— Скъпи, днес разговарях с майка ти — съобщи Катя по време на вечеря. — Тя ми каза едно толкова странно нещо, сякаш трябва да ѝ даваш почти цялата си заплата. Това е шега, нали?
— Не — отговори Кирил след кратка пауза.
— Аз винаги съм правил така.
— В смисъл? — не разбра Катя.
— Е, винаги съм ѝ давал три четвърти от заплатата си — обясни мъжът.
— И какво толкова?
Катя застина с тенджера в ръце. Кирил винаги е правил така. „Да, сега разбирам защо ходи с толкова стари дрехи“ — помисли си тя. На него му остават съвсем малко пари, а аз си мислех, че просто му липсва женска ръка. Но на глас Катя произнесе съвсем друго.
— Но сега имаш съпруга — тя се усмихна и продължи.
— И нашето семейство трябва да бъде на първо място. Освен това аз все още не печеля много и се нуждая от твоята подкрепа.
— Ами майка? Тя също е мое семейство. Заклех се да се грижа за нея — категорично заяви Кирил.
— Добре — съгласи се Катя. — Но защо Раиса Павловна взима толкова много? Не ти ли се струва логично да намалим малко издръжката ѝ, да кажем, до една трета?
— Тя може да се обиди — отвърна Кирил.
— Разбираш ли, мама е свикнала на определено ниво на живот. Няма да я лишавам от част от парите само защото съм се оженил. Представи си как ще те гледа накриво.
— Каквото е, такова е — мислено се съгласи Катя. Но с тази ситуация трябва да се направи нещо.
— Нищо, постепенно ще свикнеш, все едно нищо не е било — продължи Кирил…
Катя, за разлика от съпруга си, съвсем не беше сигурна в това. Още в първия ден от съвместния им живот тя добре разбра коя е господарката в къщата, а на закуска искаше да си направи сандвич и вече посегна към маслото, когато беше незабавно спряна от свекърва си.
— На горния рафт са само моите продукти — строго каза Раиса Павловна. — Те са купени с мои пари, а вашите рафтове са тези отдолу. Следващия път, моля, не бъркай.
— Мога ли да взема вашето масло засега? Днес ще отида до магазина и ще ви купя точно такова — увери я снахата. — Няма да взема много, само за един сандвич.
Раиса Павловна строго погледна Катя през очилата си. Виждаше се как в нея се борят алчността и здравият разум. Накрая тя се прокашля и каза:
— Не ми е жал, но ще е по-добре, ако веднага установим някакъв ред. С Кирил се договорихме, че вие ще живеете с остатъка от заплатата му, така че защо да нарушаваме условията, които устройват всички?
— Ага, устройват всички, освен мен — едва не каза Катя, но навреме си прехапа езика. Тя вече беше разбрала, че свекърва ѝ е много алчна и е по-добре да не се занимава с нея. Но това съвсем не беше лесно, защото Раиса Павловна се хващаше буквално за всяка дреболия. Така тя забрани на снаха си да взима от шкафа хубаво спално бельо. Вместо него ѝ даде избелял комплект, изпрани почти до дупка. Катя трябваше да си мие ръцете с най-евтиния сапун. Той миришеше толкова отвратително, че момичето дори се уплаши да го вземе в ръце. Но и това не беше всичко. Черешката на тортата беше забраната за гледане на телевизия.
— Той консумира твърде много електроенергия, а за нея трябва да се плаща — заяви свекървата без да мигне.
— Нима, Кирил, не е достатъчно да плащаме за тока, водата и газа? — не се сдържа Катя. — Той ви дава почти цялата си заплата.
— Аз плащам за тока — безапелационно заяви Раиса Павловна. — Това не влиза във вашата част от заплатата.
Същата вечер, докато постилаше леглото с даденото ѝ от свекървата спално бельо, Катя случайно скъса плика на завивката. При това дори не ѝ се наложи да полага усилия. Тя просто дръпна плика за края и на него се образува огромна дупка. Като видя това безобразие, Катя не издържа и отиде да се оплаче на съпруга си.
— Не мога повече така. Мало того, че ти и майка ти живеете като съседи в комуналка, където всеки води свое домакинство, тя не се стеснява да те обира, самата тя ползва нови неща, а твоите изглеждат сякаш са от боклука.
