– Алина, не позволявай на родителите си да дойдат на рождения ти ден. Ще има много гости, а апартаментът е малък – каза съпругът ми. Сапунерката се изплъзна от ръцете му и се удари в ръба на мивката, като се разби на дузина парчета.
Алина сякаш дори не забеляза това, гледаше смаяно съпруга си, опитвайки се да разбере какво е казал току-що. – Осъзнаваш ли какво каза току-що? Родителите ми не трябва да идват на рождения ми ден? – Макар, осъзнаваш ли, че това е… – Тя се поколеба, опитвайки се да намери подходящите думи. Нищо прилично не ѝ дойде наум.
Не, неведнъж бе забелязвала, че съпругът ѝ сякаш пренебрегва семейството си. Но когато се опитваше да говори за това, Макар само сменяше темата или меко отричаше, като казваше, че Алина си е въобразила всичко. Но колкото повече напредваше, толкова повече червени знамена се появяваха.
За четирите им години съвместен живот Макар не беше поканил родителите на съпругата си на нито един от рождените им дни. Нито пък на годишнините от сватбата им. По онова време обаче всичко се обясняваше с факта, че са решили да летят до някой курорт, за да отпразнуват годишнината от екскурзията, нещо друго, което можеше да се сметне за достойна причина да не се канят роднини, дори да са близки.
Но сега… – Малък апартамент? – Да, малък апартамент. Има място за човек, с когото съпругът се поздравява само на работа. За зет му – седмата снаха на пето колело през седмото коляно – също, но за родителите на Алина – не.
Това беше извън границите на добрия тон. И ако родителите бяха невъзпитани хора, духащи с нос в покривката или пияни до несвяст, или постоянно наставляващи всички в живота и лазещи с непоискани съвети, Алина пак щеше да разбере това поведение. Не, не би приела, но поне виждаше логично обяснение за нежеланието на съпруга си да кръстосва пътища с родителите си.
Но не, майка ѝ и баща ѝ бяха абсолютно нормални хора. Никога не бяха нарушавали никакви норми на благоприличие, никога не бяха правили опити да настроят Алина срещу Макар. Никога…
Да, никога не са направили или казали нещо лошо на съпруга ѝ или на семейството им. И това отношение. – Алина, слушай – започна съпругът, – не те питам толкова много, нали? Това е въпреки факта, че плащам за почти всички твои желания, напълно издържам детето.
Нашето общо дете, за чието раждане ти, почакай малко, ти самата ме убеждаваше в продължение на един месец. И именно заради чието раждане сега плащаш за моите желания. Защото, да ти кажа, именно заради Яшка сега ще трябва да остана вкъщи още една година, а ние с теб обсъждахме всичко това, когато излязох в отпуск по майчинство, че ще имам много по-малко пари, отколкото получавах на работа, че разходите ще се увеличат и всичко това ще падне върху теб.
Така че, моля те, не се прави на голям благодетел. В очите на съпруга ѝ проблесна искра на ярост. Алина на свой ред също отхапа от калъфа.
Да, съпругът ѝ я подкрепя. Да, те живеят в неговия предбрачен апартамент. Да.
Да, тя трябва да направи компромис и да отстъпи, защото такъв е семейният обичай. Само че съпругът не е поискал някаква дреболия, която да се отнася само за него. Ако съпругът беше казал, че го дразнят жълтите пердета и вместо тях иска сини или зелени.
Алина щеше да изхвърли жълтия плат още същия ден и да окачи друг на негово място. Щеше да помоли съпруга си да му даде лявата страна на леглото и да спи на дясната. В живота си не би казала и дума против, но сега ставаше дума да не покани родителите си на собствения си рожден ден.
Ако беше рожденият ден на съпруга ѝ, щеше да си замълчи и да направи каквото той иска, но това… – Ах, играя си на благодетел! Знаеш ли какво, скъпа, щом си толкова умна, събери си нещата и замини там, където никой не се преструва на нищо, защо си замълчала? Съпругът замръзна, скръсти ръце на гърдите си и триумфално, с поглед към Алина. И тя изведнъж се почувства така, сякаш нещо изгаряше в душата ѝ, защото каквото и да казваше или да си мислеше Макар, Алина съвсем не беше глупачка. Тя не беше и психолог, но знаеше достатъчно за нездравите връзки, за да разбере, че ако искането да не се канят родителите е червен флаг, то този огромен транспарант с големи букви щеше да е по-лош.
