– Татко! Татко, може ли да ни нападне акула?! – Шестгодишният Саша влетя в кухнята, където баща му пиеше сутрешното си кафе.
Момчето носеше надуваема плувна обиколка във формата на поничка, а в двете си ръце държеше играчки – платноходка с дистанционно управление и кофичка за пясък с лъжичка.
– Не, не може – отвърна Никита, – аз ще се погрижа за теб. И изобщо, запомни – акулите не обичат да нападат хора. Всичко това са приказки!
– Татко, вярно ли е, че мога да ям сладолед всеки ден?! Ще е горещо! Мога ли?
– Можеш, – въздъхна Никита. Той се усмихна, разтри косата на сина си: – Давай, мисля, че твоите анимационни филми започватһттр://….
Синът се втурна към телевизора в хола, а Никита остана да допие кафето си и да помисли за предстоящия празник. Това пътуване до морето беше планирано отдавна, още когато беше жива съпругата му и майка на Саша – Валерия. Но някак си не се получи… А след това беше просто невъзможно да се проведе почивка с цялото семейство, защото Валерия загина в автомобилна катастрофа.
Първата година беше най-трудната, кошмарната, непоносимата! Втората година без нея за осиротялото семейство не беше чак толкова лесна… Но някак си малко по-поносима.
Вярно е, че някои неща не са се променили към по-добро. Например родителите на Никита, както бяха принципно против брака му, така и сега не се стремяха особено не че да се грижат за внука си, но поне да общуват с тях! Но Никита не се възмущаваше от тях. Можеше да им се обиди, но предпочиташе просто да приеме настоящата трудна ситуация такава, каквато е, и да се отпусне. Но самият той, между другото, с родителите си общуваше. Защото все още много ги обичаше… А също и защото някъде в най-далечното кътче на сърцето му имаше надежда, че с времето те ще успеят да приемат Александър като любимия си внук.
Накрая кафето свърши и Никита отвори лаптопа си и се свърза с началниците си чрез чата. Той, шефът, пусна в отпуск, но намекна, че във всеки един момент все още може да поиска помощ от Никита, като един от най-ценните му служители. И той, по принцип, не възрази срещу тази уговорка, смятайки, че необходимостта да бъде винаги във връзка, не е чак толкова голям проблем, като се има предвид, че след смъртта на съпругата му се прехвърли по негово искане на отдалечено място, благодарение на което Никита успя да се откаже от услугите на всякакви бавачки… Самият той се занимаваше с възпитанието на сина си.
Саша, между другото, понякога ходеше на детска градина, но понякога – категорично отказваше, а Никита, понеже беше баща, който вярва, че свободата на избор за детето – това е много важно, му позволяваше така да капризничи тук. И обикновено Саша, след като поседи няколко седмици вкъщи, започваше да иска детска градина и ходеше на нея след това спокойно в продължение на няколко месеца.
Отпътуването от летището беше насрочено за следобед, така че сутринта мина без суета. Никита провери как синът му е опаковал нещата си там… По-точно казано, той беше опаковал всичко за Саша предварително и сам, но също така беше позволил на сина си да опакова малка чанта, така да се каже, за да развие уменията си за самостоятелност. И така, най-накрая те напуснаха апартамента.
– О, и аз почти те пропуснах! – посрещна ги още на входа, когато чакаха такси, съседката Юлия, – ами как си, Саша, – наведе се тя към бебето, – готов за приключения?
– Готов! – момчето подскочи от радостно вълнение, – но сигурен ли си, че няма да летиш с нас? Моля те!
– Съжалявам, не мога, не мога, няма да ме пуснат от работа, – отговори Юлия, изправи се и срещна очите на Никита. Той, между другото, естествено, на почивка с нея не ѝ се обади. Защо щеше да му е нужна там? – Ами, щастливо на морето да се стоплиһттр://….
– Благодаря ти – каза Никита, – и ти благодаря, че отделяш толкова много време за нас тук, като ни помагаш!
– Нищо, аз не съм в тежест – усмихна се смутено Юлия.
Тя беше на двайсет и две години и наскоро беше завършила педагогическия колеж, работеше в същата детска градина, където тогава ходеше, а след това не ходеше малкият Александър. Стана съседка на семейството на Никита преди четири години, когато се премести в тази къща, за да започне да учи в института, да живее в апартамента, който наследи от баба си. И така всичко се получи, че Юлия веднага се сприятели със съпругата на Никита, а след това и със самия него.
– Татко! Колата е зад нас! – Повече от преди скочи Саша.
– Това е, тръгваме – Никита хвърли чантите в багажника. Сложи сина си в детското столче и закопча всички необходими колани.
– Довиждане! Ще ти донеса една красива мида! – Саша махна с две ръце за довиждане.
– Приятно пътуване! Хубава ваканция! – Юлия помаха на момчето и баща му.
Тя изпроводи таксито със замислен поглед… Въздъхна тежко. Искрено се радваше, че малкото семейство е отишло на море. И се радваше, че те сякаш бавно започват да се възстановяват от скръбта си… А Юлия се радваше и на това, че имат толкова топли, приятелски отношения… И разбираше също, че за да не ги развали, никога няма да посмее да признае на Никита, че изпитва особени чувства към него!
Никита се смееше, като гледаше как синът му за първи път в живота си е на морския бряг, бърза по него, залита в прибоя, разпръсква пясък навсякъде, с вълнение търси цветни камъчета и раковини…
Настаниха се в един приличен хотел, в ресторанта, който имаше много добро детско меню. А още преди пътуването Никита се консултира с педиатър какви витамини е най-добре да приема Саша. Той се погрижи синът му да не си сваля панамата и му обеща, че непременно ще се качат на лодка и може би ще имат късмета да видят делфини. Като цяло, всичко в тази почивка беше много правилно и доброһттр://….
