— С мама се затваряше в стаята.
А после той си тръгна и се обади чичо Витя. Мама дълго си чати с него. А после се нагласи и си тръгна.
— Как си тръгна, а те остави сама?
Кристина видя как на слепоочията на мъжа ѝ изпъкнаха вените, но не можеше и да си представи откъде дъщеря ѝ е научила всичко това.
Собственик Олга Брус
— А при мама вчера идва чичо Петя, цяла вечер седяха в стаята, — промърмори четиригодишната Машенка, играейки си с кукла.
— Какъв чичо Петя? – задави се с чай майката на Маша и се срещна с очите на съпруга си, който беше не по-малко изненадан.
Вярно е, че в неговата изненада мигновено пламна гняв.
— А вечерта чичо Витя се обади и мама си говори с него до нощта, дори приказка не ми чете. – продължи малката, без да спира да играе.
— Машенка, иди в стаята си да си играеш, с мама трябва да поговорим, — едва сдържайки яростта си, проговори мъжът, затваряйки вратата след дъщеря си…
Кристина се запозна със съпруга си, вече като независима и самостоятелна девойка, добавете към това целенасочен и пробивен характер – сместа се получаваше доста гръмлива. Такова момиче трудно можеше да не бъде забелязано. Именно затова Иван дълго не се решаваше да я заговори. Не знаеше откъде да започне с тази отвесна скала, каквато тя му се струваше.
Такъв характер момичето си изградило в детството. Родителите ѝ се развели, едва когато тя навършила пет години. Майка ѝ отгледала дъщеря си сама. Наложило се рано да порасне и да стане самостоятелна. Майка ѝ работела на три места, за да издържа дъщеря си с малката заплата в малко градче. Понякога се прибирала вкъщи само за да се преоблече, да се изкъпе и да поспи. На десет години Кристина вече била напълно готова за самостоятелен живот. Тя можела да си приготви обяд на себе си и на майка си, да си научи уроците, да изпере и да изглади дрехите. Вярно е, че няколко много повредени неща се наложило да скрие в гардероба, но пък с ютията момичето се научило да борави майсторски.
Кристина също сама кандидатствала в института, без ничия помощ. Майка ѝ не би могла да си позволи платено обучение. Липсата на резервен вариант я принудила да мобилизира всичките си сили. В резултат – момичето получило един от най-високите резултати и лесно било прието на държавна поръчка.
За да получи стипендия, било необходимо да учи само с отлични оценки, затова и тук се наложило да прояви характер и сила на волята. Когато съученичките ѝ ухажвали момчета, Кристина зубрела лекции, за да получи освобождаване от изпити или да ги вземе с най-висока оценка. Нямала време да се разсейва с дреболии. Затова дълго време не забелязвала плахите знаци на внимание от страна на Иван.
— Крис, откъсни се от това зубрене поне за малко! Защо ти е тази политология? Хайде да се разходим! – уговаряха момичето съквартирантките ѝ.
— А изпита вместо мен ти ли ще го вземеш? – отговаряше Кристина, без да откъсва поглед от учебниците.
— Невъзможно е да вземеш петица при този преподавател. Също както и да получиш „автомат“.
Преподавателят наистина беше доста неприятен тип, който смяташе всички студенти за слаби и мързеливи. Но Кристина се подготвяше за всяко занятие, сядаше на първия чин и през цялата лекция задаваше въпроси, отговаряше, уточняваше, разсъждаваше, демонстрирайки удивителни познания по предмета. В резултат непреклонният строг мъж беше принуден да признае – момичето е умно, изключение от общото правило.
Иван „узря“ едва след година, когато Кристина, след като взе последния си изпит, се събра за първи път от много време да се разходи с приятелките си, той се приближи и я поздрави за успешното вземане на изпита. Момичето дори се обърка, не знаейки какво да отговори. С приятелите си беше обикновена, но с ухажорите можеше доста да се смути.
— Божичко! Нима този скромник най-накрая реши да заговори нашата „Арктика“? — засмяха се приятелките, когато Кристина и Иван се опитваха да завържат някакъв разговор, като се отделиха настрана.
