– Юлка, не бива да бягаш от мен. Ти все още ще бъдеш моя, доброволно или не.
– Изгуби се! Мислиш, че понеже баща ти работи в полицията, можеш да правиш всичко? Законът е еднакъв за всички. Ако се опиташ да направиш каквото и да било, ще се озовеш в затвора.
– Ще се опитам, но е трудно. От онзи инцидент насам баба ти те води на училище и те взима оттам. Тя се грижи за теб и вкъщи.
– Това е твоя собствена вина. Защо я завлякохте в училищния двор, в храстите по време на междучасието? Работникът ви е видял от прозореца и се е намесил.
– За това си е платил. Баща му го принуди да напусне работа, да продаде къщата и да се изнесе.
– Баща ви е направил това?
– Казах му някои неща. Ще го запомня за това, че ми се намеси.
– Ти просто си разглезен от вниманието на баща си. Как е могъл да се поддаде на твоите провокации? Вадим Сергеевич е уважаван човек, наш районен служител.
– А какво да кажем за мама? Преди седем години тя изостави мен и баща ми и замина с някакъв чужденец. Тя дори не се яви на развода, баща ми го направи сам. Всички жени сте еднакви. Той е фиксиран върху теб, но не от любов. Разбираш ли?
Никита се отдалечи от момичето, а на вратата на класната стая приятелите му се разсмяха.
– Нима ще се унижаваш по този начин, Никито? Юлка е труден за разчупване орех.
– Ще я счупя, когато имам възможност. Обзалагам се, че ще я убедя на дипломирането. Дължиш ми компютър, Димка, а ти ми дължиш нов телефон.
Момчетата си удариха ръце и влязоха в класната стая. Юлия седна на бюрото си, а Никита ѝ показа езика си. Приятелите му само се усмихнаха.
Настъпи денят на дипломирането. В актовата зала раздадоха удостоверенията, а тържеството продължи в спортната зала, където бяха наредени маси.
Не след дълго завършващите започнаха да празнуват на закрито. Според дългогодишната традиция в десет часа вечерта те отидоха на реката. Там запалиха огън и имаше достатъчно теми за разговор. Юлия седна между приятелките си Катя и Соня, като се чувстваше защитена от Никита. Те бяха обещали да я придружат до дома на разсъмване.
– Момичета, да бягаме в храстите, докато Никита, Юрка и Димка не са на поляната. Те са отвели Ларка до реката – предложи Катя.
Разбира се, всяка избра своите храсти, но напразно. Изглежда, че Никита е чакал това. Той се промъкна отзад, сложи длан на устата на Юлия, прегърна я през кръста и я повлече към гората. Беше силен и издръжлив, благодарение на уроците си по спорт. Юлия, макар и да риташе, не можеше да направи нищо по въпроса. Отдалеч долитаха викове с нейното име, но тя не можеше да отговори.
Никита тичаше, докато гласовете не заглъхнаха. Пресече пътя, стигна до покрайнините на селото, зави към гората и спря до една колиба, където я хвърли.
– Ето, Юлка, това, което исках от много време, е на път да се сбъдне. Не се оплаквай после. Баща ти ще те обвини.
Юлка пристигна в къщата, когато вече се свечеряваше. Баба ѝ, дядо ѝ и родителите ѝ, които бяха изгубили надежда да я намерят в гората, я чакаха на двора.
– Юленка, дъщеря ми – проплака майка ѝ, гледайки скъсаната ѝ, мръсна абитуриентска рокля, чиито къдрици се влачеха по земята. Жилетката без копчета беше смачкана на гърдите ѝ. Гримът се смеси със сълзите.
Бабата прегърна внучката си, а бащата попита:
– Кой го направи, дъще? Никита?
– Той го е направил, татко – призна тя наведнъж.
Бащата избяга на улицата. Пътят му минава към районното полицейско управление, където пише показания.
– Приемете, Вадим Сергеевич, и действайте според съвестта и закона. Сега ще заведа дъщеря си в клиниката, за да си направи изследвания. Ако се опиташ да се намесиш и да ги подправиш, ще си останеш сам. Юлия има кожата на сина ви под ноктите си.
– Успокойте се, Валентин Игнатиев. Синът ми ще отговаря за всичко според закона. Аз няма да го прикривам. Сам ще го заведа в клиниката. Сега той спи вкъщи. Забелязах драскотини по раменете и ръцете му, но той каза, че се е скарал.