– Татко, татко!“ – Саша долетя до него и измъкна Никита от мисълта дали да отидат вечерта на куклен театър.
– Какво искаш? – усмихна се баща му, – искаш ли още сладолед? Дали няма да се пръснеш?
– Татко!!! – гласът на момчето трепереше, а очите му блестяха, – мама е там!
– Какво?“ – Никита си помисли, че чува това, което чува.
– Мама! Мама е там, – детето, протегнало ръка, сочеше някъде зад гърба на баща си, – тя… Тя се върна! Тя не е мъртва!
Бавно, като в лош сън, в който зад гърба ти дебне чудовище, но ти, уви, го осъзнаваш твърде късно, Никита се обърна. Какви ли не глупости говори синът ми, запита се той, защото, разбира се, това просто не може да бъде! В края на краищата любовта на живота му е мъртва. Точно така! Двамата със сина му бяха ходили на нейното погребение. И все още няколко пъти в месеца ходят на гробището, поставят цветя пред паметника ѝ, от който тя им се усмихва от снимката… Така че как е възможно момчето му да е видяло тук… Никита се обърна. И очите му се разшириха от шок!
Беше толкова нереално, плашещо и точно като сън! Никита вървеше по плажа, без да усеща нито нагорещения от слънцето пясък, нито краката си… Сърцето му сякаш беше готово да счупи ребрата му, а в главата му, като малка кълбовидна мълния, биеше една мисъл – как е възможно! И сега вече беше на няколко крачки от неяһттр://….
Устата на Никита се отвори – беше готова да избухне не че вик, не че въпрос на луд. Но в последния момент се съвзе.
– Съжалявам – обърна се той към нея, – но ти… Толкова много приличаш на покойната ми съпруга! Извинете ме, но коя сте вие?
Тя, която беше избърсала мократа си коса с кърпа, подскочи и го загледа, сякаш беше чудовище от морската пяна или призрак. В кафявите ѝ очи се сменяха едно след друго – объркване, изненада, шок, страх и недоумение. През тези мигове Никита имаше време да осъзнае още нещо… Да, приликата беше поразителна! Но младата жена, която стоеше пред него в изумруденозелен бански костюм, беше по-стройна от неговата Валерия дори във времената преди бременността. Неговата Лера носеше дълга, естествено оцветена коса, докато тази блондинка беше късо подстригана. Чертите на лицето на мистериозната личност на плажа изглеждаха по-остри, а устните ѝ – по-пухкави, или нещо такова…
– Съпругата ти – повтори тя въпроса му със странна интонация. После присви очи и стисна устни: – Съчувствам… Казвам се Катя. А Лера… беше моя сестра.
А Никита изобщо не беше готов за такъв отговор! Как не припадна веднага, той сам не го осъзнаваше. Но само сърцето му прескочи един удар и главата му се завъртя….
– Сестра? – попита той шокиран, – но… Катя нямаше никаква сестра!
– Имаше – отвърна блондинката и по устните ѝ се плъзна горчива усмивка, – просто предпочитахме да не афишираме роднинството сиһттр://….
– Но… Как?! Искам да кажа… Защо? Съжалявам, но… Нещо не разбирам!
– Да, сложно е – промърмори тя. Вдигна от леглото една плажна рокля, навлече я върху главата си: – Между другото, какво правиш тук?
– Дойдох на почивка със сина си – отвърна Никита.
И тогава, между другото, разбрах, че съм оставила момчето без надзор! Никога такова безобразие, като да изгубиш от поглед детето си извън къщата или детската градина, не си беше позволявал, но сега – позволи! И Никита щеше да има време да се уплаши ужасно, ако точно сега не осъзнаеше, че Саша вече се е приближил към тях. Така тихо, незабележимо се приближи. Той замръзна. Погледна го внимателно и пронизително. И макар че момчето още не беше казало нищо, но Никита знаеше със сигурност, че синът му вече е разбрал, че е сбъркал.
– Ти не си моята майка – като в потвърждение на мислите си каза детето.
– Не, момче – въздъхна Катя, – значи ти – обърна се тя към Никита, – искаш ли да поговорим? Предполагам, че ще трябва да поговорим за това…
Не отидоха никъде надалеч – настаниха се на една маса в кафене на плажа. Никита искаше да заведе сина си в хотела, но после реши, че не си струва – все пак момчето, в края на краищата, вече беше достатъчно голямо, за да разбере много сериозни неща, беше преживяло смъртта на майка си и съответно, по мнението на баща си, беше достатъчно зрял човек, за да присъства на разговора… Който, предусещаше Никита, със сигурност не обещаваше да бъде прост!
– Може би ще е по-добре да започна – каза Катя, – а ти после задавай въпроси, ако имаш такива – и заговори.
Тази история започна отдавна – преди почти трийсет години, когато семейство Иванови, след петгодишен брак, разбра, че семейството им всъщност вече не е съюз на двама любящи, скъпи хора. И те решили да се разведат. И стана така, че стигнаха до едно много странно и да – жестоко споразумение, което ще раздели дъщерите им. Едната ще живее с майка си, а другата – с баща си. Майката на Валерия заминала далеч, далеч, а бащата на Катерина – останал в малката си родина на брега на Черно море. И годините отлетяха!
Нито майката на Валерия, нито бащата на Екатерина смятали за необходимо да общуват много помежду си, нито да се грижат общите им дъщери да растат заедно, да се познават добре, да поддържат и развиват роднински връзки! Но и те не пречеха пряко на това. И понякога момичетата общували… Няколко пъти през това време, прекарано в раздяла, те дори се срещали! Но… Изведнъж установили, че всъщност са станали чужди една на друга.
