Осемгодишният Никита пита баща си дали може да му даде пари. Баща му тъкмо обърнал глава и от кухнята излязла Наталия – висока, неподдържана жена с мокро от пот лице и мръсна кърпа на лицето. Наталия се нахвърли върху момчето с думите: „Нима иска прекалено много за възрастта си? Защо изобщо трябва да му дава пари? И не е попитал баща си откъде има пари! Намръщеният баща попитал сина си защо му трябват парите. Момчето едва сдържало сълзите, които напирали в гърлото му, и тихо отговорило, че иска да купи цветя, лилии.
„Чичо, искаш ли да коленича?“ – изведнъж казало момчето и поискало цветя за покойната си майка…..
Наталия отново започна да крещи, че на тази възраст е твърде рано за момичета. Тя се държала грубо с момчето, казала му, че не трябва да дава пари, а ако толкова много се нуждае от цветя, нека си ги набере от някоя леха. Валери тихо отвърна, че синът му трябва да отиде да си играе, те нямат пари. След това се обърнал към жена си и грубо казал да сервират вечерята. Наталия отиде в кухнята, доволна, че съпругът ѝ не се е поддал на сина ѝ.
Никита още постоя известно време, но после просто излезе навън. Вървеше небрежно към центъра. Там на една сергия за цветя видя бели лилии. В продължение на три дни Никита обикаляше около този павилион. Той се приближи до прозореца и дълго време гледаше прекрасните бели цветя. И си спомни за снимката на майка си, на която тя беше със същия огромен букет и криеше щастливото си засмяно лице в лилиите. Никита си спомни, че е имал друга майка, а не тази Наталия, която сега живееше с него и баща му. А истинската му майка беше красива, нежна и добра.
Винаги се грижеше за момченцето си, обичаше да му разказва приказки, готвеше най-вкусната храна на света. А когато заспиваше, тя тихо му пееше приспивни песни. Никита беше на пет години, когато тя почина. И той си спомни онзи облачен, дъждовен ден, когато апартаментът им беше пълен с хора. Някои от тях плачеха, други стояха мълчаливо, трети говореха приглушено за това, че жената е още много млада, че трябва да живее и да живее. Питаха тихо какво се е случило? Тези, които знаеха, отговориха, че е получила сърдечен удар.
Малкият Никита слушаше всички тези разговори и не разбираше дали говорят за майка му, или за някой друг. Но той добре помнеше задухата в малките стаи, риданията, нечий плач, силните оплаквания и сякаш вкамененото лице на баща му, който нито веднъж не се приближи до него, за да го прегърне, успокои, утеши. Никой изобщо не обърна внимание на Никита. И той няколко пъти се приближи до ковчега и се опита да зърне майка си. Но това не можеше да бъде тя! Майка му беше друга! Майка му беше като на онази снимка с букет лилии, които той сега гледаше и тихо въздишаше, защото не можеше да ги купи.
Все пак Никита се осмели и влезе в магазина. Продавачката го погледна недружелюбно и го попита какво иска. Момчето каза, че иска лилии, но няма достатъчно пари. Никита започнал да моли продавачката да му продаде лилиите. А той щял да събере липсващите пари и да ѝ ги донесе. Но жената казала, че щом спести, може да се върне. Момчето помолило, предложило помощта си, казало, че ще изнесе боклука или ще почисти магазина. Казало, че дори е готово да коленичи, само ако му продадат лилии.
Изведнъж Никита чул зад гърба си глас, който казал, че момчето никога не трябва да коленичи. От всяка ситуация имало изход. Непознатият мъж попитал как се казва. Никитка отговори. Продавачката се смути, изчерви се и бързо заговори, като се обърна към мъжа по име. Мол, Иван Олегович, не ви видях да влизате. Докато мъжът се обръщаше към продавачката, Никита излезе от магазина. Той седна под стената на павилиона, зарови лице в коленете си и избухна в шумни сълзи.
Мъжът смъмри продавачката за злото ѝ сърце. И ѝ каза да направи два големи букета от лилии. След като получи това, което искаше, Иван излезе на улицата. Веднага видял момчето и му подал единия букет. После попитал кого иска да поздрави Никитка. Момчето отговорило, че майка му има рожден ден, а лилиите са любимите ѝ цветя. Иван похвали Никита за това, че е добър син. И тогава Никита признал, че майка му вече не е жива, починала е преди три години. И той щял да занесе тези цветя на гроба на майка си.
Иван усети как в гърлото му се надига тежка буца. Стана му трудно да диша и очите му се насълзиха. Тогава той попита момчето с кого живее. Никита отговори, че живее с баща си и Наталия. Иван стоеше и си мислеше, че толкова подобна е била съдбата му с това бедно дете. В края на краищата той също е осиротял рано, на седемгодишна възраст. Родителите му са загинали при катастрофа. Роднините му не искали да приемат детето, затова Иван бил преместен в сиропиталище. В продължение на два дни той плачел, без да се отдръпва от прозореца. А на третия ден при него дошло едно кльощаво момиче с големи сиви очи.
Тя го хвана за ръка и му предложи приятелство. Представила се като Алиса и казала, че е на шест години. Иван се замисли и кимна. И в продължение на много години Алиса се превърна в най-добрата му, най-вярна приятелка. Тя му беше като сестра. А когато станаха възрастни, разбраха, че не могат да живеят един без друг. Оказа се, че приятелството им отдавна е прераснало в силна любов. Когато Иван завършил сиропиталището, Алиса се разплакала и казала, че никога повече няма да се видят, но момчето се заклело, че ще се върне за нея.