– Аз… не… аз… аз… аз… – Обидата дойде на помощ. В очите ѝ се появиха сълзи и в следващия момент Алина вече ревеше с глас, закривайки лицето си с ръце, докато продължаваше да мисли какво да прави по-нататък. Не смееше да си тръгне сега, все пак имаше малко дете, а съпругът ѝ беше на път да излезе напълно от релси.
Ами ако той я нарани, ами ако Яшка? По новините от време на време показваха толкова много неща, че Алина просто се страхуваше да развие конфликта сега. Предпочиташе да си тръгне по-късно, когато Макар отиде на работа. – Точно така, знай си мястото, глупако – каза тя през глава.
Повече от всичко искаше да махне дланите от лицето си и да погледне мъжа, само за да види къде е сбъркала, какво е пропуснала. Вътрешният глас обаче ѝ подсказваше, че е сгрешила още първия път, когато се бе съгласила да покани родителите си с нея по молба, тогава все още молба, на съпруга си. – И да престане да хленчи, да изчисти тази бъркотия и да сервира храна.
О-о, това беше нещо ново. Алина никога не беше чувала Макар да се обръща към някого с такова пренебрежение и грубост. Очевидно тази интонация и изражение той грижливо пазеше точно за такава ситуация.
Насилникът показва истинското си лице, когато осъзнае, че жертвата е напълно зависима от него и няма да тръгне никъде. Умът на Алина проблесна. – И след това ще можеш да общуваш с Нинка.
Тя беше истински психотерапевт по образование и по призвание, така че разказа на приятелката си много интересни неща за работните случаи и за различните психологически проблеми като цяло. Алина, разбира се, не искаше да й лепва етикети, но случващото се нямаше друг смисъл освен очевидния. – Не, разбира се, след няколко часа Макар със сигурност щеше да дойде да се сдобри с нея и освен това щеше да каже, че самата Алина е провокирала всичко – victim blaming – че тя е виновна, че той се е скъсал да обижда и изнудва, че молбата му е дребна и за нея би било лесно да я изпълни, без да стига до кавга, обезценявайки емоциите и преживяванията на друг човек.
Да, да, да, да, да, а след това, знаеше Алина, кавгите щяха да продължат и в бъдеще. След като в една ситуация Макар я беше провиснал, той щеше да продължи да прави същото и не се знаеше кога всичко щеше да стигне до ръкопашна саморазправа и как щеше да завърши.
Макар грешеше само за едно – Алина не беше нито безпомощна, нито зависима. Имаше родители, с които жената бе запазила много добри отношения, имаше стая в дома на родителите ѝ в родния ѝ град, където можеше да отиде до края на отпуска си по майчинство. Разбира се, трите часа в еднопосочен влак изключваха завръщането на родната ѝ работа, а и в града ѝ нямаше толкова много възможности по специалността, но… Но жената моментално реши, че по-скоро ще отиде да мие подове или да седне на касата на бензиностанция, отколкото да изтърпи новия външен вид на Макар.
Затова веднага щом съпругът ѝ тръгна на работа сутринта, Алина започна да събира нещата си. Въртящият се под краката й Яшка помагаше на майка си с всички сили и от време на време започваше да бълнува за това, че ще ходят при Баба. Детето очевидно харесваше идеята и това накара Алина да почувства малко облекчение на сърцето си.
Майка ѝ беше изпратила пари за билета, и не само за билета, но и за храна за Алина и Яшка. Макар че пътят дотук щеше да отнеме три часа, Алина нямаше да има време да огладнее, но мама си е мама. Вече във влака Алина си мислеше за това какъв късмет има, че има своите родители.
Спомням си, че когато нейна приятелка се разведе със съпруга си заради изневярата му, родителите ѝ отказаха да я пуснат на прага. Казаха, че човек трябва да се отнася сериозно към брака и да не позори семейството си, като се опитва да избяга от проблемите. Дашка, разбира се, с все същия си развод, приятелите помогнаха и с пари и жилище за първи път.