— Аз съм непретенциозен — усмихна се Кирил, — не ми трябва много. Освен това от моя страна би било много грозно да обирам родната си майка. Още като дете обещах, че непременно ще си намеря добра работа и мама няма да има нужда от нищо.
— Кирил — Катя го погледна внимателно в очите, — но все пак всичко трябва да има граници, дори любовта на сина към майката. Да, тя ти е дала живот, а после те е възпитала и изправила на крака. Но нали всички нормални майки правят така, нали? И те после не изискват от децата си вечно служене.
— Ти не разбираш — почти изкрещя Кирил. Той скочи на крака и направи няколко обиколки из стаята, за да се успокои малко…
— Тя жертва живота си за мен!
Мъжът произнесе това с такъв тон, че Катя разбра: сега е абсолютно безполезно да продължава спора. Кирил все още не е готов да чуе доводите на разума. Раиса Павловна все още му оказва твърде голямо влияние. Катя объркано гледаше скъсания плик на завивката, който държеше в ръце, а после отиде до шкафа, където се съхраняваха дрехите на съпруга ѝ. Мало того, че бяха много малко, всички бяха в толкова износено състояние, че беше просто срамно да се излезе с тях на прилично място. На Катя ѝ стана жал за Кирил. Въпреки възрастта си, в душата си той си оставаше дете.
— Нищо — помисли си тя, — сега имаш съпруга. Аз съм на твоя страна и ще направя всичко възможно, за да надхитря Раиса Павловна. Тя повече няма да се гаври с теб.
На следващия ден Катерина отиде до магазина и не пожали пари, за да осъществи замисленото. Първо, тя напълни техните с мъжа ѝ рафтове в хладилника с хубави продукти. Второ, купи кухненски прибори като нови тенджери и тигани, както и съдове и прибори за хранене.
Катя не забрави и кухненските кърпи, ръкавиците за готвене и съдовете за съхранение на продукти. В отдела за стоки за баня тя купи качествени хавлиени кърпи вместо старите, които Кирил, съдейки по състоянието им, беше ползвал още от детството си. И накрая, Катя надникна в няколко магазина за мъжки дрехи и взе оттам няколко основни неща за гардероба на съпруга си.
Пазаруването отне почти целия ден, но тя съвсем не чувстваше умора, защото беше толкова ентусиазирана, че можеше да премести планини.
Раиса Павловна, като видя количеството пакети, първоначално застина изумена в коридора. След това, когато снахата разопакова и подреди всичко по местата си, свекървата внимателно огледа, попипа всичко и, изглежда, остана крайно недоволна от случващото се. Тя не се сдържа и попита Катя:
— И кой плаща сметката? — И, без да дочака отговор, добави: — Много се съмнявам, че с вашата част от заплатата може да се живее така. Та откъде, питам, са парите?
— Не се притеснявайте, Раиса Павловна — лъчезарно ѝ се усмихна Катя, — просто аз умея да управлявам финансите грамотно.
Тя твърдо реши, че този месец свекървата няма да получи и стотинка от заплатата на Кирил, защото Катя непременно ще измисли нещо и ще убеди съпруга си да прояви благоразумие. Но буквално след седмица, в деня на заплатата, Кирил, както обикновено, даде на майка си полагащата ѝ се част от парите, което докара Катя до сълзи.
— Ти вече си ѝ върнал всички дългове, които само съществуват на този свят — плачеше съпругата, докато седяха в кухнята. — Ами колко още ще продължи това?
В разговора им се намеси Раиса Павловна, която влезе в кухнята, за да включи чайника.
— Не си пъхай носа, където не ти е работата — каза тя, обръщайки се към снахата. — Кирюша така проявява уважението си, което, между другото, аз съм заслужила.
Ако ти, мила, нищо не знаеш за живота ми, по-добре мълчи. Представяш ли си какво е да се гърбиш на три работи, за да може синът ти да учи в най-доброто училище в града и да не се нуждае от нищо? Не? А аз знам, или какво е да ходиш с тънко палто за преходно време при двадесет градуса студ, само за да има достатъчно пари за топло яке за детето.
Аз преминах през всичко това и не за да може после такива като теб да настройват сина ми срещу родната му майка. Аз заслужих благодарност и с радост я приемам.
