От дете Елена е спокойна и обича реда.
Не е имало нужда да ѝ се напомня, че играчките трябва да се прибират на местата им или че на улицата трябва да се спазват определени правила на поведение.
Например да не се забърква в калта и да не се отдалечава от родителите си на детската площадка.
Майка ѝ често подчертаваше, че характерът на Олена е такъв, какъвто е характерът на майка ѝ.
– Е, удивително е как всичко се проявява през поколенията. Ти приличаш на баба си, нека почива в мир.
Когато бях малка, тя никога не се караше, винаги спокойно ми обясняваше всичко. Все още се чудя как е имала търпение за всичко. Ти, дъще, много приличаш на майка ми.
В училище Елена беше отлична ученичка и всичките ѝ учители единодушно я хвалеха и я даваха за пример.
Дори някои от родителите на съучениците ѝ помолиха майка ѝ да сподели вълшебните си методи за възпитание на дете.
Майката на Олена само свиваше рамене.
– Просто дъщеря ми е такава по природа – отвърна малко срамежливо майката на Олена.
След училище Олена се записва сама в университет, а след това избира професия, която я интересува.
На родителите ѝ не им се налагаше да се притесняват, че ще трябва да се справят с проблемите на тромавата си възрастна дъщеря…
…Времето минава. Елена постъпи сама в института, после се дипломира и си намери работа.
Родителите на Олена преписаха на името на дъщеря си двустайния апартамент, който бяха наследили от баба си.
Отначало Олена отказа да приеме такъв луксозен подарък, тъй като разбираше, че парите от наемането на апартамента ще са от полза за родителите ѝ.
Но майка ѝ беше твърда:
– „Ние с баща ти работим, не се притеснявай за нас. Но когато се омъжиш, няма да се скиташ по чужди места, ще живееш в собствен дом и сърцето ми ще бъде спокойно за теб.
Олена можеше само да прегърне, да целуне и да благодари на майка си и баща си…
…Един ден Олена се запозна с едно момче в дома на приятелка. Приятелката ѝ, която вече била омъжена, ѝ разказвала какъв завиден годеник е Юрий.
Двамата започнали да се срещат. И един ден Олена чува как общата им приятелка разказва на някого:
– „Не разбирам, какво вижда Юрий в тази Елена? Тя не може да се облича добре, не изглежда добре. Единственото, което си заслужава, е да има собствен двустаен апартамент, като бонус, защото Юрий все още живее с майка си и по-големия си брат, а той няма собствено жилище…
…Тогава Олена не обърна внимание на тези думи, тя нямаше нищо против това, че Юрий няма собствено жилище. Тя харесваше момчето, а и той я харесваше.
Шест месеца по-късно Юрий ѝ предложи брак.
Тя малко се страхуваше от срещата с майка му, но мисълта, че няма да живеят в един апартамент със свекърва ѝ, я успокояваше много.
Тя издържа теста за среща с майката на Юрий с отличие!
Елена сама купи цветя и изпече със собствените си ръце вкусна торта. Тя беше добър събеседник, когато беше на гости. От лицето на бъдещата свекърва ясно личеше, че е доволна от булката на по-малкия си син
– „Големият ми син още не ме е зарадвал с внуци, така че може би ще почакам по-скоро за по-младия“ – каза свекървата с тънък намек и момичето се изчерви малко.
Тя каза това на масата, където цялото семейство се беше събрало на чай. Олена веднага отбеляза тази особеност на бъдещата си свекърва – Олга Александровна не беше известна с тактичността си.
За изненада на Олена майката на Юрко много се интересуваше къде ще живее синът ѝ, колко стаи има в апартамента на Олена и кой е неговият собственик. Ако се съди по доволната усмивка на Олга Александровна, тя беше доволна от всичко.
Месец по-късно двамата се ожениха и Юрий се премести при Олена. На втората седмица от съвместния им живот на гости на двойката дойде тъщата му.
– „Тъкмо минавах покрай къщата ви и реших да вляза да видя как се справяте“, започна тъщата от вратата, „Може би имам нужда от съвет. А къде е Юри? Той все още ли е на работа? „О, не съжалявай съпруга си, Елена, защото не можеш да изкараш всички пари…
Свекърва ѝ казваше това, когато влизаше в апартамента и сядаше на масата в голямата стая.
Олена мълчеше.
Тя отиде в кухнята, сложи чайника и изсипа бисквити и бонбони във вазата. Олга Александровна не беше донесла нищо със себе си.
– „Виждам, че използваш тази стая само за гледане на телевизия“ – прозвуча гласът на свекърва ѝ.
– „Ние дори на работа не гледаме телевизия от сутрин до вечер. Тази стая е само хол“, отговори Елена силно, така че свекърва ѝ да чуе в другата стая.