Но Катя знаеше, че сестра ѝ се е омъжила и има дете… Самата тя нямаше нито деца, нито любовник. Сестрите се различаваха и в други области на живота. Например Валерия стана счетоводителка, а Катя работеше като козметичка. И да, тя не беше на погребението на сестра си – нямаше време, а и не смяташе за необходимоһттр://….
На Никита му беше много трудно да слуша всичко това, а още по-трудно – да го осъзнае. Да, просто в главата му не се вписваше, как е възможно! И защо мълчеше не само съпругата му, но и докато беше жива – тъщата! Що се отнася до другите роднини, впрочем, които биха могли да разкрият на Никита такава важна тайна, то просто като че ли нямаше такива – майката на Валери беше сираче, а след развода, напускайки града, където семейният живот не се получи, тя, всъщност, дори с всички приятели прекъсна всички връзки…
– Надявам се, – добави в края на разказа си Катя, – че няма да ми изнесеш лекция, защо не дойде след смъртта на сестра си?
– Не – отвърна честно Никита. – Разбирам, че ти, сякаш не си била длъжна да го направиш. Но… Нима никога не ти е било интересно да видиш отново сестра си, да се запознаеш с племенника си!
– Рискувам да изглеждам като чудовище в очите ти, но не, – Катя се усмихна тъжно, – но след като така или иначе сме се запознали… И ако смяташ, че той, – при тези думи тя посочи с пръст Саша, – ще има полза от това, можем да отидем някъде… Не знам! В увеселителния парк или в зоологическата градина, може би.
– Мисля, че това не е лоша идея – отвърна Никита.
Поговориха си още малко. Никита предпазливо зададе въпрос за бащата на жена си… и се разстрои, като чу, че е починал. Как е възможно, помисли си той, каква жестока подигравка със съдбата, че и двамата тези хора, които някога са били нещастни съпрузи, така еднакво, буквално един след друг са си отишли от живота, от тривиални инфаркти? А ако бяха останали живи, мислеше си той, може би щеше да мине известно време и щяха да осъзнаят колко погрешно е било да разделят семейството по този начин и щяха да намерят сили, ако не да започнат всичко отначало, то поне да започнат да се сближават, да се срещат? Кой знае?
Този ден не искаха да излизат и да се забавляват, затова Никита и синът му прекараха времето до вечерта в хотела (с изключение на това, че слязоха за следобедна закуска и вечеря). А на следващия ден, след като се обади на Катрин, Никита каза на сина си, че отиват в увеселителния парк.
Това беше доволно сладка разходка! Противно на очакванията на Никита, в него нямаше никаква неловкост, двамата с Катя общуваха лесно, просто, сякаш се познаваха отдавна… А и там, в парка, се случи нещо, когато си купуваха сладолед.
– Ето ви – усмихна им се продавачката, – на мама, татко и сина!
– Ние сме… не сме женени – изригна Никита.
– А, – протегна се продавачката, а после, явно – всички неразбрали, намигна на Катя, – ами не се колебайте с нея!
И ето едно поразително откритие, което след това направи за себе си Никита – той изведнъж осъзна, че гледа на Катя не просто така, а я възприема… като жена, която би могла да замени неговата Лера. И не ставаше дума само за външна прилика, макар че и тя, разбира се, имаше своето значение! Но тъкмо по време на тази разходка Никита започна да си мисли, че след като Лера и Катя са близначки, те, теоретично, въпреки различното си възпитание и дори факта, че са израснали като съвсем различни хора, все пак би трябвало да имат доста прилики! И дори да е незабележимо на пръв поглед, но може би, размишляваше Никита, Катерина дълбоко в себе си все още е същата добра и семейна жена, каквато беше и неговата Лерочка!
Ами ако, зачуди се Никита, имаме с нея нещо, ще се получи? В края на краищата има една поговорка, че не е имало щастие, а нещастието е помогнало? Така че може ли да става дума само за семейството му?! Ами ако именно Катя е предопределена да замени майка му Саша и за него, Никита, да се превърне във верен спътник в живота?! Може би, за да осъзнае и разбере това, ще е необходимо само известно време… И Никита реши да действа!
Времето до края на ваканцията все още беше достатъчно, или по-скоро – повече от седмица. И така, сега те се срещаха с Катя почти всеки ден! Ходеха в парка, в кафенето за сладолед… Говореха за всичко на света. А Никита подари на Катя букет цветя. И един ден, като остави сина си под наблюдение в детската стая в хотела, повика Катя в кафенето, за да поговорят. И той започна с главното.
– Бракът?! – тя го погледна, сякаш беше луд, – но… И защо мислиш, че съм съгласна? Ние почти не се познаваме, а и изобщо… Не! Това е невъзможно! – Катя видимо се изнерви.
– Съзнавам, че сигурно твърде много бързам – каза Никита, – но трябва да ме разбереш!
И той се опита да ѝ обясни всичко. Опита се да ѝ предаде своята версия, че той и сестра му, като близнаци, разбира се, трябва да имат някои сходства в характерите.
– Не мога да повярвам, че изобщо не ти пука за Саша – каза Никита, – и защо щеше да прекарваш толкова много време с нас, ако не ти пукаше? Катя, аз разбирам всичко! Но може би срещата ни е знак на съдбата? Може би това е шанс… Нашият шанс да имаме семейство и да не сме самотни?
Мисля, че – помисли си Никита, – започвам да се обсебвам от нея. Да, тя не прилича толкова много на сестра си! И все пак тя е същата. Струва ми се, че не мога да си представя да бъде до мен някоя друга жена.