Към края на пламенната реч гласът на Раиса Павловна трепна, на очите ѝ се появиха сълзи. Кирил се втурна да я успокоява, като изпращаше укорителни погледи към жена си.
— Мамо, ела, моля те, спри. Никога няма да те изоставя, чуваш ли? Няма да имаш нужда от нищо.
А после, вече насаме, той строго каза на Катя:
— Не смей да докарваш майка ми до сълзи. Не е твоя работа колко пари ѝ давам. Ще живеем с това, което имаме.
— В никакъв случай не искам да омаловажавам родителския подвиг на майка ти — не се съгласи с него съпругата му. — Но искрено не разбирам защо тя постоянно ти внушава чувство за вина? Разбира се, ти трябва да ѝ помагаш, никой не спори с това. Но не може ли да се определи по-разумна издръжка за нея?
И ми отговори на един въпрос. Когато ти и аз родим дете, пак ли ще даваш всички пари на Раиса Павловна?
Кирил замълча за кратко, после все пак отговори:
— Все още не съм готов да мисля за дете, защото разбирам каква голяма отговорност е това. Щом майка ми се нуждае от пари, аз трябва да помагам именно на нея.
Катя само тежко въздъхна.
— Да живеем поне отделно от нея — предложи тя.
— И мама ще живее сама? Ами никога! — не се съгласи с нея мъжът ѝ.
Катя гледаше Кирил и не го познаваше. Преди сватбата той се държеше съвсем различно. „Нима се е променил толкова внезапно?“ — питаше се тя. Или просто любовта ме е заслепила, че не съм видяла навреме синчето на мама?
Животът на Катя в дома на свекърва ѝ стана просто непоносим. Раиса Павловна не можеше да прости на снаха си опита ѝ за бунт и намерението ѝ да я лиши от издръжка.
Тя започна да се заяжда за всяка дреболия, често довеждайки снаха си до сълзи.
— Мила, не е ли твърде скъпа козметиката ти? — попита веднъж Раиса Павловна, когато Катя случайно забрави козметичната си чантичка в банята. От нея паднаха палитра сенки и гланц за устни.
— Ти си още млада, защо се гримираш толкова много? Освен това всички тези глезотии сигурно ги плаща синът ми. Едва ли можеш да си позволиш такова нещо с твоята нищожна заплата.
Друг път свекървата причака Катя до вратата, за да ѝ каже, че се е къпала твърде дълго. Раиса Павловна, без да мигне, заяви, че къпането не трябва да отнема повече от десет минути.
— Когато дойде сметката, делим водата на три. А това не е честно. Аз успявам да се изкъпя за пет минути, а ти седиш там с часове, сякаш плуваш. Разбира се, с такъв разточителен подход към живота вечно ще ти липсват пари. Просто трябва да умееш да пестиш.
Докато четеше на снаха си нравоучения за пестеливост, самата свекърва не гореше особено от желание да пести от себе си. Докато Катя и Кирил закусваха овесена каша и не всеки ден можеха да си позволят сандвичи с масло, Раиса Павловна с удоволствие се глезеше с печено месо и зърнено кафе, от великолепния аромат на което сладко ѝ се виеше свят.
Гардеробът на Кирил, с изключение на няколко неща, купени от жена му, все още се състоеше от ужасни стари дрехи. За сметка на това майка му си купи луксозна шуба за зимата.
— Нима не ви се иска родният ви син да живее по-добре? — не се сдържа веднъж Катя.
— Той има цял живот пред себе си за това — махна с ръка Раиса Павловна. — Нека първо ми върне синовния дълг, а после може да живее както си иска.
После жената погледна Катя и неочаквано се засмя.
— Най-накрая разбрах защо толкова се ядосвате. Вие самата, мила, искахте да бръкнете в джоба му. Навярно сте разчитали, че след сватбата ще бъдете на пълна издръжка от съпруга си. Ой, смях! Представям си какво разочарование сте изпитали!
— Не искам да бъда издържанка — избухна Катя, — не говорете глупости. Освен това аз самата работя.
Сякаш опитвайки се да докаже истинността на думите си, Катя на следващия ден завлече съпруга си в търговския център, за да му купи нови дрехи.
— Защо е всичко това? — недоумяваше Кирил. — И така изглеждам добре.