Но колко се учудили тогава родителите ѝ, че дъщеря ѝ забравила за съществуването им и оттогава не се обадила на нито един празник. Споменаването на празника почти я разплака, защото сега Алина нямаше представа как да погледне баща си и майка си в очите, защото ако те бяха най-добрите, то тя, каква глупачка беше, си позволи да ги пренебрегне, тръгна заедно с мъжа си и ето какво се случи. Вероятно не е толкова психически стабилна, защото накрая Алина дойде при родителите си буквално в истерия.
И единственото, което успя да изтръгне през сълзите си, беше объркано извинение. Едва половин час по-късно, повече или по-малко успокоена, жената успяла да разкаже какво се е случило и защо се е озовала с куфар в едната ръка и ятаган в другата на прага на дома на родителите си. „Дъще, трябваше поне да кажеш, че го напускаш завинаги – намръщи се неодобрително баща ѝ.
Алина усети как сърцето ѝ потъва в петите. Спомни си за ситуацията на Даша и в душата ѝ се прокрадна подозрението, че е на път да се окаже при същите обстоятелства. „Защо? Защо…“ „Ами, помисли си.
Взех куфара, всички останали неща са останали в апартамента. Той ще се върне вкъщи, ще прочете бележката ти и ще реши да се разправи с онова, което е останало от твоите в къщата“. „О… Алина някак си не се сети за вещите… Дай ми ключоветеһттр://…..
Сега ще се обадя на мъжете, на Володка и на колата му и до вечерта ще докараме всичко“. „Татко, а как ще разбереш кои неща са наши и на Яшка и кои са негови?“ – Алина изведнъж осъзна, че ще трябва да тръгне с баща си. „Дори не знам, дъще, как ще различавам женските вещи за твоите шест метра и вещите на един двуметров мъж с моето телосложение.
А как ще различавам детските гащеризони от нещата на същия този мъж, изобщо не мога да си представя.“ Баща ѝ започна да я дразни обичайно. От този хумор нататък душата на Алина се стопли.
Изглежда, че животът започва да се подобрява. Както се оказа, събитията тъкмо бяха започнали да набират скорост. Макар се опитваше да се обади на Алина и ту да я убеждава, ту да я заплашва, че ще направи нещо на Алина, на себе си, че това няма да остави така, че ще ѝ отнеме детето.
Мъжът, разбира се, не знаеше, че първото нещо, което родителите на Алина направиха, беше да ѝ намерят добър адвокат. А той, от своя страна, буквално наредил да запишат всички разговори и да запазят съобщенията, изпратени от съпруга ѝ. Без да знае, мъжът копаеше голяма и дълбока дупка в себе си с обидите и заплахите си.
Алина продължи да живее нататък, подреди вещите си, настани се в старата си стая, дори си намери малка почасова работа вечер след три, хубавото е, че детето нощем спокойно спеше и Алина го остави на грижите на родителите му. Случвало се е, разбира се, през нощта жената да плаче във възглавницата си, разстроена за пореден път заради факта, че всичко се е получило така, но вътрешният глас казваше – този път е направила всичко както трябва. И тогава на прага на дома ѝ изведнъж се появила свекърва ѝ.
Зинаида Михайловна в живота на Алина и Макар почти не присъстваше, затова Алина не очакваше да я види сега. Вероятно затова пусна неканената гостенка в къщата и дори ѝ предложи чай. „Благодаря, но не съм дошла да пия чай, а да погледна в безсрамните ти очи“.
Алина се усмихна криво. Е, разбира се, за да може майката да не защити любимия си син. Чудя се, а в какво е „безсрамно“? Ще трябва да го чуя.
Сигурно ще повтори това, което Макар каза по-рано, дума по дума. „Какво си мислиш, че ще ти се размине? Първо изневеряваш на мъжа си, после изпадаш в истерия заради една аплеуха и заплашваш, че ще ти отнемат детето. Какво?“ В разговора се намеси бащата на Алина, който през цялото време, както се оказа, стоеше пред вратата.
„What did you just say with your tongue about my daughter in my house, you dyed sheep?“ „Ами трябваше да гледаш дъщеря си, за да не чуваш такива неща“, не се сдържа жената. „Набутаха я в брак, не я посетиха нито веднъж, дори не се появиха на нито едно от тържествата, добри родители.“ „Добре, престани!“ Алина удари с длани по масата, самата тя се учуди на силата на гласа си, свекърът и свекървата също бяха изненадани.
