32-годишният ми син все още живее в къщата ми и седи на врата ми. Той не работи, но по цял ден играе своите игри. Дори любимата му приятелка го напусна заради това. Приятелите му казват: „Изхвърлете го! Той е възрастен мъж, нека да носи отговорност за собствения си живот“.
Но неотдавна, когато се опитах да говоря с него нормално, синът ми ми каза нещо, което ме остави зашеметен.
О, Боже мой, кого съм отгледала? Разказва ми какво е направил, а вие ми помагате със съвети. 👇👇
Синът ми е на 32 години. Някога беше мило и чувствително момче, което ми подаряваше цветя без причина и мечтаеше да стане успешен мъж.
Със съпруга ми направихме всичко, за да му осигурим по-добро бъдеще.
Той завърши училище, отиде в университет, но не искаше да напуска дома си и ние бяхме щастливи да го задържим при нас – все пак той беше единственият ни син.
В един момент в живота му се появи едно хубаво, интелигентно момиче, което се влюби в него с цялото си сърце. Тя се премести при нас и изглеждаше, че им предстои щастливо бъдеще.
Но скоро забелязах една тревожна промяна. След като завърши университета, синът ми не бързаше да си намери работа. По цял ден седеше пред компютъра, потънал във виртуални светове, а момичето първо се опитваше да го вразуми, после се разплака и след година си тръгна.
Надявах се, че след като тя си тръгне, синът ми ще се промени. Но не.
Тази ситуация засегна силно съпруга ми. Той не можеше да приеме, че синът ни се е превърнал в безпомощен зависим човек. Те се караха все по-често и един ужасен ден съпругът ми не издържа и изгони сина ми от къщата.
Но не издържах дълго без него – след седмица той се върна и аз не можах да хлопна вратата пред него.
Но най-лошото нещо се случи по-късно. Един ден се прибрах вкъщи и видях съпруга си да лежи на пода. Сърцето му беше отказало. В другата стая синът ми седеше в слушалките си, играеше си на проклетата игра и дори не забелязваше, че баща му умира. Ако беше извикал линейка, съпругът ми може би щеше да оцелее.
След погребението не разпознах сина си. Той не изпитваше и грам вина. Не ми помогна, не ме попита как се чувствам. Просто продължаваше да играе.
А след това към хазарта се добавиха и онлайн залаганията в казиното. Скоро той започна да иска пари от мен. Отначало малки суми, после все повече и повече. А аз не му давах пари. Ето защо синът ми не ме оставяше да си почина, крещеше, обвиняваше ме, че нямам бъдеще.
– Ще съжаляваш за това, когато остарееш! Няма да си мръдна пръста, за да се грижа за теб! – подхвърли той един ден.
Страхувам се за себе си и не знам какво да правя. Приятелите ми казват: „Изхвърли го! Той е възрастен мъж, нека сам да отговаря за живота си“. Но как мога да го направя? Той е мое дете. Ами ако наистина ме изостави, когато остарея?…?
About the Author