— Но можеш да изглеждаш още по-добре — не се успокояваше жена му. — Ти си млад, красив мъж, затова трябва да се обличаш според статута и възрастта си, а не да изглеждаш като стар дядо.
Вече стоящ пред огледалото в пробната, Кирил с изненада разглеждаше собственото си отражение. Съдейки по изражението на лицето му, той остана много доволен. Но на глас каза:
— Да, нещата са страхотни, но са твърде скъпи. Не се вместваме в бюджета.
— Не се притеснявай за това — успокои го Катя. — Взех си допълнителна работа, за да бъдем по-свободни във финансите.
— Допълнителна работа? — учуди се Кирил.
— Да, ще работя като чистачка в съседната офис сграда вечер.
Когато Катя и Кирил се върнаха вкъщи с покупките, Раиса Павловна направи недоволно лице.
— А на мен, синко, нищо ли не си купил?..
Кирил видимо пребледня. Той объркано погледна жена си, а тя бързо му се притече на помощ.
— Дрехите за съпруга ми купих с мои честно спечелени пари. Не искам да ви обидя, но позволете ми сама да решавам за какво да ги харча. Не е нужно винаги да сте в центъра на вниманието.
Свекървата присви очи и насмешливо произнесе:
— Е, много се радвам, че материалното ви положение се е подобрило.
След няколко седмици, когато Кирил даваше пари на майка си, Раиса Павловна взе от него повече от обикновено. Почти цялата сума. Той остана с буквално няколко хиляди рубли и с тези пари той и жена му трябваше да живеят цял месец. Когато Катя научи за това, тя беше в истински шок.
— И ти спокойно ѝ даде всичките пари? — възмути се тя. — Излиза, че сега аз ще трябва да издържам нашето семейство?
— А ти би ли искала аз да издържам семейството, нали? — внезапно се ядоса Кирил. — Какво, от мен ти трябват само пари? Излиза, че мама е била права.
Катя и Кирил дълго спориха. Докато те се разправяха, Катя с крайчеца на окото си успя да забележи как вратата на стаята се отвори леко и Раиса Павловна надникна към тях.
Тя имаше толкова доволно изражение на лицето, че момичето внезапно беше обзето от спортен хъс. „Ами не, скъпа свекърво, няма да ти позволя да спечелиш“ — твърдо реши тя, — „ще видим кой кого“.
На следващата сутрин Раиса Павловна, когато влезе в кухнята, я чакаше изненада. Катя седеше на масата и с най-спокойно изражение си хапваше сладки, които свекървата беше купила специално за себе си. От възмущение Раиса Павловна изкрещя толкова силно, че полилеят се разтресе.
— Какво е това? Какво си позволявате?
— Закусвам — спокойно отговори Катя. — Между другото, сладките са леко сухи. На мен повече ми харесват, когато са добре напоени.
— С какво право ги взехте изобщо? Това са мои продукти! — възмущаваше се свекървата.
— Но те са купени с парите на съпруга ми и стоят в неговия хладилник, така че и аз ще ги разполагам отсега нататък. Не се притеснявайте, Кирил не отиде на работа гладен, аз му приготвих вкусна закуска и дори му сложих обяд в кутия.
— Взехте моите продукти и говорите за това толкова спокойно? Нахална! Крадла!
— Почакайте, почакайте — намръщи се Катя. — Всички тези продукти са платени от портфейла на съпруга ми, така че те са общи, точно както при комунизма. Ако все пак настоявате, че са ваши — снахата с удоволствие отпи глътка кафе, — тогава не ги лишавайте наистина? Нима ще ми извадите залъка от устата?
Раиса Павловна стоеше и хващаше въздух. Катя мислено празнуваше първата си малка победа.
— Ето и добре! Аз не съм Кирил и няма да ми внушите чувство за вина.
Свекървата мълчаливо се обърна и отиде в стаята си, а Катя остана да седи в кухнята. Тя знаеше, че скоро Раиса Павловна ще открие още една изненада и ще долети при нея на метла. Така и стана. От коридора до ушите на Катя достигна раздиращ писък. А след това на вратата се появи свекървата, размахвайки пред носа ѝ портфейл.
— Къде са ми парите? Признай, ти ли ги взе?..
— Само две трети — спокойно отговори Катя, — за мен и Кирил. И не ме гледай така. Благодаря, че предпочиташ в брой. Така е много по-лесно.