Буквално след няколко минути при тях дойде и самата Кристина.
— Е, какво? Реши ли се? Покани ли те на среща? Ние вече си мислехме, че все така ще те наблюдава иззад ъгъла! – посипаха се въпроси от всички страни.
— Не разбрах? Кой наблюдаваше?
— Ваньо! Синът на нашия зам.-декан. Той отдавна те е загледал. Но ти си зубрачка! Само учене ти е в главата. Браво на момчето! Не го ли отряза?
— Не, утре отиваме на кино. А той наистина ли е син на зам.-декана?
— Ами да, ние през следващия семестър ще ходим на лекции по икономика при майка му. Казват, че е по-строга от нашия политолог, ако това е възможно.
Тук вече се заинтересува и самата Кристина. Тя реши, че не си струва да пропуска най-интересните години от студентството, посвещавайки ги само на учене. Хареса ѝ симпатичният, скромен младеж, но реши, че сама няма да прояви инициатива. Само това ѝ оставаше – да говорят, че се среща с него заради добрите оценки. Ако знаеше тогава, че да получи петица на изпита при майка му ще бъде най-трудната задача. А тази дама ще ѝ слага пречки доста дълго.
След известно време младите хора започнаха да се срещат. Оказа се, че Иван не е чак толкова тих, просто е малко неуверен в себе си. С него често се срещаха заради възможността да получат „автомат“ при майка му, а когато надеждите не се оправдаваха, момичетата просто изчезваха, без да измислят нищо по-добро от това да изпратят съобщение: „извинявай, ние сме твърде различни“.
Кристина му се струваше истинска, неспособна на измама заради изгода. И той реши, че няма да пропусне такова момиче. За съжаление, майка му имаше малко по-различно мнение за нея. На нея Кристина ѝ се стори нахална, надменна и ограничена. Кристина се подготвяше за всяко занятие, отговаряше блестящо, но не получаваше най-високата оценка. Своенравната педагожка винаги намираше за какво да се заяде. За първи път от началото на обучението си Кристина не беше сигурна, че изобщо ще вземе изпита по икономика. Наложи се два пъти да ходи на поправителен изпит, да отговори на безкраен брой допълнителни въпроси, докато преподавателката най-накрая ѝ написа дългоочакваната петица.
Ако майката на Ваня знаеше, че Кристина се среща със сина ѝ, студентката нямаше да види дори четворка.
На бала Иван реши да предложи брак на любимата си. Въпреки че ѝ предстоеше да учи още две години, той не можеше да си представи, че няма да може да я вижда всеки ден. За негов късмет, тя се съгласи да стане негова съпруга. Решиха да не правят голяма сватба, а само да се подпишат и да направят скромно студентско събиране в кафене. Кристина знаеше, че майка ѝ просто не може да си позволи скъпа сватба.
Иван дълго не се решаваше да представи приятелката си на майка си. Кристина му разказваше как преподавателката по икономика се подиграва с нея и Иван реши да отложи запознанството. После няколко пъти го преместваше или отлагаше, знаейки, че майка му и любимата му със сигурност няма да се харесат. Все пак у дома майка му многократно споделяше с него впечатленията си за най-изявените или не чак толкова изявените студенти. Кристина беше сред последните.
— Синко, ти нямаш представа! Тази безсрамница отново поиска поправителен изпит! Виждаш ли, трябвала ѝ петица! А самата – нула без палица! Не различава дебит от кредит, а накъде се е запътила! Рядък екземпляр. Едва се сдържам да не я изхвърля през вратата.
— Ами може би е време да ѝ напишеш петица, след като толкова се старае? – на Ваня му беше неудобно да слуша как майка му обижда приятелката му.
— Няма начин. Нека ходи и да се явява на поправителен, след като е толкова нахална! Но „петица“ няма да получи. Нека се научи да разговаря с по-възрастните.
— А какво е направила не както трябва? Нагрубила ли ти е?
— Щом влезе в аудиторията, веднага разбрах – с нея ще имам проблеми. На всяко занятие седи на първия чин, вечно се бърка с въпроси, прекъсва, умничи, спори. Не я понасям!