– „Значи изобщо не използвате втората стая… Разбирам“, отвърна замислено свекърва ѝ и след това отиде в кухнята. Там има място дори за диван и телевизор – каза тя с нотка на завист. Обадих се на сина си, той ще дойде скоро…
…И от тази вечер нататък Оля Олександривна започна често да посещава младите хора. Понякога казваше, че минава оттам, понякога казваше, че със сина ѝ имат нещо за обсъждане.
Наближаваше Новата година.
– Майка ми ни покани да празнуваме Нова година при нея. Борис също е решил да се ожени. Той ще бъде на тържеството с годеницата си, а мама подготвя някаква невероятна изненада, както се изрази – каза Юрко.
– „А каква изненада?
– Нямам представа, скоро ще разберем.
Накрая дойде новата година. Елена и съпругът ѝ пристигнаха в дома на свекърва ѝ без забавяне.
– „О, Олена, нека те запозная с годеницата на най-големия ми син!“ – запя свекърва ѝ от вратата – „Ще ти хареса, толкова е красива младата дама, че не мога да се нарадвам на синовете си.
На масата седеше момиче с ярък грим по лицето.
– Здравейте – каза Елена, – аз съм съпругата на брата на годеника ви.
Момичето примигна с тежките си мигли и отговори:
– Аз съм Наталия.
Тя изгледа критично Олена нагоре-надолу.
– „И така, снахите се запознаха!“ – прозвуча радостният глас на свекървата, – „Сега извикайте всички на масата, ще празнуваме.
В продължение на няколко минути на масата се чуваше само звукът от блъскане на вилици.
След като хапнаха по малко, гостите започнаха да си говорят помежду си. Олга Александровна, която седеше начело на масата, се изправи, почука с чашата си, призовавайки всички да млъкнат, и започна тържествено:
– „Скъпо мое семейство. Събрах ви всички около празничната трапеза най-вече, за да ви запозная с новия член на нашето семейство – годеницата на най-големия ми син, Наталия.
Наталия, добре дошла в нашето приятелско семейство!
И свекърва ми вдигна чашата си за поздрав.
Наталия се усмихна в отговор.
– „И така, позволете ми да продължа…
„От сърце искам да направя изненада за бъдещото семейство на най-големия ми син. И съм сигурна, че всички вие ще ме подкрепите да направя правилния избор.
Искам да направя договор за дарение на Борис за този двустаен апартамент, в който се намираме сега!
Дано да живеят щастливо и да ме дарят с внуци!
Свекървата вдигна чашата си и започна да вдига тост за всички.
След като допи чашата си, тя седна и започна да говори за нещо на Наталия, но тогава Елена погледна свекърва си и побеля от внезапно осъзнаване.
– „Извинете ме, Олга Александровна, но имате ли друго жилище освен този апартамент?“ – попита тя.
– „Не, имам само този апартамент“, отговори спокойно свекървата.
– Къде ще живеете, ако дадете този апартамент на сина си?
Беше ясно, че на свекървата не ѝ харесва този въпрос.
След малко борба тя отговори:
– „Вече сме се договорили за всичко със синовете си. Не се притеснявайте, аз ще се преместя при вас, а най-големият ми син и Наталия ще живеят тук.
– „Ще дойдеш да живееш при нас?“ – попита отново Елена, мислейки, че е разбрала погрешно.
Свекърва ѝ кимна с глава в знак на съгласие. Олена погледна Юрий, който се преструваше, че си прави салата.
– „Юрко, какво означава това?“ – прошепна му тя.
Той неохотно вдигна поглед от чинията си.
– „Не се притеснявай за това. Вече съм обсъдил всичко с майка ми. Имаме място във втората стая. Не виждам никакви проблеми. Ще поговорим по-късно. Празничната маса не е място за обсъждане на семейни проблеми.
Елена нямаше намерение да живее в един и същи апартамент със свекърва си само защото тя беше решила да препише апартамента на най-големия си син.
Осъзнавайки, че няма да получи никакво действие от Юрий, Олена реши да не чака, а да разбере всичко веднага.
– Съжалявам, Олга Александровна – каза тя на свекърва си, – Юрий вероятно е забравил първо да обсъди този въпрос с мен. Така че, аз не съм съгласна. Имате собствен дом и ви препоръчвам да не подписвате договор за дарение, защото ще загубите завинаги правото да се разпореждате с имота си, а в случай на кавга със сина или снахата ще трябва да живеете на улицата.
Когато Елена завърши речта си, масата замлъкна…
Наталия и Борис погледнаха Олга Александровна с недоволство, а тя се опита да превърне думите на Елена в шега.
– „Е, снахо, какво ще направиш, да изхвърлиш на улицата собствената майка на мъжа си? Не ми се вярва, ти не си такава. Бързо кажи на всички, че си се шегувала, и не разваляй празника. Той вече е решен!
– Шегуваш ли се с мен? Повтарям още веднъж, в случай че не си разбрала: ако препишеш апартамента си на Борис, ще останеш на улицата. Може да не звучи много приятно, но искам да разбереш. Няма да живееш с нас. Живейте спокойно в собствения си апартамент. Това е искреният ми съвет към теб.