— Ти ще си платиш за това — Раиса Павловна размаха юмруци пред лицето на Катя. — Ще кажа на сина си, че неговата съпруга е истинска крадла. Ще видим какво ще каже той за това.
Вечерта наистина Катя я чакаше не най-приятният разговор със съпруга ѝ.
— Защо се гавриш с майка ми? — възмутено попита Кирил.
— Гавря се? — попита Катя. — Всъщност тя първа започна.
— Нямаш право да ѝ взимаш пари.
— Твоите пари, моля да отбележиш — възкликна съпругата, — аз просто защитавам твоите интереси. Това е всичко. Нима не ти харесва да живееш човешки, както заслужаваш, да ядеш нормална закуска вместо каша на вода? Нима не ти харесва да носиш качествени дрехи и да спиш на нови чаршафи? Всичко това Раиса Павловна по някаква причина ти го отказва.
— Но тя е майка ми — отсече Кирил, — и не ти е работа да я съдиш.
След тези думи той излезе от стаята. Катя чу как съпругът ѝ внимателно почука на вратата на майка си, а тя разигра цяло представление.
Раиса Павловна седеше на леглото в стаята си с най-нещастно изражение. Тя деликатно притискаше носна кърпичка към очите си, показвайки, че всеки момент е готова наистина да се разплаче. Синът ѝ сложи пред майка си парите, които беше взел от Катя.
— Ето, искам да ти ги върна.
— А къде са парите, които ми дължите за храна? — строго попита Раиса Павловна. — Там имаше скъпи продукти, на които жена ти се нахвърли като скакалци.
Кирил погледна майка си. Тя отново притисна носна кърпичка към абсолютно сухите си очи и се опита да изкара поне няколко сълзи. На добре поддържаната ръка на Раиса Павловна с безупречен маникюр блесна пръстен. Кирил го забеляза, тъй като преди не беше виждал такъв на майка си. „На Катя вчера последните дънки се протъркаха“ — внезапно му мина през главата. Той огледа стаята на майка си. В нея имаше нови мебели, а на стената висеше скъп плазмен телевизор.
— Мамо, нима ти стана жал за нас за няколко сандвича? — неочаквано я попита Кирил. — А и сладки не сме яли от много време. Много ни се прииска.
Раиса Павловна изумено повдигна вежди и вече се канеше да прочете на сина си лекция на тема „Ти си длъжен да ми помагаш“. Но Кирил не стана да слуша нищо. Той просто излезе и се отправи към стаята, която делеше с Катя.
Съпругата му също плачеше, само че, за разлика от майка му, истински. Кирил погледна ръцете ѝ с къси нокти и загрубяла от тежка работа кожа.
На Катя ѝ се наложи да си намери допълнителна работа като чистачка, за да могат просто да си купуват храна. Те катастрофално не им достигаха пари за най-елементарните неща, тъй като всички пари Кирил покорно даваше на майка си. Внезапно нещо му щракна в главата.
Кирил седна до жена си и хвана ръцете ѝ в своите. Катя дори не го погледна. Той целуна пръстите ѝ, а после произнесе:
— Знаеш ли, мисля, че е време да се изнесем оттук.
Катя спря да плаче и изумено погледна съпруга си, дали не се шегува, но Кирил беше пределно сериозен. Тогава Катя го прегърна силно и си помисли: „Нима всичко това е истина? Просто не мога да повярвам“.
На Раиса Павловна идеята за преместване категорично не ѝ хареса. А когато разбра, че синът ѝ предлага да разменят апартамента, възмущението ѝ просто нямаше граници.
— Какво? Да разменя апартамента? Ти изобщо в ума си ли си? Той ми беше даден с толкова труд, а сега на стари години трябва да остана без покрив над главата си.
Ако не ви харесва да живеете с мен, не ви държа. Можете да се изнесете на квартира, но този няма да ви позволя да го режете. Чувате ли? Може би ще ви хрумне още да ми намалите издръжката? Нали жена ти ти е промила мозъка добре!
— Да, права си — спокойно отговори Кирил. — Сега ще ти плащам по двадесет хиляди на месец.