„Съжалявам“, добави Алина много по-тихо, а след това се опита да обясни накратко ситуацията. „Първо, не съм му изневерявала, напуснах, защото той не забрани на рождения ми ден да се обадя на родителите си, защото уж апартаментът е малък. Второ, детето от мен го заплашва, че ще го отнеме, искаш ли да кореспондираш, да четеш, много нови неща ще научиш.
Там, между другото, и за причината, поради която подадох молба за развод. Самият той постоянно повтаря, че разводът е заради това, че съм помолила родителите ти да не ти се обаждат, глупаво решение. О, да, той също така ми крещеше по онова време и ми казваше да си събера нещата и да се махна, ако не съм доволна от нещо.
Изненадана съм, че той не беше доволен, че го направих“. Сарказмът в гласа ѝ не можеше да бъде овладян. „Всичко това беше татко.
Няколко месеца живот с него и тя псува за всичко, което може и не може“. Свекърва ѝ проучи цялата кореспонденция, която Алина ѝ беше подхвърлила. Не беше толкова луда, че да даде на непознат телефона си с всички доказателства.
Тя издаде едва чуто „да“ и добави няколко нецензурни думи към тази фраза. „Ето го, отглеждаш дете, отглеждаш, всичко изглежда нормално, но то пораства някак…“ „Хайде, Диана, всичко ти е наред“, направи неумел опит да я развесели бащата. „Коя Диана?“ „Ами защо си размахваш ръцете?“ “Не, не. Последното беше отправено към Алина, която се опитваше да покаже на баща си с жестове да мълчи и да не споменава Диана.
„Ами… – обърка се Алина, – така че, нека да влезем в подробности. Коя е Диана?“ „Чакай, Ардашева Диана? Това е сестра ти, нали?“ „Какво имаш предвид?“ Алина, която през целия си живот беше единственото дете в семейството, премести поглед от свекърва си към баща си. „Татко, може би не знам нещо?“ „Ами, дъще, тогава и аз не знам какво.
По принцип не мога да си спомня момент в живота си, в който да съм се напивал, не в Миноза, и да съм правил пиян Диана някъде отстрани. Е, ако си спомня, обещай ми, че ще отидеш да посетиш гроба, където майка ти ще ме погребе“. Шегите са си шеги, но ситуацията се изясни и от четиримата, защото майка им се беше върнала от разходка със спяща Яшка на ръце.
Алина и баща ѝ се запознали с Диана случайно, когато момичето посетило родителите ѝ няколко седмици след сватбата. Случаят е отпреди малко повече от три години. Тогава Макар не можел да тръгне с нея заради служебни дела, така че младоженката отишла на гости на семейството сама.
И на последния влак успяла да се размине, затова написала на съпруга си, че ще остане да пренощува при родителите си. Но плановете се променили, когато баща ѝ, който все още работел като шофьор, бил помолен спешно да отиде и да се срещне с един мъж в столицата. Бащата веднага тръгнал на път, но Алина била отведена вкъщи, добре че това било по пътя за летището.
Още при подхождането към къщата мъжът получил съобщение, че полетът закъснява, затова дъщерята предложила да прекарат времето на чаша чай на гости на нея и съпруга ѝ. Макар че тя просто беше забравила да се обади. Странно, но не помисли нищо лошо, когато откри в кухнята едно странно момиче в престилка.
Може би това се дължеше на факта, че Макар не беше прекалено платена, както и на факта, че в поведението на момичето и Макар нямаше нищо двусмислено. – О, здравей, скъпа! Можеше поне да ме предупредиш да те посрещна и да пренеса чантите. Здравейте, Константин Михайлович …
Мъжът подаде ръка на тъста си и сметна за необходимо да представи момичето. Това е Диана, моята сестра. – Вие сте Алина, нали? Макар че ти казах.
О, нищо, че аз ръководя заведението. Онзи малък котарак с лапите разбра, че до утре ще умре от глад, и ме повика на помощ. В хладилника има котлети и салата, знам го.