— Може би просто ти показва абсолютни познания по предмета? Излиза, че тя е по-добра от тези, които седят на задните чинове и разглеждат модно списание, а някои дори спят.
— А какво да очакваш от тях? Икономиката не е за тях. Аз ще им напиша тройка – те и на това ще са доволни. А тази си мисли, че знае предмета по-добре от всички и всячески се хвали с това.
Иван само въздъхна, обмисляйки как да организира запознанство, така че да мине без кръв. В крайна сметка той отложи до последно, признавайки няколко дни преди регистрацията, че е предложил брак на приятелката си и че скоро ще се ожени за нея.
— Ти в ума си ли си? А защо аз научавам последна? Коя е тя? Познавам ли я? Тя от нашите студентки ли е? Защо не ми я представи по-рано? – ошашави се майка му.
— Защото или ти отряза всичките ми приятелки, или те сами се отказаха, когато не получиха добра оценка. – разпери ръце синът ѝ.
— Това е естествен подбор! И те не го издържаха! Бяха с теб от корист. Та коя е тя?
— Мамо, ето затова и не ти казах за нея. Ти щеше да я погубиш. И изпит нямаше да ѝ напишеш, дори и от десетия път.
— А какво общо има изпитът? Или тя… не! Не, синко! – извика шокираната жена, досещайки се за кое момиче става дума.
— Да, мамо! Това е тази, за която си помисли.
— От всички момичета в нашия град ти избра най-нахалната, самоуверена и неприятна особа! Ти нарочно ли го направи? Искаш да ме ядосаш?
— Не! Аз отдавна се срещам с нея. Още преди твоите изпити. Исках да ти кажа добра дума за нея, но после разбрах, че така ще разваля всичко. Да, и Кристина ме помоли да не ти казвам. Сякаш знаеше, чувстваше.
— Естествено, че знаеше! Чувствала е тя. Тя неведнъж едва не ме докара до инфаркт! Сватба няма да имате! Само през трупа ми.
За щастие, регистрацията се състоя, без караници и скандали. Младоженците наеха отделно жилище, за да не нервират майката на Иван. Но Кристина знаеше, че не ѝ се е паднала просто свекърва, а истинска властница на света.
Изминаха още три години, преди младите да решат, че са готови за появата на дете. След още една година на бял свят се появи очарователната Машенка, копие на баща си. Толкова очевидната прилика позволи на свекървата да признае внучката си, но не успя да общува със снаха си. Нито една от страните не направи опит за среща, тъй като не смяташе това за необходимо. Иван заедно с детето ходеше през уикендите при родителите си, давайки на жена си възможност да си почине. Когато малката порасна, свекървата започна да моли сина си да оставя момичето да преспива.
— Синко, защо сега ще мъкнеш детето през нощта? Тя иска да спи, вече е уморена. Още повече, утре ще скочи рано сутринта, а ти имаш само един почивен ден. Наспи се както трябва. Твоята жена сигурно не ти дава да спиш. На работа ли те гони? А тя си седи и не ѝ се работи.
— Мамо, тя работи дистанционно.
— Хубава работа – да чукаш по клавишите. Всеки без образование ще се справи, – изсумтя недоволната майка.
— Явно не всеки, щом Кристина е поканена на тази работа.
Кристина не беше във възторг от преспиването на дъщеря си при свекърва си. Свекървата така и не прие снаха си. Кристина беше сигурна, че майката на мъжа ѝ го настройва срещу нея. За щастие, Иван беше адекватен, познаваше характера на майка си, затова тези пътувания при родителите му нямаха последствия.
Обаче бедата дойде откъдето не я очакваха.
След няколко преспивания при баба си, Машенка започна да разказва на баща си странни новини за мама и тяхното съвместно прекарване на времето. Връщайки се от командировки, Ваня беше малко поразен от това, което му разказваше дъщеря му.
— Татко! А при мама вчера идва чичо Петя, — промърмори дъщерята, сресвайки русокоса кукла.
— Какъв чичо Петя? И какво правиха?
— С мама се затваряше в стаята. А после той си тръгна и се обади чичо Витя. Мама дълго си чати с него. А после се нагласи и си тръгна.