Заедно с пенсията ще стане нормална сума за живот. Помниш ли, като бях малък, ми казваше, че работиш толкова много, за да живея по-добре? Но засега нещо не се получава. Ходя с парцали и ям евтини боклуци, докато ти си купуваш пръстени с диаманти и плазми за цялата стена.
— Всичко това е тя, жена ти, виновна — избухна Раиса Павловна. — Отвори си най-накрая очите. Тази лекомислена жена иска да живее с твоите пари, а мен да ме остави без пукната пара.
— Жена ми си намери допълнителна работа, за да ме подкрепи — отвърна Кирил. — Ако заплатата ми отиваше в семейството, тя нямаше да трябва да тича вечер с кофа и моп.
— О, а ти ѝ повярва, нали? — насмешливо каза майката. — Твоята нощна кукувица само се преструва на нещастна, а самата сигурно мисли как да прибере апартамента ми. Но това няма да стане, чуваш ли? Няма да разменям апартамента, знай го.
Когато по-късно Катя и Кирил обсъждаха какво да правят по-нататък, те стигнаха до извода, че Раиса Павловна няма да се откаже толкова лесно.
— Познавам добре майка си — каза Кирил на жена си. — Тя може да бъде много упорита, когато става въпрос за нейното благополучие. Все още не си представям какво да правим, но не бих искал да я принуждавам да разменя апартамента насила.
— Непременно ще намерим някакво решение — отговори Катя.
Тя мисли няколко дни как да постъпят по-добре и най-накрая ѝ хрумна една идея. След скандала Раиса Павловна всячески избягваше общуването със сина и снаха си. Тя мълчаливо наблюдаваше как младото семейство бавно изнася вещите от стаята си, но не знаеше дали това е победа или поражение. Най-накрая тя все пак реши да заговори сина си и да му напомни решението си.
— Няма да разменям апартамента.
Кирил реагира доста хладно на това съобщение.
— Добре, мамо, ще живеем на квартира, докато не промениш решението си.
— Това няма да стане — отсече Раиса Павловна. — Виждам, че си готов да се хвърлиш във всички злини, само и само да не се грижиш за майка си. Забрави ли как аз…
Тя реши да яхне любимия си кон и отново да обърне ситуацията така, че синът и снахата да се окажат виновни за всичко.
Но Кирил много се беше променил през последните дни. Той не стана да слуша нравоученията на майка си, а просто се обърна и отиде да събере останалите си вещи. След няколко дни той и Катя се изнесоха да живеят на квартира.
Раиса Павловна остана съвсем сама. Първоначално тя ликуваше, защото се смяташе за победителка.
— Сега аз съм единствената господарка тук — радваше се Раиса Павловна, отваряйки хладилника. — Никой повече няма да посегне на моите продукти.
Така продължи няколко дни, докато веднъж, връщайки се от магазина, не откри в кухнята си непозната жена. Дамата спокойно седеше по халат на кухненската маса и четеше списание, а на котлона в тенджера нещо кипеше.
— Вие коя сте? — ошашавено попита Раиса Павловна. — Какво правите в моя дом?
— Приятно ми е да се запознаем — весело каза жената по халат. — Казвам се Галя. Влязох преди няколко часа, но вече огладнях и реших да приготвя обяд.
— Каква Галя? Какъв обяд? — изви Раиса Павловна.
— Борш — просто отговори Галя. — Аз съм вашата нова наемателка. Кирил ми даде стаята си под наем. Толкова сладко момче, поиска съвсем малко.
— Какво? — майката се втурна към телефона, за да разбере всичко от Кирил…
— Да, дадох стаята на Галина под наем — потвърди думите на наемателката Кирил. — Имам пълното право на това, тъй като половината апартамент по документи е мой. Но не се притеснявай. Тези пари точно ще отидат за твоята издръжка. Нали ти обещах да се грижа за теб.
Раиса Павловна се върна в кухнята с подкосени крака. Галина тъкмо наливаше борш в чиния от любимия ѝ сервиз.
— Надявам се да станем приятелки — простодушно каза новата съседка. — Лесно намирам общ език с всички.
През следващите дни Раиса Павловна беше принудена да се убеди, че това, меко казано, не отговаря на истината. Не, Галина не беше груба открито. Напротив, при вида на господарката на апартамента винаги се стараеше да се усмихва.