Познайте кой не ги е видял? Момичето, което имаше широка усмивка на лицето си. Но аз така или иначе изпуснах последния автобус, затова реших да седна на ушите на брат ми и да сготвя по пътя, но само в случай, че не се върнеш утре, за да не се налага да ходя и да храня с лъжичка един мързелив задник. – Ей!“ – възмути се Макар.
Алина неволно подскочи. Сега си спомняше този епизод и се учудваше на хладнокръвието и актьорските умения на Макар и момичето, както и на двуличието на съпруга ѝ по онова време. Тогава Макар след заминаването на баща си и Диана, която Константин Михайлович се съгласи да вземе вкъщи, смутено попита Алина.
– Слушай, ти само това, не можеш ли да поговориш с майка ми за нея и за това, че общуваме? Защото това всъщност е тайна. И върху Алина тогава се изсипа поток от информация, че Диана е била в юношеска възраст, че все още е луда, че е имала всякакви лоши хобита и съмнителни компании, че оттогава са минали много години и сестрата отдавна е станала на пътя на истината, но тъй като гради живота си не по указанията на майката, от дома я отлъчват, а общуването на Макара с нея не одобряват. Повярвала е на свекърва си за Диана, а сега неволно се опитва да прикрие бъдещия си бивш съпруг.
– Той ми представи Диана като твоя сестра, помоли ме да ѝ помогна с работата, като каза, че е студентка, до завършването ѝ е по-добре да има някакъв опит, а и трябват пари за чорапогащи, семейството не е богато, а и тук, в столицата. Но аз ѝ намерих работа на половин работен ден в съседен отдел, тъкмо търсеха човек. Тя е добро момиче, изпълнително.
Свекърва ми въздъхна. – Спомняте ли си къде я заведоха тогава? Аз, разбира се, мога да разбера адреса в отдел „Личен състав“, но няма да е съвсем законно, все едно няма да има проблеми после. – Скъпа Зинаида, аз имам абсолютна памет, помня къщата, входа и дори апартамента.
И не ми създавайте никакви подозрения, аз просто заведох детето до вратата, защото входът е тъмен и няма как кой да я чака там. Винаги ме водеше при приятелите ми за преспиване по същия начин, до вратата и от ръка на ръка – неволно се усмихна Алина при приятния спомен. – Ще отида на разходка, ще се срещна с тази Диана – потърка свекърва си по дланта.
Тя се извини на Алина за подозренията си и си тръгна. Както се оказа, историята не свърши дотук. Вечерта жената писа на Алина, че Макар наистина ѝ е изневерявал с Диана през цялото време, а също и че не само е била свидетел, но и е заснела част от процеса на видео.
– Как, по дяволите, си направила това? – Алина се дръпна. – Едва ли някоя майка би се зарадвала на подобно зрелище. – Е, Диана вече се е преместила при Макар, а аз изненадващо имам ключовете от апартамента си.
– Вашият апартамент? Макар ми каза, че това е неговият апартамент – изненадано каза Алина. – Моят. Мой.
Той все още има само голия си задник. – А колата, за която изплащаше кредита в продължение на три години? – Колата на Трофим. Това е любимият ми мъж, така да се каже.
Купи си по-добра за себе си, но дава на Макар да кара тази, докато намери купувач. Тя се върна. Умът на Алина веднага сглоби пъзела.
Стана ясно къде отиват парите, които Макар е платил за заема. Той хранеше и обличаше малката си сестра. Какъв гадняр! И как е успял да се справи с това.
Успя да представи любовницата си на всички, да я натовари на работа по майчината връзка, да ѝ даде свободен вход в къщата, където живее с жена си. Диана често ги посещаваше и Алина ни най-малко не се тревожеше от това. А също така талантливо разделяше всички в различни краища, за да не би някой случайно да заговори за Диана и истината да излезе наяве.
Те се разделиха бързо. Свекървата, която действаше като свидетел на страната на снахата, даде на съда и показанията си като свидетел и засне онази вечер видео, което ясно доказваше факта на изневярата на Макар с Диана. Бащата на Алина също разказа своята версия на събитията, а пиронът в капака на ковчега на Макар бяха всички заплахи и съобщения, които той отправи към бившата си съпруга.
