
Един ден, докато бях близо до супермаркета, където често пазаруваме със съпруга ми Дилън, си помислих, че може вече да е приключил с работата и ще можем да вземем нещо за вечеря. Опитах се да му се обадя, но обаждането веднага отиде в гласовата поща. Малко след това получих съобщение от него, в което обясняваше, че все още е на работа и ме помоли да не го чакам.
Докато се оглеждах на паркинга, видях джипа му. Това ме изненада – защо джипът му е тук, ако той е на работа? Реших да не реагирам веднага и просто да наблюдавам. Тогава забелязах стар седан, паркиран до джипа. Видях как Дилън излезе от седана, преоблечен в обикновени дрехи, и бързо се преоблече в класически костюм, преди да се качи в джипа си и да потегли. Реших да не правя прибързани заключения и го изчаках вкъщи.
Когато се прибра вечерта и вечеряхме заедно, го попитах как е минал денят му. Той започна да разказва за бумащината и натовареността в офиса. Сърцето ми се сви – знаех, че ме лъже.
На следващата сутрин реших да го проследя. Когато ме попита къде отивам, излъгах, че имам час при лекар заради болките в гърба. Отидох на паркинга и отново видях същата сцена – Дилън премина от джипа в стария седан и се преоблече. Този път реших да го последвам.
Той спря в гориста местност и продължи пеша към дървена къща. Там видях как разговаря с някакъв мъж. Не можех повече да чакам – приближих се ядосана и го попитах какво става. Мъжът до него изглеждаше объркан и попита коя съм аз. Отговорих му веднага: „Аз съм съпругата му.“
Мъжът се обърна към Дилън с възмущение: „Защо ме излъга, че си свободен?“ В този момент всичко започна да се разплита.
Дилън ми разказа история, която ме остави без думи. Преди години той имал син с бившата си приятелка. Детето било тежко болно и за операцията били нужни 100 000 долара. Когато приятелката му разбрала за това, тя го напуснала. В отчаянието си Дилън се обърнал към приятеля си Хари и двамата решили да ограбят банка.
След успешния обир полицията ги преследвала. Хари бил арестуван, но Дилън успял да скрие парите. За съжаление синът му починал въпреки усилията му.
Сега Хари бил освободен от затвора и искал своя дял от парите, заплашвайки Дилън със сериозни последствия. Дилън решил да му даде 100 000 долара от банковата си сметка, но когато двамата влезли в банката, осъзнал, че Хари не е човекът, на когото може да се довери.
Страхувайки се за живота ми, Дилън направил неочаквано нещо – извикал: „Това е обир!“ Полицията пристигнала бързо и арестувала и двамата. Дилън обаче бил доволен – знаел, че поне аз ще бъда в безопасност.
Сега осъзнавам колко сложен е бил животът на съпруга ми преди мен и колко далеч е готов да стигне, за да ме защити – дори ако това означава саможертва.