Когато Алис отива на гроба на съпруга си, за да го почисти, забелязва дупка в земята. Това било необичайно, тъй като тя не го била забелязвала преди. Затова жената я разкопала, за да види какво е това.
Това, което открила, било просто шокиращо.
Откакто съпругът ѝ починал предишната година, Алис се стараела да го посещава всеки вторник. Беше като вечерната им среща, само че тя беше единствената, която можеше да говори.
Посещаваше го, говореше за това, което се случваше в живота ѝ, и подреждаше гроба и надгробната му плоча.
Алис беше доста свикнала с гробището и малкия му парцел, така че не ѝ отне много време да забележи мистериозната на вид дупка в земята. Отначало тя не се замислила много, но после любопитството я надвило.
Жената се приближи до дупката и раздвижи листата, които бяха паднали отгоре. Това разкрило, че дупката е много по-голяма, отколкото тя първоначално очаквала. Дупката била дълбока около една длан и в нея имало прясно изкопана пръст.
Това изглеждаше доста странно, предполагаше се, че човек не би копал около гробове, освен ако, разбира се, не са го направили гробокопачите. Но Алис не беше сигурна, че случаят е такъв. Нещо ѝ подсказваше, че това е нещо друго….
Тогава тя се зачуди дали не е било просто куче, на което му е станало скучно и е избягало от стопанина си, за да изкопае дупка за забавление.
Колкото и да ѝ се искаше да вярва, че е така, дълбоко в себе си знаеше, че не е така. Зад ямата се криеше нещо зловещо, Алис просто го усещаше.
Затова се примири, че на следващия ден ще се върне с малка градинска лопатка и ще изкопае дупката, за да види дали под нея има нещо, което си заслужава да бъде забелязано. И тя направи точно това. На следващия ден, веднага щом гробището се отвори, тя се върна с градинската си лопата, за да проучи.
Твърде много се притеснявала от незаконна дейност, особено ако тя се случвала близо до гроба на покойния ѝ съпруг. Просто не можеше да го търпи. Отне ѝ доста време, докато отново намери дупката под падналите листа.
Когато Алис открила тази конкретна дупка, си помислила, че дупката нарочно е била затрупана с листа за камуфлаж. Ето защо не я беше забелязала преди. Това правеше ямата още по-интригуваща.
Жената знаеше, че не прави нищо нередно. Тя извади натъпканите листа и се зае да прекопае наново почвата, с която беше запълнена. Скоро усети, че лопатата ѝ се удря в нещо силно.
Звукът приличаше на удар на метал в метал, но Алис трябваше да се вгледа внимателно, за да бъде сто процента сигурна. Имаше лъскава метална кутия, затворена с малка ключалка. Очевидно в нея беше скрито нещо важно, нещо, което някой искаше да запази на сигурно място от любопитни ръце…
Алис обаче просто се ядоса, когато видя кутията. Тя изгуби самообладание само при мисълта, че някой е сметнал за нормално да скрие нещо до съпруга ѝ. Това беше изключително неуважително.
Разбира се, гневът ѝ само се увеличи, когато се опита да отвори кутията. Ключалката беше изключително здрава и за нея беше невъзможно да удари кутията в земята, затова прибягна до използването на лопата. Разбира се, не след дълго ключалката беше разбита.
Това, което открила вътре, я объркало. Имаше торбички с нещо, което приличаше на брашно или бял прах. Тя не била запозната с подобни неща, затова решила да постъпи разумно и да се обади в полицията.
Наистина чак след като се върне в колата си, не искаше този, който беше заровил кутията, да я потърси и да я нарани.
Докато се връщаше към колата си, случайно видя двама млади мъже, които минаха бързо покрай нея. Алис беше обзета от ужасно предчувствие.
Тя стигнала до колата си възможно най-бързо, влязла и заключила вратите. Поставила металната кутия до себе си на пътническата седалка. След това се обадила в полицията.
По време на разговора тя обяснила какво е открила и попитала каква ще бъде следващата стъпка. Полицаите ѝ казали да донесе кутията, за да могат едновременно да вземат показанията ѝ. Когато Алис се канела да сложи слушалката, видяла двама млади мъже да изтичат от гробището
Те спряха на входа и огледаха паркинга. Когато видели колата ѝ, веднага се затичали към нея. Алис беше зашеметена.
Тя изкрещя и полицаите спешно я попитаха какво става. Тя обяснила, че двама мъже тичат към колата. Преди да успее да запали колата, те били до прозореца ѝ и се опитали да го разбият с юмруци.
Когато това не се получило, те спрели, за да потърсят камък. Алис се възползвала от тази възможност, запалила колата и потеглила колкото може по-бързо. Алис караше направо към полицейския участък.
Полицаите били сериозно обезпокоени, когато чули, че мъжете са се опитали да я нападнат, и веднага изпратили оперативна група, която да ги арестува. След това Алис предала металната кутия на полицаите, като казала, че не е сигурна какво има вътре. Те отворили кутията и с ужас видели какво има вътре.
Със сигурност кутията съдържала няколко килограма наркотици – вещество, което изтичало на улицата и побърквало хората.
Детективът обясни, че са се опитвали да проследят дилърите на наркотици, защото това е било нещо ново и много опасно, но всеки път, когато са правили обиск на подозрително заведение, са се връщали с празни ръце.
Един от детективите стигнал до извода, че трафикантите имат специални тайници с наркотици, така че никога да не могат да бъдат заловени с тях…
Оказало се, че това е вярно. Достатъчно било една жена случайно да се натъкне на един тайник и случаят бил решен. Това, разбира се, беше просто шокиращо за Алис.
Тя беше живяла в този квартал през целия си живот и не беше свикнала с подобна престъпна дейност. Всичко, което се случи, я разгневи ужасно, защото се случи на гроба на съпруга ѝ. Алис споделила разочарованието си с полицейските служители.
Те споделили мнението ѝ, но ѝ обяснили, че гробищата всъщност са много популярно място за подобен вид престъпна дейност. Това е така, защото последното нещо, което хората очакват, е да се случи нещо подобно.
Оперативната група успя да проследи двамата млади мъже и успешно да ги арестува.
Наблизо е била Алис, която е помогнала за установяване на самоличността им. Същия ден жената се прибрала у дома, напълно изтощена от случилото се.
Никога през живота си не е мислила, че ще бъде въвлечена в престъпление, особено когато е била на гости на покойния си съпруг.
Алис беше благодарна, че всичко е завършило добре. Вярвала, че сигурно има ангел-хранител, който бди над нея.
About the Author