– Да, не мислех, че ще се стигне дотук – мрачно хъмкаше Екатерина, – е, е, ще трябва да ти кажа всичко, както си е… Искаш ли да знаеш защо си губя времето с теб? Да кажем, че се срамувах. Да, представете си, просто съвестта ме измъчваше толкова години, че не се интересувах как живее сестра ми! Разбира се, осъзнавам, че с всичко това – няколко разходки – нищо не може да се поправи, нищо не може да се промени… Но може да е по-добре от нищо, нали? А що се отнася до Саша, предполагам, че бих могла, не знам… Да му пращам подаръци на рождените му дни? Може би, когато дойдеш отново на почивка, ще се срещнем отновоһттр://….
– Това не е достатъчно, – Никита поклати глава, – не е достатъчно! Катя, ти не разбираш ли? Сега имаме такъв шанс! Да станем семейство… И знаеш ли, струва ми се, че ако Валерия можеше… от другата страна, от другия свят да ни гледа, щеше да одобри това, което предлагам, щеше да е щастлива, че сме с теб такаһттр://….
– Така че, стоп!“ – вдигайки ръка, Катрин направи знак на сервитьорката на масата им и едва погледнала сметката, даде парите, стана от масата, грабна чантата си, – не мисля, че трябва да продължаваме този разговор… И по принцип да се срещнем! Това е достатъчно.
– Катя!“ – той се затича след нея.
За да се извини. Да се извини! И да увери, че осъзнава, че е твърде прибързан, и ще престане да се държи така… Катерина, въздъхвайки, най-сетне се съгласи. И в последствие, оставайки до края на ваканцията, те се срещнаха още няколко пъти.
И тогава Катя каза, че може да ги закара до летището. Никита се съгласи. И те тръгнаха! А всъщност предния ден отново имаха разговор за това, че не бива да са заедно… Но Никита реши, че ще опита отново! Защото сега буквално не можеше да си представи как той и синът му отново ще живеят сами? В края на краищата Саша има нужда от майка, разсъждаваше Никита, а аз – от любима жена!
– Слушай – започна той, без да се сдържа, – това, за което говорихме вчера…
– Знаеш ли, започвам да съжалявам, че тогава на плажа дори се съгласих да говоря с теб, – изохка Екатерина, – вече ти обясних всичко! Със сестра ми винаги сме били различни хора! Радвам се за нея, че е намерила себе си в семейния живот, но аз …
Тя нямаше време да довърши. Защото в този момент откъм завоя с пълна скорост излетя камион! С писък жената се опита да завърти волана, за да отклони колата от кошмарния сблъсък… И почти успя! Но това не беше достатъчно. И накрая всичко бе погълнато от тъмнината…
Спомените се върнаха при Никита накъсани, мътни, като откъси от цветни снимки или стоп-кадри от филм, в който всички цветове са включени на максимум.
Тук колата е изхвърчала настрани и той се опитва да прикрие сина си… И тук през стърженето на осакатения метал, звънтящо в ушите му ненормално дълго, той се опитва да достигне вратата, за да излезе от купето, където се разнасяше отвратителната миризма на гориво… Екатерина, която по някакво необяснимо чудо не беше пострадала, се измъкна и сега стои, държейки се за главата, и ридае, но не прави нито един опит да им помогне, а той – протягайки отчаяно ръце към нея, вика за помощ!
А по-късно, когато Никита се събужда в болницата и научава най-важното – че синът му е жив и сравнително невредим, тогава той отново поглежда към цялата ситуация и със забележителна за себе си лекота прощава на Катерина. В края на краищата, разсъждаваше Никита, тя просто е била в състояние на шок, самата тя е много добър, вероятно и, разбира се, човек и със сигурност би им помогнала, би се опитала да ги спаси, ако самата тя не беше толкова лоша!
Между другото, лекарите намериха Катя в безсъзнание на пътя и по-късно казаха, че е загубила разсъдъка си от нервно напрежение и е ударила силно главата си. Изобщо имаше причини, според които Никита не можеше да изисква твърде много от нея.
И все пак… И все пак той беше много неприятно изненадан, че тя, както се оказа, щом след няколко дни се почувства по-добре, просто напусна болницата, в която се намираха и тримата. Дори не беше влязла да попита как е той, как е синът! Възможно ли е, питаше се Никита отново и отново, тя да е толкова безразлична към мен и племенника ми? Да, не, разбира се… Не може да бъде!
И тогава Никита получи телефонно обаждане от родителите си. И всъщност той не възнамеряваше да им каже нищо поне докато не се върнат, защото не искаше да ги кара да се тревожат, но… Някак си му се изплъзна от езика.
– Сине! – с такава сила възкликна майка му, че Никита отдалечи смартфона от ухото си, – как е възможно! О, ти жив ли си там?!
– Ако общуваме, значи като живи, да, – Никита нервно се усмихна, – не се притеснявай, всичко ще е наред! Лекарите казват, че може да е много по-зле… Не се притеснявай, сега ще полежа малко и ще се приберем вкъщи.
Никита също така настоя, че не, мама и татко в никакъв случай не трябва да летят за тях, защото той ще се справи с всичко прекрасно и ще се погрижи за себе си и за сина си. Тогава Никита все пак се свързал с началниците си и благодарил – там отново се отнесли към трудните му обстоятелства с голямо разбиране.
А на следващия ден в стаята при Никита дойде човек, когото той не очакваше да види тук – Юлия! Тя се появи задъхана, с разрошена плитка и с истинска чанта, пълна с портокали и ябълки. Кога ли е имала време да лети и да купи всичко?! Можах само да се учудя на бързината ѝ.
– Ето, вземи витамините – усмихна се топло тя, като постави плодовете на нощното шкафче, – и изобщо – портокали се дават за оздравяване, това е знамение!
– За първи път чувам за такова предзнаменование – усмихна се Никита.
И се замисли за това, че ще се наложи да раздели предаването на плодовете със съседите в отделението – те и синът му не можеха да изядат толкова много.
– Мама направи това, тоест = тя ти каза всичко, а аз се срамувам – коментира той ситуацията с това, че Юлия се втурна към тях.