Олга Александровна започна да упреква Елена, че е едновременно алчна и лицемерна…
Юрий не каза нито дума в защита на жена си. Олена погледна съпруга си в очакване на най-малката реакция, но после с тежка въздишка стана от масата и каза:
– „Искам да те направя щастлив. Най-малкият ти син и мой бъдещ бивш съпруг се връща да живее при теб. Виждам, че той не само се разпорежда с имуществото ми зад гърба ми, но и страхливо мълчи, дори не се опитва да ме защити от твоите подигравки. Ето защо подавам молба за развод.
Всички се умълчаха. Олена погледна съпруга си за последен път, излезе от стаята, облече се и повика такси.
Едва вкъщи тя се разплака…
…Месец по-късно Олена държеше в ръцете си документите за развод. Юрий се върна да живее при майка си.
А Оля Олександривна вече разказваше на всеки срещнат за предателството на бившата си снаха.
И че тя като майка, защитаваща интересите на сина си, е била принудена да постави бившата си снаха на мястото ѝ и затова по-малкият ѝ син се е развел.
А Борис така и не се оженил. Наистина, каква коварна жена е Елена…
ДАВАМЕ ВИ ОЩЕ ИСТОРИИ:
„Настя, ти виждала ли си се изобщо в огледалото?“ Алексей се обърна към съпругата си не без отвращение, след като бе спрял до къщата за няколко минути. Трябваше да вземе Настя със себе си на фирменото парти, но когато я видя, рязко промени решението си. Настя тъкмо се суетеше пред огледалото и си правеше прическа.
Последният щрих във вече готовия образ. „Боже, тя е толкова грозна, толкова грозна. Мазнините по хълбоците ѝ, лицето ѝ вече е набръчкано, а с грима е още по-зле.
И си е избрала рокля, боже мой, истински колхоз. Не, такова нещо не можеш да покажеш на хората“. Алексей си помисли за жена си с ужас.
„Къде ли съм гледал преди?“ Алексей мислено си представи съпругите на своите колеги. Млади, стройни, в добра форма, излъчващи секси излъчване. Контрастът между тях и Настя в съзнанието му беше толкова голям, че той взе много категорично решение.
Да се появи с някоя от тях на корпоративното парти щеше да е като смърт. „Видяхте ли, че нещо не ви харесва, скъпа?“ – Настя отговори на съпруга си, докато продължаваше да си прави прическа. Тя, разбира се, беше наранена от думите на съпруга си, и повече от тях – от тона, с който бяха изречени.
Между редовете се четеше очевидно презрение и дори пренебрежение. Някъде в дълбините на душата на Настя се вълнуваше негодувание, но тя все още не разбираше защо съпругът ѝ, с когото е живяла две десетилетия и му е родила дъщеря, изведнъж от нищото си позволява такъв тон. Да, през последните години тя беше качила няколко излишни килограма, но това се беше случило при неприятни обстоятелства.
Настя нямала вредни навици, а храната била начин за нея отново да се радва на живота. А кой на нейната възраст не е имал проблеми с излишните килограми – има много такива. Така че сега тя правеше всичко правилно.
Направи си красив грим, направи си маникюр, извади от гардероба най-добрата си празнична рокля и обувки. Тогава защо не е щастлив? – Не ми харесва – отвърна й сковано Алексей, раздразнен от погледа на съпругата сиһттр://…..
С тези думи мъжът рязко се обърна и без да изчака отговора на съпругата си на думите му, се насочи към изхода, обу се и излезе, като затръшна силно вратата. Зашеметена от грубостта на съпруга си, Настя хвърли четката за коса на тоалетката, грабна чантата си и побягна навън, мислейки, че Алексей ще я чака в колата. Тя обаче се разочарова.
Колата му тъкмо излизаше от двора и след няколко секунди изчезна от погледа. Настя разбра, че съпругът ѝ просто я е изоставил, като е отишъл сам на фирменото парти. Тя се почувства замаяна от негодувание и седна на една пейка близо до входа.
От очите ѝ вероломно бликнаха сълзи. Възмущението изгаряше Анастасия отвътре като огън. След като поседя на пейката десетина минути, жената се качи на шестия етаж, влезе в апартамента и като падна на дивана в хола, се разплака от безсилие и гняв.
Валерия, дъщерята на Настя и Алексей, живееше отделно от родителите си от две години и ги посещаваше само през уикендите. Беше събота и Валерия, която отвори вратата със собствения си ключ, намери майка си да лежи на дивана с разплакано лице. „Мамо, какво ти е? Защо плачеш? Какво, пак се скарахте с баща ти?“ Валерия внимателно прегърна майка си и тревожно я погледна в очите.
Настя не разказа на дъщеря си за случилото се, обяснявайки разстройството си с внезапен прилив на тъга. Такова обяснение изглеждаше достатъчно за Валерия. Дъщеря ѝ успокои майка си, както можеше, и след няколко часа си тръгна, оставяйки я сама да чака съпруга си от корпоративното парти.