Алина успява не само да получи пълно попечителство над детето, но и да ограничи родителските права на вече бившия си съпруг. Сега той имаше право да вижда детето само в нейно присъствие. А по-късно имало още един разговор със свекърва ѝ, вече бивша.
„Искаш ли да се върнеш в столицата?“ – директно попитала жената в съобщението. „А има ли варианти?“, – уточни Алина. „Тя харесва столицатаһттр://….
Ако сега се окаже, че има възможност да работи някъде с настаняване, тогава… макар че къде би отишла с дете на ръце? Апартаментът, в който живееше, го изселих от Макар. Нека да отиде при своята ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш. Имам само едно условие – ДНК тест на детето.
Знаете ли, искам да съм сигурен, че помагам на моя внук, а не на някой друг“. Вероятно, ако Алина беше малко по-чувствителна и ранима, щеше да започне да крещи за доверие, любов, семейни връзки, но тя винаги е поставяла разума на първо място. Затова разбираше бившата си свекърва отлично.
Алина по същество е чужда за нея. Изненадващ е фактът, че жената застава на нейна страна в съда и осъжда измяната на сина си. Ако се съгласи с нейните условия, Алина ще може да се върне след края на отпуска по майчинство на предишната си работа, а там плаща добри, дори за столицата, пари.
Ако се разпореждате разумно с тях, то след 5-7 години тя ще спести за първата вноска и ще може да ги вземе заедно с Яшка малка евро-две, макар и на половин час път от метрото. Да, сигурно ще е малко по-трудно, но това е поне някаква перспектива. Да остане в родния си град… „Съгласна съм“ – веднага написа момичето.
И вече три седмици по-късно тя подреждаше нещата си. „Веднага ти казвам, че в личния ти живот няма да се меся, но някой друг да се регистрира тук няма да допусна, всичко е ясно?“ – поясни жената, бившата свекърва. Да, разбира се, желанието да устроя личния си живот у Алина след развода не беше спазено, достатъчно бяха други проблеми.
А дали си струваше, като се има предвид как се разви всичко с Макар? Мога ли да ви задам един въпрос? – Заповядайте – съгласи се бившата свекърва, – защо ми помогнахте? – По лични причини. Хванах бащата на Макар да се качва на друга жена, когато синът ми беше на около осем години, сигурно, веднага го изхвърлих през вратата. Разбира се, тогава живеехме с родителите ми, но сега съм убедена, че портокаловото дърво не ражда портокал.
Жената въздъхна. – Не бива да казвате това – възрази Алина. – На всекиго се случва нещо различно, дори при лошите родители човек израства нормален.
Но в случая с Макар поговорката работеше като часовник. Е, аз си тръгвам, а ти се настанявай. Не забравяй да платиш наема.
Ще дойда за Яшка в петък, както се договорихме. Алина топло се сбогува с бившата си свекърва и затвори вратата. Започваше нова глава в живота ѝ.
Без Макар, без лъжи, без предателства и други неприятности. В кафенето седяха двама души. Жена на средна възраст с военна осанка и внимателен, упорит поглед.
Този поглед буквално се втренчи в прегърбения мъж, който скри очи в пода и разказа за проблемите си, мърморейки нещо несигурно. „Мамка му, ама помогни ми – изложи се Дянка, – и детето се оказа, че не е от мен – нямам откъде и от какво да живея. Може би стига вече, три години минаха и без това, трябва да…“ Мъжът се поколеба, като осъзна, че е казал твърде много.
„Скъпа, ти си на осемнайсет години, така че не ти дължа нищо. Нямаш къде да живееш? Отиди на смяна с настаняване, ще спестиш пари в същото време. Не? Намери си работа, която плаща за наем.
Нещата изобщо са зле? Напуснете столицата и заживейте в региона, където един апартамент струва две месечни заплати. Изпращате ме в провинцията? Не ви пращам на село, а ви предлагам варианти. Вече ти казах, че няма да ти помогна.
Ти сам си забъркал тази каша, сам ще я изчистиш. Довиждане и не ми се обаждайте повече. Жената стана и като хвърли на масата няколко хартийки, за да плати кафето, което изпи, а и бившият ѝ син, излезе от кафенето и се отправи към дома на бившата си снаха.