– И аз съм много благодарна, че ми позволи да разбера какво се е случило! – Тя поклати глава: – Лежиш, лежиш… Ето, сега ще наглася възглавницата и ще е доста удобно, нали?
– Много ти благодаря – каза Никита, – но не е необходимо…
– Да, правиш! – Юлия му размаха пръст, – и синът ти е страдал… Как ще се справиш тук сам? Ще трябва да ме издържаш!
Никита отново се усмихна – грижите, с които Юлия ги обграждаше, всъщност – непознатите, никога не се налагаше да търпи, по-скоро оставаше с възхищение учуден, че тя, такова умно, интелигентно, възпитано и красиво момиче, има силата и желанието да се грижи за тях с такава зашеметяващо искрена топлота. В края на краищата тя можеше да отделя цялото си време и енергия само за себе си!
И през следващите няколко дни, докато бащата и синът се възстановяваха напълно, Джулия беше до тях… Тя общуваше с лекарите, теглеше вкусни неща, забавляваше с разговори за нищо и помагаше да не се обезсърчават.
Никита… Е, той го приемаше с изненада, с благодарност… И след всяко посещение на Юлия, той дълго време си мислеше, че тя – просто невероятна млада жена! В нея, сега изведнъж осъзна Никита, имаше всички онези качества, които би искал да види в бъдещата си съпруга, ако… се реши да го направи. Ако се интересуваше от нея? Ами ако вече се интересува от нея, или просто по-ранните романтични чувства са били приглушени, засенчени от друга палитра преживявания?
Никита, между другото, искрено съжаляваше за онзи шофьор на камион – това е изстрадан страх! Но, за щастие, в крайна сметка страдаше дори по-малко от тях.
И тогава най-накрая при него дойде Катрин. Тя влезе в стаята, сякаш не се беше случило нищо ужасно. Премести една табуретка до леглото му, искаше да седне, но размисли и остана да стои, като нервно стискаше дръжката на чантата в пръстите си.
– Трябва да се извиня…
– Недей – Никита поклати глава, – това е минало.
– Добре – кимна Катрин, – тогава трябва да кажа… Че повече няма да се видим! Искам да кажа, разбирам, че ваканцията ти свършва, ти и синът ти сте сами и вече почти се сбогувахме… Но, разбираш ли какво искам да кажа? Все пак сме напълно различни хора. Както и да е… Някак си! Сбогом! На добър час.
– Чакай! – извика Никита и дори й протегна ръка, – а какво става със Сашка? Той е син на сестра ти! Не можеш просто… да отминеш това!
– Защо не? – Катя повдигна вежди, – мога! И ще продължа да живея прекрасен живот. Може би някой ден ще се омъжа, ще имам дете, но… Какво общо има чуждото дете с това? Разбирам мъката ти, но моля те, не ми я налагай! – и тя си тръгна.
Никита известно време само с труд възприемаше казаното от нея, но после… Изобщо нямаше време да осмисли докрай, защото в стаята влезе Юленка – отново натоварена с пакети, контейнериһттр://….
И ето, гледайки я, толкова обикновена, уютна и домашна, Никита изведнъж осъзна, че ето я, пред него – жената, която може да стане за Сашенка идеалната мащеха! А за него – съвсем подходяща съпруга.
– Юлия!“ – изригна Никита и без дълго предисловие премина направо към главното – ще се омъжиш ли за мен?
Сватбата беше скромна – нямаше банкети и дори в ресторанта не се седеше, ограничи се до скромно домашно чаено парти. И дори роклята на Юлия не беше класическа, която превръща булката в принцеса, а макар и бяла, но толкова семпла и елегантна, че теоретично в нея можеше просто да се разхождаш през лятото. А идеята да се направи така – да не се организира грандиозно тържество – принадлежи на самата Юлия.
– Ти току-що си дошъл от болницата – каза тя с усмивка на Никита, – значи, някак ми е неудобно… Ти ми каза, че с парите сега не е много. Тогава защо са тези разходи? Аз ще бъда най-щастливата!
И започна семейният живот… И всъщност Никита, като човек, който вече го е опитал, очакваше, че всичко ще бъде както преди… И отчасти беше така! Юлия беше прекрасна готвачка – също толкова вкусна, колкото и неговата Лера. Тя поддържаше къщата чиста и подредена. Грижеше се за Саша – и в детската градина, и в поликлиниката го водеше, разхождаше се с него в парка, купуваше му играчки, учеше го бавно да пише и изобщо беше просто най-милата мащеха на света!
Понякога Никита и Юлия избираха някого на гости и там хората ги поздравяваха за младото им семейно щастие. Изобщо животът си вървеше по своя път… Вярно, родителите на Никита не спадаха към числото на тези, които приемаха новата му съпруга с голяма симпатия. Но те поне не я ругаеха зад очи. Но се усещаше, да – те все още не я смятаха за своя! А за това, че синът му най-сетне бе приет като свой, Никита вече се уморяваше и мечтаеше…
Да, летяха дните на семейния живот, които плавно се сгъваха в седмици, а после в месеци. Всичко беше сякаш добро… Но в същото време не оставяше у Никита щипещото чувство, че нещо липсва! Сякаш в мозайката няма нито едно парченце. Сякаш липсва някоя важна съставка в ястието. Сякаш си излязъл на студа – и си забравил да облечеш една дреха! И най-накрая той осъзна какво не е наред. Никита осъзна, че за съжаление не е успял докрай и изобщо истински да обикне Юлия.
Да, Никита оценяваше грижите ѝ за сина му и беше искрено благодарен, че благодарение на нея апартаментът беше не просто жилищна площ, а истински комфортен дом. Но само че… Колкото и да се опитваше да погледне Юлия така, както трябва да гледа един влюбен мъж, той не можеше да направи нищо! Никита не изпитваше любов към нея. Симпатия, уважение… С Юлия беше забавно, удобно, комфортно! Но… Сърцето не спря, когато тя влезе в стаята. И един ден Никита каза това.