Настя наистина очакваше с нетърпение Алексей. Все още не знаеше, че той е взел решението да се раздели с нея завинаги. „Алексей Викторович, ами най-накрая.
Защо си единственият? Къде е другата ти половинка?“ Радостно се нахвърлиха върху Алексей подчинените му, когато той се появи на корпоративното парти. Преди няколко месеца го бяха назначили за директор в компанията му. „Момчета, вие забравихте ли? От шест месеца съм разведен.
Нали ви казах?“ – Алексей излъга и се усмихна широко на колегите си. Сериозни мъже във вечерни сака и техните дами във вечерни рокли. Алексей така и не се прибра вкъщи след корпоративното парти онази вечер.
По време на партито той се задяваше с една от подчинените си, а след партито отиде в дома ѝ, за да продължи любезностите си у дома. Алексей се прибра у дома едва на следващия ден, близо до обяд. Виждайки развълнуваната Настя, той се намръщиһттр://….
„И как стана така, че толкова години живях с нея?“ “Не, не, не, не, не. Тази мисъл го държеше в напрежение. „Защо все още съм женен за нея?“ Мълчаливо опаковайки куфарите си, Алексей, без да обръща внимание на Настя, се отправи към изхода. „Къде отиваш, Леша?“ Анастасия препречи пътя му, застанала на вратата.
Жената се учудваше на промяната, която бе настъпила със съпруга ѝ веднага след назначаването му за директор. Преди това фундаментално събитие бяха живели с него двадесет години, може да се каже душа в душа, бяха родили и отгледали дъщеря. Но след назначението Алексей се променил драстично.
И през последните шест месеца Настя често чуваше по негов адрес и упреци, и обиди, и много други нелицеприятни неща. „Напускам те завинаги“ – измъкваше Алексей от себе си с такава чудовищна погнуса, сякаш говореше на някого като на жаба или змия. “Как можеш да го направиш? Да си тръгваш? Завинаги?“ Настя замръзна от изненада за миг.
Можеше да предположи всичко, но не беше подготвена за този развой на събитията. „Ето така. Погледни се в огледалото и ще осъзнаеш всичко.
Отвращаваш ме. В края на краищата дори в магазина с теб е хитро да се излиза, да не говорим за светски събития“. От обида Настя беше готова да избухне в сълзи.
Но все пак се сдържа. „Двадесет години си живяла с мен, а сега ми казваш, че се отвращаваш да живееш с мен?“ “Не, не. „Точно в това е въпросът. Какъв глупак съм, че не се разведох с теб по-рано“, отвърна Алексей с равнодушен тон.
„Това ли имаш предвид? Е, махай се по дяволите оттук.“ Анастасия не можеше повече да се сдържа. „Върви, намери си млада и красива.
Само предупреждавам, че никоя жена няма да издържи това, което аз изтърпях с теб. Мислиш ли, че не знам къде си бил тази нощ?“ Съпругът ѝ не отговори. Алексей безразлично продължи да пълни куфарите с вещите си.
Тогава Настя, която се беше развълнувала, изплю всичко, което мислеше за него, на съпруга си. Искаше да му навреди колкото се може по-силно, да нарани и накърни егото му. „Излизай веднага – казах аз.
„Няма страшно, няма да роня сълзи за теб. Искам само да те предупредя, че няма връщане назад. Не е в природата ми да прощавам на предателите“.
По това време и двата куфара бяха пълни догоре и Алексей, като ги хвана за дръжките, мълчаливо се отправи към изхода. Половин минута по-късно той вече беше напуснал апартамента. Той излезе, като затвори вратата след себе си.
Настя безсилно се свлече на пода пред входната врата и се изпълни с горчиви сълзи на обида, нарастващи с всяка секунда като снежна топка. В това време входната врата се отвори и жената вдигна поглед, очаквайки да види, че Алексей се е опомнил и се е върнал. Тя обаче видя следната картина.
Мъжът ѝ наистина се беше върнал в апартамента, но го беше направил само за да хвърли на пода купчина ключове за апартамента. Апартаментът беше предбрачна собственост на Настя и той нямаше никакви права върху него. След това се обърна и избяга зад затворената врата….
Така настъпил окончателният разрив в отношенията между мъжа и жената, които живели заедно в продължение на две десетилетия. Оставяйки съпругата си, Алексей отиде в новия си корпоративен апартамент, който му беше предоставен само преди седмица. Жилището се намираше в непосредствена близост до офиса и там му беше съдено да опита всички прелести на ергенския живот.
Мъжът беше щастлив. Алексей обаче не можеше да живее дълго сам. Само след месец в апартамента се появи нова хазяйка – Татяна, съвсем младо момиче, току-що навършило 20 години.
Таня беше само една година по-голяма от Валерия, дъщерята на Алексей, но двойната разлика във възрастта изобщо не го смущаваше. Мъжът беше очарован от младостта и сексуалността на новия си паспорт. Фигурата ѝ и огромните ѝ сини очи буквално го побъркваха.
