Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й
Една истински силна жена, поела на гърба си огромен товар, който обаче носи с усмивка на лицето и не показва на света, когато й тежи. 36-годишната Ирина Никова сама се грижи за 250 биволи от автохонната порода Българска Мурра в село Трояново, община Камено, както и за трите си деца, с които живее в Бургас и всеки ден й се налага да пътува. Фермата е създадена от нейния съпруг и баща му, но след като преди 6 години половинката й внезапно си отива от този свят. Тогава вместо да продаде бизнеса и да заживее спокоен живот в града, Ирина поема изцяло грижите за животновъдството. Казва, че никога не би се отказала, научила се на всичко след смъртта на съпруга си – Ирина дои животните, храни ги, чисти, пасе, може всичко, свързано с отглеждането на едно стопанство. Животните си имат и имена – Мария, Марияна, Лиска и т.н., а Ирина споделя, че те са второто нещо, което най-много обича в живота си, след нейните деца, разбира се. Отглежда ги за мляко, което всеки ден мандрите изкупуват сурово.
„Имаме два животновъдно обекта. Тук съм на разположение 24 часа, всеки ден. Мога да свършва всичко сама по грижите за животните”, разказва Ирина в предаването „Нищо лично“ по Нова телевизия.
Ирина живее в Бургас. Всеки ден, след като остави децата си в училище, тя се захваща с работата във фермата. А усмивката не слиза от лицето й. Докато разказва за съдбата си и колко щастлива е била със своя съпруг, с когото е заживяла от ученичка, само по очите човек може да усети тъгата й.
„Това е начинът ми на живот, не ми пречи и ми харесва”, казва младата жена, за която още в началото журналистът отбелязва, че може би е най-красивата биволарка в България.
Преди да се захване с нелеката задача по отглеждането на животните Ирина отново работи в сектора, но се занимава предимно с документация. И макар да живее на морето, през последните 6 години споделя, че е ходила на плаж не повече от 10 – 15 пъти, фермата е нейното хоби. Лятото се набавяла храната за животните и тогава тя имала много повече работа, затова и нямала време за отдих.
„Успях да се справя, благодарение на подкрепата на приятелите си”, споделя още тя.