Не по лош начин, не и умишлено. Просто винаги е била по-крайна, по-принципна, по-шумна в убежденията си. Откакто се помня, тя беше тази, която водеше битки – първо срещу кожените якета в гимназията, после срещу пластмасовите сламки, а през последните пет години – тотална, безмилостна война срещу всяка форма на животински продукт. Screenshot_4

Винаги съм знаела, че сестра ми Мая е… особена. Не по лош начин, не и умишлено. Просто винаги е била по-крайна, по-принципна, по-шумна в убежденията си. Откакто се помня, тя беше тази, която водеше битки – първо срещу кожените якета в гимназията, после срещу пластмасовите сламки, а през последните пет години – тотална, безмилостна война срещу всяка форма на животински продукт.

admin ноември 9, 2025
Винаги съм знаела, че сестра ми Мая е… особена. Не по лош начин, не и умишлено. Просто...
Read More Read more about Винаги съм знаела, че сестра ми Мая е… особена. Не по лош начин, не и умишлено. Просто винаги е била по-крайна, по-принципна, по-шумна в убежденията си. Откакто се помня, тя беше тази, която водеше битки – първо срещу кожените якета в гимназията, после срещу пластмасовите сламки, а през последните пет години – тотална, безмилостна война срещу всяка форма на животински продукт.
Прибрах се у дома след тежък снеговалеж и видях възрастната си съседка, баба Магда, да чисти алеята си. Старата жена едва си поемаше дъх, а лицето ѝ беше посивяло от усилие. Сърцето ми се сви. Изглеждаше толкова изморена, толкова крехка сред вихрушката, която отново се надигаше. Screenshot_9

Прибрах се у дома след тежък снеговалеж и видях възрастната си съседка, баба Магда, да чисти алеята си. Старата жена едва си поемаше дъх, а лицето ѝ беше посивяло от усилие. Сърцето ми се сви. Изглеждаше толкова изморена, толкова крехка сред вихрушката, която отново се надигаше.

admin ноември 8, 2025
Прибрах се у дома след тежък снеговалеж и видях възрастната си съседка, баба Магда, да чисти алеята...
Read More Read more about Прибрах се у дома след тежък снеговалеж и видях възрастната си съседка, баба Магда, да чисти алеята си. Старата жена едва си поемаше дъх, а лицето ѝ беше посивяло от усилие. Сърцето ми се сви. Изглеждаше толкова изморена, толкова крехка сред вихрушката, която отново се надигаше.
На неделната вечеря непоканената ми свекърва изглеждаше бледа, но твърдеше, че е добре. Screenshot_4

На неделната вечеря непоканената ми свекърва изглеждаше бледа, но твърдеше, че е добре.

admin ноември 8, 2025
На неделната вечеря непоканената ми свекърва изглеждаше бледа, но твърдеше, че е добре. Стоях до кухненския плот,...
Read More Read more about На неделната вечеря непоканената ми свекърва изглеждаше бледа, но твърдеше, че е добре.
Телефонът ми се плъзна от потните ми пръсти и изтрака върху евтината масичка за кафе. Тишината в апартамента беше оглушителна, прекъсвана само от далечния вой на сирена. Аз бях звярът. Аз бях чудовището. Аз бях мъжът, който току-що беше разбил сърцето на жената, която… която твърдеше, че ме обича. Screenshot_9

Телефонът ми се плъзна от потните ми пръсти и изтрака върху евтината масичка за кафе. Тишината в апартамента беше оглушителна, прекъсвана само от далечния вой на сирена. Аз бях звярът. Аз бях чудовището. Аз бях мъжът, който току-що беше разбил сърцето на жената, която… която твърдеше, че ме обича.

admin ноември 8, 2025
Казах на Лилия, че искам да се разделим. Телефонът ми се плъзна от потните ми пръсти и...
Read More Read more about Телефонът ми се плъзна от потните ми пръсти и изтрака върху евтината масичка за кафе. Тишината в апартамента беше оглушителна, прекъсвана само от далечния вой на сирена. Аз бях звярът. Аз бях чудовището. Аз бях мъжът, който току-що беше разбил сърцето на жената, която… която твърдеше, че ме обича.
Свекърва ми, Зорка, която винаги беше убедена, че знае най-добре, един ден се появи с мистериозен хранителен режим. Беше дошла както винаги, без предупреждение, застанала на прага с онази своя осанка на човек Screenshot_6

Свекърва ми, Зорка, която винаги беше убедена, че знае най-добре, един ден се появи с мистериозен хранителен режим. Беше дошла както винаги, без предупреждение, застанала на прага с онази своя осанка на човек

admin ноември 8, 2025
Свекърва ми, Зорка, която винаги беше убедена, че знае най-добре, един ден се появи с мистериозен хранителен...
Read More Read more about Свекърва ми, Зорка, която винаги беше убедена, че знае най-добре, един ден се появи с мистериозен хранителен режим. Беше дошла както винаги, без предупреждение, застанала на прага с онази своя осанка на човек