Татяна обаче имаше съществен недостатък. Тя беше истинска черна дупка, прахосмукачка, която изсмукваше парите. Момичето високо ценеше себе си и изискваше от Алексей голям брой скъпи подаръци по повод и без повод.
Самият Алексей отначало с удоволствие подаряваше на Татяна всевъзможни скъпи дрънкулки. Но когато апетитите на момичето нараснаха до лична кола, той претегли всички „за“ и „против“ и я изхвърли. Такова разточителство не можел да си позволи.
Тогава си спомни за Настя, може би за първи път след развода. Спомни си, че тя никога не искаше нищо и дори, напротив, даваше всичко от себе си, благородна и готова да помогне винаги и във всичко. Да, Таня се оказа съвсем различна от Настя.
Беше нейна пълна противоположност. И макар че на нейна страна бяха младостта и красотата, мъжът осъзна, че всичко това не компенсира необуздания меркантилизъм, който я водеше при избора на партньор в живота. В деня, в който Алексей изхвърли Таня от къщата, той се напи много и дори се опита да се обади на бившата си съпруга, но мобилният ѝ телефон беше изключен, така че не можа да говори с нея.
Още на следващия ден Алексей си спомнил за обаждането си на Настя, уплашил се от това, което е направил, и повече не ѝ се обадил. Валерия разбра, че баща ѝ е изоставил майка ѝ и е напуснал дома ѝ седмица след това събитие. Момичето реши да помогне на майка си, затова веднага ѝ предложи да се премести временно при нея.
Отначало Настя се съпротивляваше, но дъщерята се оказа много упорита. „Мамо, това, което се е случило, си е това, което се е случило, и сълзите вече няма да помогнат в случая. Хайде, приготви се, ела да поживееш известно време при мен, ще се успокоиш.
Да върви по дяволите татко, щом така е решил, това си е негова работа. Все още си много млада и много красива. Не можеш ли да си намериш мъж? Ще видиш, ще те омъжа за него.“
„Той ми каза, че съм грозна, дебела, неподдържана и че всичките ми рокли са на баба ми.“ Уви, оплака се Настя на дъщеря си. Валерия обаче все пак успява да убеди майка си да се премести при нея за известно време.
Там дъщерята се заела с майка си подобаващо, за да я отърве от тежката депресия. Започнала да я води в салони за красота, при масажисти и козметици. Резултатът бил, че за един месец тя била неузнаваема.
Майка ѝ изглеждала поне с десет години по-млада. Новата къса младежка прическа, гримът и маникюрът я направили неузнаваема, а новият гардероб ѝ осигурил привлекателен външен вид. Валерия беше много доволна от преобразяването на майка си.
„Виждаш, мамо, какво означава да подхождаш разумно към нещата. В каква красавица си се превърнала. Ако случайно те срещна на улицата, просто няма да те позная“, каза тя с възхищение …
Що се отнася до Настя, тя самата беше много доволна от преобразяването си. Вървейки по улицата, тя улавяше възхитените погледи на мъжете и това ѝ доставяше удоволствие. Но разстроена от предателството на съпруга си, тя не обръщаше особено внимание на мъжките погледи.
Беше обидена на Алексей и подсъзнателно проектираше образа му върху всички мъже. Междувременно, след като изгонил една жена, Алексей веднага довел друга в апартамента си. Инеса беше малко по-възрастна от Татяна, но също толкова хубава, младежка и привлекателна.
„Ще се справя – отвърна накратко Инеса, която за пръв път посещаваше Алексей, в отговор на въпроса му дали ѝ харесва тук. „С изключение на това, че мебелите трябва да се сменят. Малко са разхвърляни.
Защо нямате телевизор във всекидневната? И трябва да сложиш тук бягаща пътека“. Алексей с готовност изпълни всички тези условия, които Инеса, която се беше съгласила да живее с него, беше поставила на жилището му. Само за седмица някой купил нови дизайнерски мебели, на стената бил окачен телевизор с голям екран, а в хола била монтирана бягаща пътека.
Заплатата на режисьора позволяваше да се изпълнят всички тези изисквания на Инес без никакво напрежение. Въпреки това да установи съвместен живот с тази красива млада жена Алексей все още не успяваше. Седмица след като Инеса заживяла с Алексей, той се върнал от работа уморен и гладен и я попитал какво е приготвила за вечеря.
В отговор получил изчерпателно „нищо“. В същото време отговорът беше даден толкова пренебрежително, че Алексей не на шега се разсърди. „Какво имаш предвид под „нищо“? Между другото, аз съм гладен!“ Човекът беше бесен.
Заради нея беше похарчил толкова много пари за мебели, телевизор и уреди за упражнения. Между другото работеше като татко Карло и всичко това, за да изпълни желанията на своята красавица. А на нея не ѝ пука за желанията му, нали? Алексей купи на Инеса букет рози, но не ѝ го подари, а демонстративно го хвърли в кофата за боклук.