Никита беше осъден. Баща му подаде оставка от службата и се зае с частни разследвания, като отвори детективска агенция.
Юлия разбра, че е бременна, и си записа час за аборт. В клиниката тя се сблъсква с бащата на Никита и се опитва да мине покрай него, но той я спира.
– Чакай, Юлия. Трябва да поговорим.
– Нямам какво да обсъждам с теб. Синът ти разруши бъдещето ми. Беше ми трудно да се справя с процедурата. Имам специална кръвна група и има риск никога повече да нямам деца. Но със сигурност не искам това бебе.
– Да се качим в колата. В момента съм по средата на важен разговор. Моля.
– Добре, ще слушам.
В колата Вадим се изповяда: – Отидох в колонията, за да видя сина си… и го погребах там. Не посмях да го взема вкъщи, оставих го на местното гробище. Ти носиш неговото дете, а на мен не ми остана никой. Самата аз съм израснала в сиропиталище, майка ми ме остави в картонена кутия до кофата за боклук. Оцелях, за да постъпвам винаги правилно. Но загубих сина си.
– Загубих? Така ли го наричат сега? А кой накара работника да напусне училище, да продаде къщата и да се изнесе?
– Юлия, кълна се, че нямам нищо общо с това.
– А Дина, продавачката в магазина? Шефът ѝ я уволни, защото отказа да продаде цигари на сина ти. Отричаш и това?
– Кълна се, че не съм знаела нищо. Винаги съм наказвал жестоко Никита за подобни „подвизи“ – отнемах му телефона, лаптопа, парите. Той никога не е бил разглезен.
– Добре, чух какво имате да кажете. Трябва да тръгвам.
– Чакай. Ако все пак решиш да задържиш бебето, то ще бъде мой внук, част от моето семейство.
– Няма да съм ти инкубатор. Ожени се и остави бебето на жена си. Все още не си стар и привлекателен. Ще си намериш половинка.
– Ще бъдеш ли моя съпруга? Ще отгледаме бебето заедно.
– Как можеш да кажеш това? Няма да кажа на никого. – Юлия избяга от колата.
Вкъщи тя разказа на баба си за предстоящия аборт и за възможните последствия.
– Внуче, разбирам чувствата ти. Но когато срещнеш любовта, ще разбереш, че без деца семейството е непълно.
– Бабо, за какво говориш, това е бебето на Никита! Никога няма да мога да го обичам.
– Помисли за това няколко дни и тогава ще решим.
В магазина Юлия отново срещна Вадим. Той дойде и я изведе навън.
– Решил ли си да се ожениш за мен? Работата е там, че след раната станах безплодна. Сега нямам син и нямам никакъв шанс да се сдобия с дете. Внукът, който ще ми родиш, ще бъде смисълът на живота ми. Ще уредя фиктивен брак, а ти ще се преместиш при мен. Всички ще си мислят, че това е моето дете. Съгласен ли си? Това ще те поддържа здрава и ще можеш отново да бъдеш майка.
– С теб? Ти си безплодна, а в един брак не мога да изневеря или да се разведа. Ти ще вземеш бебето веднага.
– Това няма да се случи, заклевам се. Бебето трябва да се роди. Ще дойда довечера и ще поговорим за това. Съгласни ли сте?
– Добре, никога няма да ме оставиш да си тръгна.
Юлия се прибра вкъщи, а Вадим тръгна по своя път.
В семейството на Юлия избухна разгорещен спор. В крайна сметка те взеха компромисно решение: Юлия ще се омъжи за Вадим и ще се премести при него.
Сватба не се състоя. Бракът е регистриран и те се връщат в дома на Вадим.
– Чувствайте се като у дома си. Стаята на Никита е затворена, но на горния етаж можеш да избереш всяка стая. Моята спалня е голяма, има още две свободни. Едната ще е детската стая.
– Добре, Вадим Сергеевич.
– Без бащино име. За да повярват всички, че това е истински брак.
– Добре, Вадим. Ти си ми съпруг и аз ще свикна с това.
Юлия роди момче и скоро всички забелязаха, че то прилича на Вадим.
Новината за втората ѝ бременност беше шок за семейството ѝ. Тя обясни: „Влюбих се в него. Оказа се, че той е смятал, че е безплоден, но е грешал.
Вторият син беше на Вадим, но той обожаваше и внука си.
Такава история се случи в един от градовете край Москва.
About the Author