– Мисля, че ще е по-добре да спим в отделни стаи. Виждаш ли, аз съм уморен от работата и бих искал да се наспя малко…
– Разбира се – отвърна тя с такава лекота, сякаш той я помоли да сложи още лук в супата.
И после… Изобщо, един ден Никита, идвайки да вземе сина си от детската градина, установи, че Юлия весело разговаря с един човек, който работеше там – Евгений, който беше готвач. И Никита не се почувствал никак засегнат от това! Сърцето му не се разтуптя от ревност. Той просто си мислеше, че на Юлия много ѝ отива така искрено да се усмихва и да се смее!
И тогава Никита за пръв път сериозно се замисли, че може би… Този съюз е бил грешка? Може би са избързали с него? Той и тя по свой начин се стремяха към най-доброто, но може би, без да го осъзнават, бяха на път, водещ към най-лошото? Колко сложно беше всичко това!
И сигурно, ако младото им семейство разполагаше с малко повече време, тогава Никита щеше да събере мислите си дотолкова, че да реши да поговори сериозно за това с Юлия или дори да се запише за семеен консултант… Но той нямаше време за това.
Защото един ден, когато Никита беше сам вкъщи (Юлия беше излязла на разходка със Саша), на вратата се позвъни и когато я отвори, видя на прага Катрин.
– Ти? – учуди се Никита.
– Здравей, – отговори тази, която поразително, болезнено приличаше на любовта на живота му, – мога ли да вляза?
– Да, разбира се, влезте, – встрани, препускайки, се отдръпна собственикът на апартамента, – защо вие… Просто, не очаквах! – Той размаха ръце.
– Съжалявам, че не се обадих предварително – нервно се усмихна Катя.
Беше се променила и изглеждаше, колкото и да е изненадващо, дори по-зле от последния път, когато се бяха срещнали.
– Всичко е толкова внезапно – отново се усмихна тя. Тя се огледа наоколо: – Виждаш ли, нещо се случи в живота ми… Можем ли да поговорим?
– Да, разбира се, – чувствайки се малко като в сън, Никита я поведе към кухнята.
Предложи ѝ да избере напитки – кафе или чай, сложи на масата няколко сладкиша, после се извини – спомни си, че е алергична към шоколад, и попита дали е гладна – тъкмо беше успял да сложи супата на масата, преди да дойде.
– Никита! – тя го хвана рязко за ръката и го погледна в очите, – имам да ти кажа нещо…
И се оказа, че след тяхното сбогуване в живота на Катрин са се случили доста промени. Почти се е омъжила, но после е отменила сватбата. Защото годеникът ѝ не беше склонен да се примири с диагнозата, която внезапно ѝ беше поставена. А тази сложна диагноза в общи линии означаваше едно: безплодие.
– Осъзнах колко съм грешала! – хлипайки, Катя каза: – Кълна се, бях истински щастлива, когато научих, че си се омъжила! Мислех, че ще бъдем щастливи по свой собствен начин, разбираш ли? Но после, когато всичко излезе наяве по този начин… осъзнах колко съм грешала през цялото време! Фактът, че сме се запознали, е знак. Знаеш ли? Трябваше да го осъзная веднага! Но сега не е твърде късно, Никита, не е твърде късно!
Катрин продължаваше да говори и да говори… И накрая стигна до факта, че Никита е трябвало да се ожени за нея, а не за Юлия! И че Юлия е трябвало да се разведе. И тогава тя, Катя, ще стане за малкия Саша най-добрата майка на света и това ще е единственият правилен вариант, защото тя е най-близкият му роднина след баща му!
Никита беше шокиран от такова настояване и такова предложение. Но и изведнъж осъзна, че в думите на Екатерина има истина и логика! Възможно ли е, зачуди се той, наистина да трябва да се разведа и да се оженя отново?
И тогава ключът шурнал във входната врата – това били Юлия и малкият Александър, които се прибирали.
– Ето ни и нас! – каза Юлия щастливо, – отидохме в сладкарницата и си купихме еклери! А също така купихме и конструктор… Хайде да го съберем заедно, с татко, а?
Юлия и Саша влязоха в кухнята. И се спряха. Никита се надигна от масата, като отчаяно мислеше какво да каже!
Вече поглеждайки назад, Никита осъзна – тогава трябваше да измисли какъвто и да е повод, дори най-нелепия, за да оправдае появата на Екатерина в дома им, трябваше да я прибере колкото се може по-скоро и да поговори с Юлия за всичко по-късно и насаме. Но той се беше оставил да бъде увлечен от един тривиален кошмар, както бурната вълна отнася малка отломка!
И така, неспособността му да овладее ситуацията бе довела до много, много лоши последици! Катрин не остана безмълвна и изложи причините, поради които беше дошла. Джулия, разбира се, беше шокирана! Но също така не остана длъжна и поиска да се измъкне! И добави още нещо…
– Не става дума за това, че Никита е мой съпруг – каза тя и макар че се опита да остане горда и да бъде силна, но гласът й предателски потрепери, – сякаш отдавна не е мой съпруг… Понякога самата аз съжалявам, че се омъжих за него! Но това е моята къща, а ти плашиш детето! Отиди си… Отиди си веднага!
Усмихвайки се, Катя стана и си тръгна, но накрая отправи многозначителен поглед към Никита с думите: – Разбираш какъв избор трябва да направиш! И той остана сам. С жена си и сина си, който справедливо се възмущаваше, и чийто син, макар да изглеждаше – какво ще разбере детето, но предизвика истерия и момчето, плачейки, не можеше да спре.
