Застанал пред вратата на апартамента си, Леонид се поколеба, без да смее да натисне звънеца. През годината, в която бе живял с друга жена, мъжът не бе забравил мириса на дома си, почти осезаемата топлина, която бе усещал там през всичките години на брачния си живот.
Най-накрая се съвзе и натисна с пръст сребърния диск на звънеца. Откъм вратата се разнесе мелодичен трепет. Сърцето на Леонид тупна някъде под гърлото му, сякаш току-що бе пробягал няколко обиколки на стадиона за малко.
Преди година си беше тръгнал по грозен, крадлив начин и щеше да си отиде, оставяйки само бележка с баналното послание „Съжалявам, влюбих се в друга, напускам“. Но онзи ден Наташа се върна от работа много по-рано от обикновено и хвана съпруга си да си събира нещата. Леонид се опита да каже нещо, запъна се, препъна се, блъсна се в погледа на Наталия, в който се четеше нямо недоумение, примесено с болка.
Тя така и не каза нито дума, а той изплю дрехите си, скъса ципа на чантата си, така че кученцето остана в ръката му, и избяга през вратата. На кухненската маса имаше бележки за Наташа и дъщерите ѝ за първи път. Леонид и Наталия се ожениха преди 15 години.
Любов? Да, сигурно е било любов. Семейният живот в един момент беше някак си гладък. От баба си Леон получи добър апартамент, в който младоженците се настаниха.
Няколко години по-късно им се роди дъщеря. Леонид работеше на добра позиция в голяма компания. Наташа се грижеше за детето и къщата, а успоредно с това учеше задочно.
След това получава диплома по логопедия, в допълнение към вече съществуващата диплома на учител, и си намира работа в същата детска градина, където водят дъщеря си. Няколко години по-късно на двойката се ражда второ дете, също момиче. Всички познати смятат семейството на Леонид и Наталия за идеално.
Може би беше така. Между тях не се случвали нито кавги, нито сериозни разногласия. Наташа беше отлична домакиня, готвеше перфектно, имаше време да почисти, а с момичетата трябваше да учи, а съпругът ѝ, ако трябва да сме напълно честни, вниманието ѝ беше достатъчно ….
Но по някаква причина Леонид се отегчаваше. Преди две години в живота му се появи Линда. Момичето всъщност се казваше Елизабет, но тя се представи като Линда и поиска всички да я наричат така.
След като получи работа в същия отдел, в който работеше Леонид, тя веднага стана обект на засилен интерес от страна на цялата мъжка част от екипа. Строго погледнато, Леонид отначало не обръщаше особено внимание на новата служителка. Но по време на следващата колективна екскурзия в провинцията ръководството повярва, че това е чудесен начин за сплотяване, своеобразен тиймбилдинг.
Линда случайно се оказала в съседния автобус, заговорили се и всичко започнало да се върти. Линда не била доволна от статута на госпожа и един ден поставила условие или-или. Леонид по принцип не мисли да се развежда, но натискът на любимата му беше дори приятен за него и той реши, премести се при Линда.
Съдът се състоя, Наташа не дойде на него. Съдията прочете някакъв документ, който беше подписан от съпругата му. Съпрузите нямали взаимни претенции и децата по подразбиране останали при Наташа.
Така Леонид стана свободен човек. Смяташе се за порядъчен човек и от неговия, общо взето, апартамент, за да изсели бившата си съпруга и дъщерите си, не стана. Издръжката внимателно прехвърли на Наташа на картата.
Но да се вижда с момичетата не че не му се искаше. Не, те му липсваха, просто не знаеше какво да каже и как да се оправдае. Първите шест месеца от съвместния им живот с Линда бяха вълнуващи.
Бяха изцяло заети един с друг, вечер ходеха на кафе или при приятелите на момичето, уикендите прекарваха извън града във вилата на родителите ѝ. Любимият Леонид в пълна подготовка за сватбата. Един ден, докато изгребваше боклука от контейнера в банята, той се натъкна на използван тест, на който ясно се виждаха две ленти.
Бебе? Той и Линда имаха бебе? Тази мисъл едновременно зарадва и зашемети Леонид. По някаква причина той не можеше да си представи Линда като майка. – Подготвяш ли изненада за мен? – попита той момичето същата вечер.
– Изненада? – тя закачливо отговори с въпрос с въпрос. – Любимото ми момче иска изненада? Каква изненада? Ще изпълня всяко твое желание, дори да е възможно най-безсрамно. Пръстите на Линда се прокараха леко по гърдите на Леонид.
– Не това имам предвид. Там, в банята, така или иначе знам, че очакваш дете, Линда – каза той и прегърна любимата си. Тя се отдръпна.
– О, това? Не, няма значение. Вече съм взел решението си. – Решила си? Какво имаш предвид? – изненада се Леонид.
– Какво си като малко момче, честно! – Каза момичето раздразнено. – Е, какво може да е дете сега? Ще правим сватба. Аз няма да отида с дете.
