На 73-годишна възраст след кратко боледуване почина Георги Марков – легендарният барабанист на „Щурците“. За кончината му, която е настъпила днес следобед, съобщиха от предаването на Васил Върбанов по БНТ „Моят плейлист“. Подробности за церемонията, с която ще изпратим Жоро в последния му път, ще обявим съвсем скоро, пишат още от екипа.
Марков се присъедини към „Щурците“ през 1974 г. по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков и участва в записите на техните епохални албуми „XX век“, „Вкусът на времето“, „Конникът“, „Мускетарски марш“, както и в хиляди концерти на живо.
След като през миналия октомври, малко преди 80-ия си рожден ден, при нелеп инцидент си отиде вокалистът и басист Кирил Маричков, сред нас остава само един член на роклегендите – Владимир (Валди) Тотев.
Георги Марков е роден на 23 юни 1951 г. в София. През 1991 г. заедно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Гюзелев основават рок група „Стари муцуни“. След пауза между 1991 и 1997 г., от 1998 г. отново е част от „Щурците“ в епизодичните им по това време съвместни изяви.
През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за заслуги в областта на културата и изкуството.
Има две деца – дъщеря и син, Георги Марков – младши, който също е барабанист.
Група „Щурците“ е създадена в София през 1967 г. Първоначално, когато Кирил Маричков и Петър Цанков от „Бъндараците“ се срещат с Петър Гюзелев и Веселин Кисьов от „Слънчевите братя“, идеята да създадат собствена група изглежда нереална и за самите тях. Първото участие, за което си спомнят, е на студентския бал във ВИТИЗ по случай 8 декември, а през януари 1967 г. осъществяват и първите си записи – няколко инструментални пиеси и версия на „Песен без думи“ на „The Shadows“.
Но групата все още няма име и в младежко предаване по Първа програма на БНР е обявен конкурс за име сред слушателите. От многобройните предложения четиримата млади музиканти се спират на „Щурците“. В документалния филм „Щурците – 20 години по-късно“ членовете на групата признават, че името „Щурците“ първоначално е идея на майките им, които са присъствали на техни репетиции. От Концертна дирекция отказват да регистрират групата с това име, вероятно поради приликата с „Бръмбарите“, както по това време се е превеждало името на „Бийтълс“, заклеймявана в България от тогавашния режим.
Конкурсът за име на групата в радиото е нарочно организиран, за да се преодолее тази пречка, като Кирил Маричков и останалите членове на групата молят свои приятели да гласуват за името „Щурците“.
През 1967 г. групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златния Орфей“, а впоследствие е обявена и за „мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968 година излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“.
Популярността на групата непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 1980-те години. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са дело на някои от най-известните и талантливи български поети. В кариерата си групата има повече от 2600 концерта при препълнени зали.
В началото на месец юли 2007 г. „Щурците“ осъществяват национално турне по повод 40-годишнината от създаването си. Всички концерти са безплатни за публиката, а мотото на турнето е „40 години Щурците – 40 години Фаворити“.
На 25 април 2013 г. Петър Гюзелев почива след дългогодишна битка с тумор в мозъка, с което Щурците официално прекратяват своето съществуване.
През 2017 г. групата се събира отново, за да отпразнува своята 50-годишнина с концерт в „Арена Армеец“.[2] Към останалите трима членове се присъединяват Иван Лечев и Славчо Николов, а подгряващи групи са Д2, Б.Т.Р. и Тангра.
About the Author