– Всичко е наред – Юлия седна до него и заговори. Тя се усмихна на бебето: – Не плачи! Ами защо се страхуваш? Толкова си голям и смел – спиш без нощна лампа! Какво се е случило тук, а?
– Не знам – отвърна Саша, подсмърчайки, – тя е зла, леля Катя! Изобщо не прилича на мамаһттр://…..
– Хайде да ти измием лицето и да ти избършем носа – гушна Юлия, като заведе детето в банята. По пътя хвърли корав поглед към Никита, казвайки: не се меси, това не зависи от теб сега!
След това Юлия заведе момчето в кухнята, където му даде сладък чай и го нахрани с вечеря. След това го заведе в стаята му, настани го да гледа анимационен филм и накрая се върна при Никита.
– Мисля, че трябва да поговорим – каза тя с безцветен глас.
– Трябва – преглътна трудно Никита.
Ех, всичко би дал сега за машина на времето – да се върне назад и просто да не пусне Катя в апартамента! Но само че… Скърцаше все още с мисълта, че всичко, което каза сестрата на покойната му съпруга, това дори не е възможност – а необходимост, неизбежен обрат, който трябва да се случи в съдбата му и който той не бива да предотвратява.
И най-сетне Никита разказа всичко на Юлия. За всичко! Отвори се пред нея в надеждите и съмненията си, в разочарованията и страховете си. И най-важното беше, че се осмели да го каже на глас.
– Не мисля, че те обичам – каза той, – ти си прекалено добра, за да те лъжа за каквото и да било… А още по-малко имам право да те правя нещастна.
Джулия го слушаше мълчаливо, без да го прекъсва. И дори докато говореше, тя не го погледна. Но сега вдигна очи. И Никита потръпна – пронизан от този поглед, сърцето на парчета се разпадна!
– А аз си мислех, че те обичам. Само че аз не съм глупав и нищо, че се ожених преди това, не беше! Имах достатъчно разум, за да усетя, че си влюбен в мен… Какво каза? Изглежда, че не чувстваш нищо. А знаеш, че това може да е болезнено. Да, представяш ли си? Искам да кажа, че съм си мислила защо е така? Искам да кажа, какво му липсва, за да ме обича наистина? Имам предвид, че той ме помоли да се омъжа за него, никой не го е принуждавал, нали? Така че какъв е проблемът? Защо не се е получило, а? Имаш ли какво да отговориш на това?
Никита поклати глава – нямаше какво да отговори. И едва сега осъзна, че би дал всичко на света, само и само да има възможност да промени всичко, за да не стане причина за горчивото разочарование на Юлия.
Поговориха още малко… Без гръмки обвинения, без ядовити упреци… Просто си казаха всичко, което се беше натрупало. А после, почти едновременно, казаха на глас, че няма закъде да бързат.
– Ако беше така, щеше да е по-лесно – въздъхна Джулия, – но има и Саша. Нека поне заради него да си направим вица, че всичко е нормално? Докато не вземем окончателно решение.
– Съгласна съм – кимна Никита, – това е много… мъдро решение!
Той се обади на Катрин и каза, че има нужда от време, за да помисли. И тогава, още от следващия ден, започнаха да се преструват, че всичко изглежда наред. И о, колко трудно беше това! Но те го направиха. И на първо място – справиха се, защото се стараеха заради малкия Александър.
Но само че нито Никита, нито Джулия, не се замислиха, че Александър е способен да разбере много повече, отколкото му позволяват да види и знае! Момчето вече не плачеше. Не задаваше никакви въпроси. Лесно можеше да изглежда, че и той е решил да се престори, че нищо не се е случило, и просто да продължи живота си! Само че това изобщо не беше така.
И така, един ден Джулия отвлече вниманието на Никита от работата по друг проект.
– Саша изчезна! – каза тя.
Оказа се, че за последен път са видели детето късно през нощта, когато си е легнало, а сега беше сутрин и цялото семейство трябваше да седне на късна закуска, но ето че Никита реши първо да поработи малко.
Естествено, те веднага се втурнаха да търсят! Но Сашко не беше на гости на приятелката си Мишка, която живееше един етаж по-горе. Не беше и в двора на детската площадка, където често се разхождаха с Юлия.
Юлия започна да хлипа и Никита едва я вдигна, за да не падне на земята. Можеше да измисли само някакви банални думи за подкрепа, като например, че всичко ще бъде наред! Един от съседите се приближи – да попита какво се е случило? Но не и преди Никита да сподели нещастието си и изобщо да се замисли какво да прави по-нататък, тъй като телефонът му иззвъня. Бяха родителите му.
– Имаш?! – възкликна той, чувайки гласа на майка си, която разтревожено съобщаваше, че тук, само преди десет минути на портата при тях е почукал внукът им. Скръбен, мръсен, изгубил някъде един треньор!
– Той каза, че е дошъл да живее при нас – каза майката на Никита, – какво става там? За какво сте довели детето?!
– Мамо, веднага ще дойдем! – Никита се размърда.
– Да, би било хубаво – измърмори Тамара, – и да доведеш жена си! За вас двамата ще има сериозен разговор…
– Имаш ли представа какво е за едно малко дете да прекоси половината град с малките си крачета? Ами ако не успее да стигне?! Колите, хората, какво можеше да се случи?!
Никита стоеше с наведена глава, а майка му строго го порицаваше. Синът ѝ, който имаше време да плаче, изглежда, за десет години напред, сега вече се успокои – седеше и гледаше анимационни филми, хапвайки бонбони, щедро подарени от баба му.
– Той ни разказа всичко, – включи се във възпитателния процес на Никита баща му, – така, така, какъв син сме отгледали, да… никога не бих си помислил! Какво искаш да кажеш, че изобщо нямаш съвест?!
