Осемдесетгодишната Баба Олга от Скопие живее в дом за възрастни хора вече 5 години. Днес тя ще ни разкаже какво я принудило да стигне дотам.
“ Омъжих се много млада, но по онова време всички момичета се женехме млади, не само аз. Със съпруга ми ни запознаха сватовници. А той ми хареса от пръв поглед – видя ми се добър човек. Животът ни беше скромен, но хубав. От брака си имаме трима сина и една дъщеря: всичките вече на възраст. За съжаление съпругът ми почина преди 7 години. Докато той беше жив, добре живеех и аз.
Господ ми подари четири деца. Много им се радвах, докато растяха и давах душата си за тях. Сега всички са с висше образование. Имат хубава работа и получават добри заплати. Имат семейства, а дъщеря ми се омъжи в чужбина. Със съпруга ми построихме и на тримата си сина отделни къщи.
Трепахме се, отделяхме от залъка си само, за да има за тях. Да се радват на най-доброто.
Със съпруга ми живеехме самички. От време на време децата идваха да ни посетят. Но веднъж мъжът ми се разболя и набързо си отиде от този свят. Останах самичка. Домът ми опустя и нищо вече не беше като преди. Докато той беше болен, аз се грижех за него, но сега за мен нямаше кой да се погрижи…
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:
About the Author