— Как си тръгна, а те остави сама?
Кристина видя как на слепоочията на мъжа ѝ изпъкнаха вените, но не можеше и да си представи откъде дъщеря ѝ е научила всичко това. Предния ден те се разхождаха в парка, към вечерта Маша толкова се умори, че едва се съгласи да се изкъпе, въпреки че обикновено обичаше водата до писък. Никакви чичовци, естествено, нямаше вкъщи.
— И често ли идват гости при мама? – лицето на Ваня поруменя.
— Да! А вчера тя се върна не сама, а с чичо Витя. Те се затвориха във вашата стая. А той си тръгна сутринта, аз не спах и видях всичко.
— Машенка, иди в стаята си да си играеш, с мама трябва да поговорим, — едва сдържайки яростта си, проговори мъжът.
Маша взе куклата и отиде в детската стая. Кристина не можеше да разбере откъде малкото момиче има такава фантазия и умение да лъже толкова гладко. И такъв странен сюжет! Не го беше чела в книжката „Кой кой е“.
— Нищо ли не искаш да ми обясниш? – челюстите на мъжа ѝ се движеха така, че сякаш всеки момент ще се чуе скърцане на зъби.
— Не, но искам да разбера откъде тя е научила това. Вчера ходихме в парка. Ако си спомняш, ти се обадиха по видеовръзка. После ти ми се обади вечерта, цял час си говорихме. Не ти ли се струва, че в промеждутъците между разговорите с теб и грижите за дома и детето е трудно да изневериш два пъти с двама различни мъже?
— Тоест искаш да кажеш, че тя си го е измислила. – Иван забеляза, че Кристина говореше спокойно, не се въртеше, не нервничеше. Не изглеждаше да лъже. За толкова години той вече се беше научил да чете емоциите ѝ.
— Разбира се. Хайде да я попитаме откъде го е научила. Тя вече е голяма, ще се сети, ще си спомни. – предложи Кристина.
Ваня отвори вратата на детската стая и повика дъщеря си, която в този момент гледаше анимационни филми, гушнала любимата си играчка.
— Машенка. Ела, моля те, — повика баща ѝ.
— Гледам анимационни филми, нямам време, — отговори момичето, без да се обръща.
Влизайки в стаята, Иван седна до дивана и тихо попита:
— Малко слънце, а откъде ти хрумна, че тук е бил чичо Петя и чичо Витя?
— Няма да кажа, това е тайна. – Маша поклати глава.
Хвърляйки нееднозначен поглед на жена си, която объркано сви рамене, Иван продължи:
— А знаеш ли, че на мама и татко трябва да разказваш всички тайни? Всички. Никому няма да кажем. Ние с мама умеем да пазим тайни.
Маша втренчено погледна баща си, а после, стиснала устни, отново поклати глава.
— Дъще, не ни ли вярваш? – не се отказваше Ваня.
— Не! Иначе баба ще ми се скара, — внезапно изрече детето.
Кристина въздъхна с облекчение, разбирайки откъде духа вятърът, носещ ѝ само скандали.
— Това баба те е научила? – попита баща ѝ.
— Баба първо говореше за това с баба Лена. А после започна да ми казва да запомня и да не разказвам на никого.
Кристина тихо се приближи до мъжа си:
— Виждаш ли. – прошепна тя. — Нали ти казах, че никой не е идвал.
— Извинявай, и през ум не ми е минавало, че мама няма да се успокои. Още повече, че ще използва детето за свои цели. Ужас! Няма повече да ходя при нея и дъщеря ни няма да водя.
— Ти сам можеш да общуваш с нея колкото искаш. Тя е твоя майка. – нежно проговори Кристина, погаждайки мъжа си по бузата. – А Маша… да, няма какво повече да прави там.
Оттогава пътуванията на мъжа ѝ при родителите му станаха редки. Свекървата дълго отричаше, твърдейки, че детето само си е измислило всякакви чичовци, но после се наложи да се примири, че гадната ѝ постъпка е преминала всички граници. Свекървата виждаше Маша само на големи празници, в присъствието на майка ѝ и баща ѝ.
Край.
About the Author