– Мамо, татко, – Никита преглътна тежко, – дай ми, моля те, обясни как е било всичко!
– Добре, добре, опитай! – хорски отговориха родителите му и му стана ясно, че така лесно да ги убеди в правотата си няма да се получи.
Юлия, разбира се, се втурна тук заедно с Никита, но досега мълчеше – просто тихо седеше отстрани. А сега… Изобщо, след като поговори малко със сина си, свекърът се обърна към снаха си и сега четиримата имаха много важен разговор!
И никога през живота си на Никита не му е било толкова тежко, никога не се е чувствал толкова объркан и изгубен, откъснат от обичайния си живот, в който може би всичко не е било много просто, но поне, повече или по-малко разбираемо ….
И така, най-накрая родителите му изслушаха всичко, което имаше да каже. Погледнаха се един друг. Отново го погледнаха.
– Ясно е – каза баща му, – че не знаеш какво да правиш с живота си и си готов да съсипеш всичкоһттр://….
– И добре, става дума за теб! – майката махна с ръка, – ти си възрастен човек, можеш да вземаш собствени решения и да носиш отговорност за всички последствия! Но детето…
– Нашият внук! – подхвана бащата.
– Нека Саша остане при нас – довърши майката, – няма какво да го мъчи! И какво мислиш, че са измислили – да разклатят нервите на детето! Какво, мислите, че той е още бебе, нищо не разбира? Нищо подобно! На тази възраст всички разбират! А това е нашият внук и ние няма да ви позволим да го измъчвате! Така че, докато ти си организираш личния живот там… Избираш Юлия или Екатерина, а може би някоя друга жена, която търсиш, Саша ще живее при нас…
– А после ще видим – добави строго баща ми, – дали си заслужава да ти го върна! Не искаме той да бъде измъчван от някоя зла мащеха!
Никита изслуша всичко това, както го наричат, като си отвори устата! Защото това беше нещо немислимо – това казаха родителите му, които през последните години, меко казано, охладняха към внука си. Какво се беше случило с него?! Никита не можеше да го разбере! Но просто чувстваше, знаеше на някакво инстинктивно ниво, че бабата и дядото на Александър – сега са планина за него.
А също така Никита с плашеща яснота изведнъж осъзна, че самият той е недопустимо объркан в този живот! Сякаш го бяха омагьосали, честно казано… Защо, питаше се той, изобщо слушах Екатерина? В края на краищата е ясно, че за никаква любов, за никакви роднински чувства в нейния случай и дума не може да става! Веднага трябваше да осъзнае, че тя се нуждае, че вижда в мен краен, резервен вариант, мъж, който лесно ще я приеме с тази диагноза – безплодие, защото вече има дете и защото тя – сестрата на починалата ми съпруга, в допълнение към невъзможната прилика с нея!
Осъзна точно сега Никита и още нещо, а именно, че всъщност обичаше Джулия! И то за дълго време. Беше просто една особена любов… Не онази, при която за първи път в главата ти избухват фойерверки от емоции и сърцето ти замръзва при срещата, а една спокойна, тиха любов, когато просто ти е добре до този човек, когато чувстваш – така трябва да бъде. Какво, обърна се Никита към себе си, бях направил?! Оказва се, че съм бил толкова зает с тревогите и терзанията си, че просто… Пропуснах любовта, която вече имах? Просто ей така, просто съм разбил всичко?! И той беше на път да отвори уста, за да каже това и още много други нещаһттр://….
– Замълчи вече, сине – спря го с жест майка му, – не знаем какво искаш да кажеш там, а и ние, честно казано, вече сме уморени… На нашата възраст такава нервност е вредна, знаеш ли! Така че нека да направим това… Нека Саша остане с нас. Юлия вече ни каза, че също иска да се изнесе. Изобщо, трябва да се разделим за известно време! Помислете внимателно върху всичко… И тогава ще вземем окончателно решение, съгласни ли сте?
Никита закръгли очи – не, той искаше всичко да има щастлив край тук и сега! Но също така изведнъж осъзна, че ако близките му имат нужда от време… Е, добре, така да бъде! В същото време те вероятно щяха да разберат, че решението му не е невнятен спонтанен порив, а нещо тежко и сериозно.
И той се обърна, за да си тръгне – толкова просто! Просто да си тръгне, да даде време на всички да се успокоят и тогава всичко ще бъде наред… Но още когато Никита излезе от портата на къщата на родителите си, той спря. Извади телефона си и се обади на Катя.
– Здравей – каза той и продължи, без да й даде и дума да каже в отговор, – никога повече не се приближавай до семейството ми. В противен случай не нося отговорност за себе си.
Никита приключи разговора и блокира номера на Катя. Това е всичко! И след това, обръщайки се, решително се отправи към къщата на родителите си. Мама, татко и Юлия го погледнаха изненадано.
– Какво правиш? – попита Юлия.
– Не искам да губя нито един ден – отговори Никита, – защо? Вече съм решил всичко за себе си. И искам да бъдем заедно! Защото все пак те обичам. Може би ще ти е трудно да го повярваш след всичко, което направих… Но ти само ми дай време, скъпа, и аз ще докажа, че мога да бъда добър съпруг за теб! И моят син… Моят син… Нашият син с теб, Юлия, аз също го обичам! И знам със сигурност, че няма по-добра майка за него на целия свят от теб! А ти, – обърна се той към родителите си, – ти сам знаеш, че в миналото имахме много проблеми. Но и аз като теб искам да започнем отначало и съм сигурен, че сега ще успеем!
Това беше един невероятен ден. Защото той промени живота на едно семейство, което реши, че все пак трябва да се държи заедно. Екатерина никога повече не ги притесняваше… А година по-късно Никита и Юлия дариха Александър с малка сестричка.
About the Author