„Альоша, защо си толкова нервен? Днес нямах време да готвя. Имах много натоварен ден. Излязох с приятелите си, а после отидох на маникюр.
Обади се, поръчай си нещо – отвърна му безразлично Инеса. „Защо тогава ми трябваш?“ – Алексей кипна. „Не ща нищо за теб, нали знаеш.
Всичко е в краката ти, а ти дори не можеш да ми сготвиш вечеря“. „Не съм наета за твоя домашна помощница“, обиди се Инеса. Същата вечер тя си събра нещата и завинаги изчезна от живота на Алексей.
Мъжът помислил добре и накрая решил, че тази раздяла е за добро. Той нямаше нужда от такава жена. Междувременно Настя, благодарение на усилията на дъщеря си, си намери нова работа в офиса на една застрахователна компания.
През последните години от живота си с Алексей тя не работеше, защото семейството изобщо не се нуждаеше от пари. Алексей винаги е печелил много добре. Настя имала някакви спестявания, но ги похарчила почти изцяло за преобразяване на собствения си външен вид.
И сега, когато се оказа сама, тя реши да се хване на всякаква работа, стига да е платена и тези пари да й стигат за живот. Офисът, в който работеше Настя, се намираше близо до дома ѝ. В офиса работеха четирима души, а ръководителят на офиса идваше при тях веднъж седмично, за да им дава инструкции и да приема договоритеһттр://….
Днес Настя приключи работата си в офиса и се отправи към дома. Настроението ѝ беше най-мрачно. Работата е там, че точно на тази дата, 1 юни, тя и Алексей преди два месеца планираха да отидат на дългоочаквана почивка, която отлагаха от много години и която очакваха с нетърпение.
Спомняйки си за това на път за вкъщи, тя се разплака и точно в този момент един приятен мъжки глас я извика. „Анастасия, добър вечер на теб!“ Жената избърса сълзите от лицето си и се обърна. Оказа се, че това е прекият ѝ ръководител Юрий Виталиевич, който я беше извикал.
Той беше малко по-млад от нея, а на устните му играеше мила усмивка. „Добър вечер, Юрий Виталиевич, нещо не е наред?“ „Нищо не е наред, не се притеснявайте. Просто исках да поговоря с вас на четири очи, ще имате ли нещо против, ако ви придружа?“ Настя се смути от такава неочаквана молба, но прие предложението на управителя.
Юрий Виталиевич се оказа отличен събеседник, затова тя не забеляза как по време на разговора минаха няколко часа. Юра и Настя се разхождаха и разговаряха до късно през нощта. Жената му разказа всичко, което се беше натрупало в душата ѝ.
Разказа за бившия си съпруг, а мъжът я слушаше внимателно, без да я прекъсва. „Юрий Виталиевич, вие самият женен ли сте?“ – Настя изведнъж разбра. „Не, не съм омъжена.
Бях женен, но жена ми избяга от мен. Изпратих я на почивка в Тайланд. Аз самият не можах да отида, бях зает с работа.
Но, така или иначе, тя така и не се върна при мен. Тя се запозна с един руснак в Пукет и имаше връзка с него. А след две седмици ми се обади и ми каза, че се е влюбила и иска да скъса с мен.
Каза, че съм бил твърде сериозен и скучен за нея. А човекът, в когото се влюби, беше самото въплъщение на почивката. Да, това е позната ситуация.
Бившият ми съпруг също беше отегчен от мен. Мислеше, че съм грозна, наричаше ме жаба и си мърдаше носа, сякаш се отвращаваше да ме погледне. На колегите в работата пък го беше срам да ме показва“ – с тъга разказва събеседничката Настя.
Юрий Виталиевич обаче моментално се противопоставил на тази несправедливост. „Е, какво искаш да кажеш, Анастасия? Вие сте зашеметяващо красива жена, изключително ефектна и стилна. А съпругът ви вероятно не се е отличавал с острота на зрението, тъй като не я е забелязал, или с острота на ума.
Бившият ми съпруг – Настя сметна за нужно да го поправи. Времето мина. През следващите дни Юрий Виталиевич ежедневно канеше Настя на ресторант, на театър или на друго масово мероприятие, или дори на разходка.
Срещите им станаха редовни. Всеки път мъжът ѝ поднасяше всевъзможни подаръци и знаци на внимание. След една седмица той с готовност се съгласи да се запознае с дъщерята на Настя и веднага намери общ език с нея.
Самата Валерия също много харесваше Юрий. Според нея именно този мъж, зрял и сериозен, идеално подхождаше на майка ѝ. „Лера, какво правиш? Той е почти пет години по-млад от менһттр://….
Как може да има нещо между нас? А разводът на баща ти беше само преди два месеца“. „Мамо, хайде. Защо си измисляш някакви рамки и условности? По-добре оценявай как той те гледа.
Той те обича до полуда. Да, разводът е отскоро. Но погледни от добрата страна.