Но тя имаше такива навици, от които на Раиса Павловна започна да ѝ трепери окото. Например, тя се плискаше във ваната по два часа и без прекъсване говореше по телефона, при това дори през нощта. Галя не се гнусеше да взима продукти от хладилника на господарката, а на всички претенции отговаряше:
— Ой, какво толкова, взех само няколко парчета колбас. Това престъпление ли е?
Всъщност наемателката беше откраднала половината от салама „Брауншвайг“, а освен това беше изпила литър мляко и беше изяла домашно сирене, за което Раиса Павловна специално беше ходила до далечния пазар.
След месец на такова съжителство единственото желание на Раиса Павловна беше никога повече да не вижда ненавистната ѝ Галина, затова, когато тя ѝ връчи пачка банкноти с думите: „Кирил каза да ви ги дам“, господарката на апартамента просто ги остави да лежат на масата, а самата тя отново започна да звъни на сина си.
— Парите, които ти даде Галина, точно ще отидат за твоята издръжка, там са точно двадесет хиляди рубли, но искам тя незабавно да напусне апартамента ми, да се живее с нея е просто невъзможно — Раиса Павловна по навик започна да се оплаква на сина си.
— Но тогава ще останеш без пари — напомни ѝ Кирил.
— За жалките двадесет хиляди трябва да търпя тази нахална жена, която краде продуктите ми и разваля всички неща, до които се докосне? — ужасено заяви майката.
— Твоя работа — отсече синът, — ти самата отказа да разменим апартамента.
— Ага, разбрах — изкрещя Раиса Павловна, — ти нарочно създаде такива условия за мен, за да се съглася на размяна. Хитро, няма що, залагам се, че това е планът на твоята прекрасна Катя, тя реши да ми отмъсти за това, че не ѝ позволявах да взима храна от хладилника, но това е толкова дребнаво, толкова отвратително.
— Мамо — спокойно каза Кирил, — никой не ти отмъщава, просто с Катя бихме искали да живеем отделно. Ако и ти искаш същото, предлагам да се върнем към въпроса за размяната на апартамента.
На Раиса Павловна не ѝ остана нищо друго, освен да се съгласи с условията на сина и снахата си. След няколко месеца те размениха апартамента за две уютни малки жилища с една спалня. Това беше голям късмет, макар че районът, в който се наложи да се премести Раиса Павловна, не беше толкова престижен и се намираше в другия край на града.
Но тя все пак реши да се съгласи, само и само да се почувства отново пълноправна господарка в апартамента си. Кирил, както беше обещал, продължи да подкрепя майка си с пари, въпреки че новата сума категорично не ѝ устройваше…
— Това е просто смешно — възмущаваше се Раиса Павловна, получавайки месечната си издръжка от ръцете на сина си. — Нима изобщо не те е срам? Ти на практика ме остави на произвола на съдбата. Толкова много направих за теб, а ти се оказа неблагодарен.
Тя се опита да изиграе обичайния си номер за сбогуване, но Кирил беше готов за такъв обрат на събитията.
— Не съм те изоставил, напротив, помагам, както мога — каза той спокойно. — Другите деца само дърпат пари от родителите си, а аз от теб нищо не искам.
— Но сам не можеш да се досетиш, че на майката трябва да се дава повече — не се предаваше Раиса Павловна.
— Правех така, докато бях свободен мъж, но сега имам съпруга.
— Моля те — злобно проговори майката, — такива жени ще имаш цял вагон и малка количка през живота си, а майка е само една. Нима не заслужавам по-добър живот на стари години?
— Странно — внезапно проговори Кирил. — Ти винаги казваше, че искаш по-добър живот именно за мен, че именно по тази причина си работила на три места и си се лишавала от всичко?
— Да, вярно е — потвърди Раиса Павловна, без да разбира накъде клони синът ѝ.
— Е, аз тук си помислих — той направи пауза. — Ти не го правеше за мен, а за себе си. Ти цял живот мислиш само за себе си.
— Глупости! — не се съгласи Раиса Павловна. — Ако не беше жена ти, ти все още щеше да живееш с мен и щеше да си щастлив, нали?
— Разбира се, че не — Кирил я погледна в очите. — Моят наистина щастлив живот започна едва сега. Затова се радвай за мен от цялото си сърце. А ако не можеш, проблемът не е в мен.
About the Author