Вече сме купили сватбено пътешествие. Да страдаш от токсикоза през целия меден месец? Не, не мога! – А ти? – Да, разбрахте правилно. Няма повече бременност – отвърна Линда с предизвикателствоһттр://….
Леонид замълча. Не можеше да повярва, че тя може да постъпи така с него. От този ден нататък в отношенията между Леонид и Линда се появи пукнатина.
Той погледна момичето с друго, трезво око и видя студена, пресметлива жена, способна да престъпи дори себе си, ако се наложи. Помисли си и за нероденото дете и по някаква причина си спомни за Наташа. В първото му семейство нещата бяха различни.
Наближаващата сватба вече не тревожеше мъжа. И един ден той осъзна, че разводът е бил грешка. И целият му живот с Линда също е бил голяма грешка.
Най-накрая, събрал кураж, месец преди сватбата Леонид сложи нещата в същата чанта, с която преди година излезе от апартамента си. И под писъците и проклятията на Линда затвори вратата след себе си.
Звънецът иззвъня отново и отново, но в апартамента цареше тишина.
Леонид извади ключовете си, които през цялото време бяха в портфейла му, и щракна ключалката. Мъжът влезе в антрето, включи светлината с обичайното движение. В стаите беше тихо.
Той обиколи апартамента. Нямаше никого. Изглеждаше така, сякаш никой не беше живял тук от дълго време.
Къде е Наташа? Къде са момичетата? – Леонид се замисли тревожно, като погледна в празните шкафове. Отиде до стълбището и позвъни на звънеца на апартамента отсреща. Зад вратата се чуха шумолящи стъпки.
– Кой е там? – попита недоволно съседката Валентина Павловна, която цял живот бе живяла тук и бе приятелка на бабата на Леонид. – Леля Вал, това съм аз, Леонид – отвърна мъжът, чието сърце отново биеше с бясна скорост, трескаво, гонейки кръвта по вените му. Всяко блъскане звучеше в слепоочията му.
Вратата се отвори. Една възрастна жена, която избърсваше ръце в престилката си, изпъшка. – Майките ми! Ленка! Върнахте ли се? – Да, леля Вал, върнах се.
Знаеш ли къде са моите? – Влезте, съседке, влезте, няма защо да стоите на прага – каза жената и се отдръпна в хола, приканвайки неочакваната гостенка да влезе. Той нямаше друг избор, освен да приеме поканата. Седейки в кухнята на Валентина Павловна, Леонид погледна мрачно към съседката си.
– На какво се надявахте, когато отидохте при една млада господарка? На това, че жена ти ще те чака? – каза леля Валя, сядайки на старата табуретка на масата. – Не, Ленчик, твоята Наташа си тръгна и взе момичетата със себе си. Тя си намери работа в едно село в друг район и те веднага заминаха.
Аз плащам за апартамента ти. Наташа ми превежда парите внимателно, така че всичко е наред, не се страхувай. Жената замълча за миг, после продължи…
– Ако зависеше от мен, Ленчик, щях да те пребия. Какво ти е наред? Изоставил си децата си, продал си жена си за някаква… Прости ми, Боже! А сега какво? Върнахте ли се? Нима с младата ти любовница не се е получило добре? – Не се получи, леля Вал – глухо отвърна Леонид, като стана от масата. – Ще си тръгна, съжалявам, че ви безпокоя.
– Ще си тръгна – изведнъж извика съседът. – Сядай, още не съм свършил. Ако баба ти беше видяла мъртвия ти внук, щеше да изгори от срам.
Леонид послушно седна. – Ще ти дам адреса на Наташа и новия ѝ телефонен номер – продължи леля Валя. – Само че ти трябва да знаеш, че тя е родила дете, момче! – Леонид се оживи.
– Какво? Какво бебе? – От такова бебе, глупава глава! Наташа беше бременна, когато ти избяга. Тя току-що беше разбрала. И по начина, по който си я преследвал, тя не ти е казала нищо.
– И аз нямаше да ти кажа. Живей си както искаш. Но на нея й е трудно.
– Заплатите не са големи, а тя трябва да плаща на бавачката. Самата Наташа работи. – Защо й изпращаш момичетата? Тя не ги докосва.
Тя просто ми изпраща наема. – Така че, Ленчик, помисли сега какво да правиш с всичко това! – Леонид, обхванал главата си с ръце, мълчеше. Валентина Павловна също мълчеше.
После мъжът стана, каза с внезапно хриптящ глас: „Благодаря ти, леля Вал“, и напусна апартамента. Върна се в апартамента си, влезе в бившата си и на Наташа стая и застана до прозореца. Заспиващият град блестеше пред него с хиляди светлини и във всяка от тях Леонид виждаше безмълвен укор.
По-късно, потънал в сън, мъжът си помисли: „Само ако тя ми прости! Само ако тя ми прости!“
About the Author