Слава Богу, че сте се развели навреме. Така че, мамо, възползвай се от момента. Той ти е изпратен от самата съдба“.
Настя винаги се беше вслушвала в мнението на дъщеря си. Но сега, след трагедията, ѝ беше трудно да мисли за изграждането на нова връзка. Улавяше се, че все още изпитва чувства към Алексей.
А би трябвало, защото бяха живели заедно двайсет години. Освен това ударът по женското его, който Алексей ѝ беше нанесъл, все още беше много болезнен. В този момент жената все още беше дълбоко убедена в собствената си непригодност за ролята на любима жена.
В същото време заминаването на Инеса бе възприето от Алексей спокойно, без особено огорчение. В този момент обаче той отново си спомни за бившата си съпруга. Знаеше със сигурност, че Настя никога в живота си не би постъпила така, както бе направила Инеса.
Някъде дълбоко в душата на мъжа за секунда нещо се пречупи с всеобща тъга по него. Алексий обаче потисна тези чувства с усилие на волята. Факт беше, че не много отдавна беше срещнал друга жена, Люба.
Тя беше на малко по-малко от трийсет години. Външно беше чист ангел, но също така беше много интелигентна и имаше лек, весел нрав. Любов притежаваше малко кафене, което се намираше в същата сграда, в която беше и офисът на фирмата му.
Често надничайки в това кафене, Алексей бързо се запозна с красивата му собственичка. От честите разговори стана ясно, че родителите ѝ помагат в бизнеса, но в същото време тя го управлява със знания и прави всичко сама. Любовта мечтаеше за собствено семейство, за деца, които щеше да роди и отгледа.
Досега обаче в личния ѝ живот имало само неуспехи. Зад гърба ѝ тичаше цял куп почитатели, но всички те бяха момчета, необременени нито с отговорност, нито с някакви житейски планове. Алексей изглеждаше повече от благосклонен на техния фон….
Той вече беше малко над четиридесетте, беше директор на успешна компания и имаше добри финансови възможности. Не е изненадващо, че едва разделил се с Инес, Алексей веднага започна да се среща с Люба и след месец я покани да живее в апартамента му. След като помисли малко, Любов се съгласи.
„Леш, ставай, ставай!“ Любо разтърси Алексей в седем часа сутринта в събота. „Хайде, или ще закъснеем.“ От хиляда години Алексей не се беше събуждал преди десет часа в почивните дни и сега не разбираше кой и защо го буди толкова рано.
„Какво искаш? Защо трябва да ставам? Вчера обсъдихме всичко с теб. Нима си забравил?“ – Любов нацупи обидено устни. „Сега ще отидем с теб в клиниката, за да направим всички необходими изследвания.
Ти искаш деца. Така че ще минем през прегледа наведнъж, двамата. След това ще се отбием в службата по вписванията и ще подадем молба.
А след това ще отидем да се запознаем с родителите ми“. „Люба, какви деца?“ – Алексей капризно хлипаше през съня си. Вчера предния път беше разговарял за деца, помнеше го, но не планираше да има деца.
Да, Люба му каза нещо за желанията си, но той я изслуша, без да вниква в същността на казаното, и само се съгласи с нея. Защо му бяха нужни деца сега? Алексей отлично си спомняше колко неудобства му беше причинила малката Лера. Детето ограничаваше родителите, караше целия свят да се върти около него и изискваше сериозни разходи.
Всичко това изобщо не се харесваше на Алексей. Той се нуждаеше просто от жена, податлива, любяща и грижовна. Алексей не се стремеше да се ожени за Люба, искаше просто да живее с нея и това е всичко, без задължения.
И със сигурност не искаше да се запознава с родителите ѝ днес, те изобщо не го интересуваха. Затова Алексей стана от леглото и като се облече, изрази недоволството си от толкова натоварената програма за събота. „Люба, не е като да планираме деца точно сега.
Нека действаме последователно, без да бързаме, добре? Днес, както и да е, ще отидем и ще подадем заявление в службата по вписванията. А след сватбата ще помислим за деца“. „За какво да бързаме – усмихна се Люба, – ще направим всичко наведнъж.
Ти винаги си зает в средата на седмицата, така че какъв е смисълът да отлагаме всичко за неопределено време? О, за бога.“ „Не, Люба, аз…“ – Без да изчака да чуе какво ще каже Алексей, Люба му запуши устата с целувка и го накара да се облече. Трябваше да се подчини, да се приготви, да се качи в колата и да замине за клиникатаһттр://….