И тогава се случило нещо, което Иван изобщо не очаквал – той станал богат. Дядо му му оставя печеливш бизнес и луксозно двуетажно имение. Той ръководеше бизнеса и чакаше Алиса да порасне, като понякога идваше при нея в сиропиталището. Искал да я доведе в дома си като законна съпруга. Искаше да я изненада и да я зарадва с неочаквана радост. Искал да направи изненада и затова момичето да си помисли, че той все още е беден. В деня на осемнадесетия ѝ рожден ден Иван взел Алиса от сиропиталището. Организирал за нея романтична вечер. Направиха дълга разходка из града, Иван ѝ подари цветя. А тя, смеейки се, се снимала с букета.
След това се повозиха на въртележката в парка. А вечерта, след като купиха храна, отидоха до реката. Там прекараха първата си, дълга, незабравима нощ. Иван целуна любимата си и каза, че след един месец ще се оженят. Междувременно Алиса трябваше да прекара още две седмици в сиропиталището, за да може директорът да подготви съответните документи за дипломирането ѝ. След като изпроводил Алиса, Иван се връщал в стаята си, когато бил нападнат отзад и ударен по главата.
Момчето се събужда в болницата, където се лекува дълго време. А най-лошото беше, че почти не можеше да си спомни миналото си. Но едва възстановил здравето си, Иван се втурва да търси Алиса. Директорът на приюта каза, че момичето ги е напуснало преди шест месеца. Той също така добави, че Алиса е много притеснена. А сега изглежда живеела в едно общежитие недалеч от приюта. Иван побърза да отиде на посочения адрес, мечтаейки да прегърне любимата си и веднага да я отведе в дома си. Но едва завил зад ъгъла, той спря, замаян. Алиса слизаше по стъпалата с мъж на ръце. И тя… тя беше бременна.
Непознатият водеше Алиса толкова внимателно, че Иван нямаше никакво съмнение – той обичаше момичето. А тя изведнъж вдигна очи, видя Иван и закри устата си с ръка. А после се втурна към него, като остави спътника си зад себе си. Алиса изкрещя, викайки името му. Но Иван се обърна и бързо се отдалечи, без да иска да чуе обяснението ѝ. Той разбираше всичко, не искаше тя да се унижава и да се оправдава пред него.
Бяха минали години от онзи ден. И сега Иван отново се върна в родния си град. Беше се оженил, но не за дълго. И сега отново беше в търсене на сродната си душа. И през няколкото дни, в които беше тук, той се запозна с едно красиво момиче, което работеше в същия този павилион за цветя. Двамата дори се срещнаха няколко пъти. Затова Иван отново отишъл да я види, за да я покани на среща. Но тогава я чул да говори с едно момче, което я помолило да му продаде по-евтини бели лилии. Същите, които Алиса го обичалаһттр://…..
Момчето търпеливо изчакало внимателният мъж да се сети за него. После, стиснало скъпоценните цветя, благодарило на Иван и отишло на автобусната спирка. Там се качи в един микробус и си тръгна. А Иван по някаква причина седеше неподвижно, усещайки, че това дете силно го е развълнувало. накрая мъжът стана, взе лилиите си и отиде в колата. Знаеше какво ще направи. Днес беше рожденият ден на Алиса. Щеше да я намери и да я поздрави. И в същото време щеше да се увери, че любовта им е останала в младостта.
Отиде в сиропиталището, за да попита директора къде може да намери Алис. Директорът, свеждайки очи, каза, че Алиса е починала преди три години. Светът на Иван се срути… Директорът продължи да му разказва, че малко преди смъртта ѝ те са се виждали. Алиса му казала, че е омъжена, но иска развод. Съпругът ѝ я забременил. Мисля, че името му е Валери. Той е с около 20 години по-възрастен от Алис. Синът му все още живее с него.
Поклащайки се като пиян, Иван излезе от приюта и седна зад волана. До него на седалката лежаха снежнобели лилии. От гърдите на Иван се изтръгна див писък на нечовешка болка. Дали Алиса наистина беше бременна от него? И той беше направил това с нея….
Когато се овладя, той реши да отиде до градското гробище. И там дълго се лутал, търсейки гроба на любимата си. Изведнъж я видял и останал зашеметен. В една мраморна ваза стоял абсолютно същият букет от бели лилии. Мъжът разбрал, че момчето Никитка е неговият син. Той се просълзил и ударил с ръце по мраморната плоча на надгробната плоча.
А Никита се върна у дома и веднага попадна под горещата ръка на Наталия. Тя започнала да крещи на момчето и да го нарича с имена. Бащата безразлично наблюдаваше как мащехата търка момчето. Но когато го избута на двора, изведнъж някой пресече ръката ѝ. Иван изсъска, че не смее да обижда момчето. И обърна Никитка с лице към себе си, погледна го в очите, а после го прегърна силно.
На прага се появи Валери. Той разбра, че Иван е дошъл за сина му. Иван рязко казал, че ще отведе сина му. Валерий не се съпротивляваше. Той каза, че никога не е успял да бъде истински баща на момчето. Както и съпруг за Алиса, защото тя винаги е обичала Иван. И тя се омъжила за него от отчаяние. Валерий махна на Наталия да събере всички документи и вещи на Никиткин.
Иван хвана сина си за ръка и тръгна с него към колата. Тихо му разказа това, което не знаеше за него. И помоли за прошка за това. По някое време Никитка се спря, огледа къщата, в която бе изтърпял толкова много мъка. И прегърна Иван.
Минаха много години и всяка година на рождения ден на Алиса на гроба ѝ се появяваха два огромни букета от нежни бели лилии. А двама мъже – баща и син, стояха дълго време, гледайки портрета ѝ. А после си тръгнаха, за да се върнат отново тук година по-късно…..
About the Author