Вятърът гъделичкаше лицето ѝ, слънцето започваше да грее, а чуруликането на птичките по дърветата в близкия парк я накара отново да си спомни, че пролетта е дошла. Щеше да се наложи да заведе внука си в ботаническата градина, щеше да е интересно за детето, а и на нея и Алина щеше да ѝ е приятно да се любуват на красотата. С бившата снаха Зинаида изненадващо се сближи.
Присъствието на общо дете оказа влияние и като цяло Алина се оказа приятно и възпитано момиче, не изискваше, беше благодарна за възможностите, които даваше на Зинаида, а също така притежаваше много вътрешна същност, винаги се възхищаваше на другите хора. Дори ситуацията с жилището. Момичето не седеше на задника си в апартамента и се надяваше, че всичко ще се оправи от само себе си.
А наскоро взе апартамент в ипотека, дори искаше да се премести, като се аргументираше, че не иска да злепоставя бившата свекърва. Но Зинаида предложи по-логичен изход от ситуацията. „Наем ипотечен, просто ти ще покриваш вноската и в парите няма да губиш, а ще живеем тук, аз вече казах, че докато Яшка не порасне, ти ще си господарката тук, но после ще поживеем и ще видим“ ….
Тя не каза на Алина, че този апартамент, както и цялото имущество на Зинаида, вече е завещано на Яков, за всеки случай. В случай че нещо се случи с жената. А на кого да остави всичко? Със сигурност не на Макар.
„Здравей!“ – Алина я поздрави, щом жената влезе в апартамента. „Баба е тук!“ – Яшка се втурна в краката на жената с радостен писък и веднага започна да показва новите си рисунки. „Макар ме извика“, каза Алина напрегнато.
„Току-що се срещнах с нея“, измърмори Зинаида. „Нека да предположа, първо викаше: „Жени, скъпа, съжалявам, сгреших, обичам те, позволи ми да се върна, ще ти простя всичко“, а после отново поиска да бъде освободен от плащането на издръжка.“ „Точно така – потвърди Алина, като помогна на Зинаида да окачи сакото си на една доста висока кука.
„Надявам се, че си имала смелостта да го отпратиш?“ „Къде да го пратя?“ – Алина ѝ отговори с познатия отровен тон на бившата си братовчедка. „Естествено, приех го, простих му и забравих всичко“. „В края на краищата точно това трябва да направи една истински обичаща жена“, добави Алина с вече обикновения си тон.
„Изпрати го, разбира се!“ „Добре, стига толкова за него, предлагам да отидем на кебапче, баща ми току-що ни се обади този уикенд“. „Хайде да отидем“, съгласи се Зинаида, бяха минали три години, откакто беше свикнала всеки път да пита Алина „ние“. Беше свикнала с факта, че хора, които са свързани с нея само чрез общ внук, постоянно ѝ се обаждат, за да я посетят, да общуват, да се сприятелят с нея и да я смятат за член на семейството.
Това, което порази самата нея, беше, че започна да гледа на Алина като на дъщеря. Това не беше така, когато беше омъжена за сина си, но сега. Може би беше фактът, че след развода започнаха да общуват толкова често, или беше Яшка, която постоянно ги събираше всички заедно, майка, дядо и двете баби, или просто наистина права беше тази, която каза, че семейството не е само кръвна връзка, но и един вид единство на душите.
Зинаида не потърси отговор на тези въпроси, а започна да проверява чантата си. Списанието със схемите за плетене за майката на Алина е там, за баща ѝ в чест на рождения му ден рибарските куки като подарък също са там. Да, празникът е само след две седмици, но Зинаида ще отиде в командировка и лично да дойде да поздрави не може, така че всичко е предварително.
Вкусни играчки за Яшка – до горе на чантата, всичко е на мястото си, можем да се изнесем. Двете жени и детето се отправиха към стълбището и започнаха да слизат надолу, оживени, говорейки за плановете за уикенда. Макар, който стоеше горе, когото дори не бяха забелязали, ги гледаше с копнеж, но не смееше да се приближи.
Сега по някаква причина му стана ясно, че е безполезно да иска съчувствие нито от майка си, нито от бившата си съпруга; те бяха един и същи свят, бездушни, безсърдечни кучки, които не можеха да простят на един нещастен човек една грешка.
About the Author