След като изчакаха реда си, те влязоха при лекаря, който, след като изслуша оплакванията им, им връчи голям списък с изследвания, които трябваше да направят днес. „Защо, по дяволите, трябва да взема всичко това?“ – Алексий попита Люба ядосано. „I’m a healthy man, why do I have to take so many analyses?“ „Льоша, ами ако изведнъж, не дай си Боже, се появят патологии?“ “Не, не, не, не, не. „Как можеш да заченеш дете, без да знаеш със сигурност, че няма такива? Излагате живота и здравето му на голям риск.“
„Между другото, аз вече имам една възрастна и съвсем здрава дъщеря и никога през живота си не съм имала нито един тест. Приличам ли на някакъв лабораторен плъх?“ „Леша, вчера говорихме за това, ти вече си в петото си десетилетие, така че е необходимо.“
„Майната ти, иди и си намери млада и здрава“. „Ти си се залепила за мен като пиявица“, изригна в лицето ѝ разяреният мъж, скочи и бързо я последва по дългия коридор на клиниката, насочвайки се към изхода. „Каква кучка, иска всичко наведнъж“, закле се Алексей в сърцето си.
„Защо имам такъв късмет, а на пръв поглед с всичко млада, свежа, апетитна, независима, трудолюбива, но не, винаги има някаква спънка.“ Качвайки се в колата, Алексей изведнъж осъзна какво е търсил във всички тези жени, които беше поканил да живеят с него през последните четири месеца. Искаше да открие в тях младата Настя, онази, която познаваше отдавна.
По някаква причина наивно вярваше, че абсолютно всички жени са като бившата му съпруга по душа. Сега разбра колко много е грешал. По всичко изглеждаше, че няма други жени като Настя.
„Лерка, здравей, това е татко, имаш ли си вече майка?“ Вече повече от половин час Алексей стоеше пред вратата на апартамента на Анастасия и безрезултатно натискаше бутона на звънеца. „Здравей, татко, нямам мама, за какво ти е изобщо?“ „Лера, изслушай ме, бях много глупав тогава, преди четири месеца и половина, когато я оставих. И сега съжалявам, защото разбрах колко съм грешал по отношение на нея.
Много ми се иска да поговоря с нея.“ „Твърде късно е, татко“, нервно му отговори Валерия. „Мама живее с друг мъж от много време насам.
„Как така?“ – Алексей се изненада и разочарова. „Искам да кажа, че тя и аз току-що се разделихме.“ „И така, татко, защото си я изоставил и си я унижил.
Какво според теб трябваше да направи тя? Остави я настрана, моля те, с твоите проблеми“. „Добре, ще се справя с нея“, отвърна Алексей на дъщеря си и сложи слушалката. Точно в този момент Юрий Виталиевич придружи Настя до дома ѝ, целуна я за довиждане и си тръгна …
Жената в отлично настроение започна да се качва на етажа си и изведнъж се натъкна на бившия си съпруг. „Е, здравей, Настя“, развълнува се Алексей. В ръцете му жената забеляза букет хризантеми – цветя, които Настя винаги е смятала за най-любимите си.
„Е, здравей – отговори му тя с изумление. „Настенка, помниш ли как ти подарявах хризантеми, които на младини крадях от парцелите на вилата? Тогава нямах нито една копейка, а ти толкова се радваше на тези откраднати цветя. Гледах те и си мислех – нали съм получил най-красивото момиче на света? Винаги съм те обичал и бях готов да направя всичко, за да те направя щастлива“.
Алексей каза всичко това съвсем искрено, като гласът му звучеше някак отстранено и тихо. „И какво, оттогава много неща се промениха, сега мислиш ли по същия начин?“. „Какво се е променило?“ „Нищо, разбира се, аз и сега продължавам да те обичам. А и ти си станала по-хубава през последните няколко месеца.
Да се върнем в апартамента ти и да заживеем заедно, както преди, да отидем на почивка, да си починем. А може би ще ми окажеш честта да ми родиш син. Винаги си мечтал за това, както и аз“. Слушайки съпруга си, Настя изпитваше странни чувства.
Тя разбра, че Алексей говори искрено, че се разкайва и наистина съжалява за стореното. Само допреди няколко-три седмици тя би го приела обратно без никакво съмнение. Но сега, след като Юрий Виталиевич се бе появил в живота ѝ, тя беше съвсем различна.
„Леша, ти ме предаде, а на предателите не се прощава. Ти предаде всичко, което имахме заедно. Любовта, брака, предаността…
Бяхме се оженили в църквата, помниш ли?“
„Да, разбира се, Настенка, помня. Искаш ли да направим нова сватба, тържество, което да взриви всички?“ “Не, не, не, не. „Не, не, не. Можеш да си направиш живота, както ти харесва.
И не идвай повече при мен, аз вече не те обичам“.
След като каза всичко това, Настя отвори вратата на апартамента си с ключа, влезе в него и едва не хлопна вратата, защото изведнъж се обърна и извика гальовния си бивш съпруг, който слизаше по стълбите. „Алексей!“
„Да, моето слънчице“, Алексий се оживи, „знаех, че ще промениш решението си“.
„Искам да ти кажа да не забравяш за дъщеря ни. Тя вече е пораснала, разбира се, но ти все още си неин баща“. „Добре, аз…“
– Алексей започна да казва, но Настя рязко изчезна в апартамента и затръшна вратата след себе си.