Преди много години Анатолий живее в селото с майка си. Той не помнеше баща си, който беше заминал на война, когато Толя беше още малък – бивш колхозен тракторист в танк. Татко така и не се върнал от войната! На няколко къщи от тях живееше вдовица с две дъщери. По-голямата, Вера, беше истинска красавица – изваяна фигура, дълга катранена коса, зелени очи, красиви черти на лицето. Но по-малката, Оленка, беше невзрачна, ъгловата, типична сива мишка.
Когато Анатолий порасна, той започна да ухажва дъщерята на по-възрастната вдовица. Красавицата завъртя главата на младия и горещ мъж. Той убедил момичето да стане негова съпруга. А Вера в отговор само хихикала и уклончиво отговаряла, че е твърде рано. Нека Толя служи в армията и тогава може би ще се съгласи да се омъжи за него.
Цялото село изпроводи Анатолий в армията. При изпращането Вера отговори уклончиво на въпроса дали ще чака младежа от армията. Горещо влюбеният момък обеща, че щом се върне у дома, веднага ще се ожени за красивото момиче. Тя само се засмяла в отговор.
В продължение на четири години Толик напуска родното си село. Съдбата го запраща чак в Далечния изток, в Тихоокеанския флот. В пристанището корабът му се отбивал много рядко. Но любимата му Верочка пишеше на човека, той винаги чакаше свежо писмо.
Времето минавало. Писмата от Вера започнали да идват все по-рядко. А веднъж по време на поредното посещение на пристанището Анатолий получи само едно писмо – от майка си. Майка му написа само едно писмо, в което се извиняваше, че не е разказала на сина си за всичко по-рано.
Това било, защото любимата му Верочка не била толкова вярна. Тя изкормила детето, а после се опитала да го отърве, но опитът бил неуспешен, самата тя била в интензивното отделение, едва не отишла на другия край на света. Но лекарите положили всички усилия да я спасят, тя оцеляла. Но дали Толик се е нуждаел от нея по този начин?
Същия ден младият моряк се напил много. Приятелите му го върнаха на кораба, едва жив. Благодарение на капитана, който не докладвал по команда, съжалил младия моряк и го наказал с авторитета си.
Четири години минаха като един ден. Службата на Толи приключила. Цялото село също го посрещна. Майка му правеше самогон за пристигането на сина си от армията, правеше зеле, готвеше домашни колбаси. В продължение на два дни младежите се веселили.
На третия ден Анатолий се събудил, потопил се в студената вода и казал на майка си, че му е писнало да се весели, че трябва да мисли за работа. Отишъл при председателя, който му предложил работа като тракторист във фермата. Така момчето започнало да работи като тракторист, точно като покойния си баща.
Няколко седмици по-късно той се връщал от полето вечер след работа. Изведнъж пътят му бил препречен от Вера. Хвърлила се на врата на Толке, започнала да казва, че никой не вярва, че тя обича само него единствен. Човекът развърза ръцете на бившата любовница, а после спокойно каза да се прибира вкъщи, в душата му са изгорели всички чувства към нея. Не можеше да прости предателството. А момичето изкрещя, че Толя все пак ще дойде при нея, на колене, казват, ще дойде пълзейки.
Времето минаваше. А природата не търпи празнота! Един ден, покрито от главата до петите с мазут, в мръсна униформа и кирзови ботуши, момчето вървеше по края на полето. Пътят се разклоняваше към селото. И по тази пътека Толя срещна Оленка. Тя беше слаба, в обикновено карирано палто. На главата си носеше красив метличинов шал.
Младият тракторист сякаш за първи път виждаше крехкото момиче. Възхищаваше се на нейната изтънченост, походка, мека красота и нежна грация. Поздрави я и каза, че Оля е станала истинска булка. Момичето се засрами, сведе очи.
Не мина и седмица и двамата започнаха да се срещат. А няколко месеца по-късно Оля стана съпруга на Анатолий. На сватбата Вера пиеше прекалено много и изнесе на младоженците и гостите цяло представление с истерии …
След сватбата изминала една година. Оленка носеше под сърцето си дете и от ден на ден се готвеше да стане майка. Бившата строга майка на Анатолий не можеше да диша на снаха си. А мръсният тракторист не можеше да усети земята под себе си от щастие – той буквално летеше вкъщи от работа!
Както се казва, неприятностите дошли неочаквано. Навън вече се стъмнило, когато разтревожената майка на сина му дотичала до гаража. Изкрещя на сина си, че с Оленка се е случила беда, трябва да я закарат възможно най-скоро в районната болница. Селският фелдшер каза, че може да не им стигне времето.
Толка се прибра вкъщи колкото можеше по-бързо. Помолил съседа си да заведе жена му на лекар. Старият хирург на име Шнайдер бил роден в Германия хирург, известен с професионализма си далеч извън района. При него идвали пациенти дори от други региони.
Още на сутринта, едва жив от умора, старият лекар дойде в спешното отделение и се усмихна изтощено на Толик. Каза, че любимата му жена е родена в риза, ще живее сто години. Успяхме да спасим и нея, и детето. Въпреки че лекарят почти беше изгубил надежда, че ще може да се спаси.
Доктор Шнайдер извади от джоба си саморъчно направена цигара. Толик с трепереща ръка поднесе запалена кибрит. Хирургът вдиша, изпусна струя дим и каза на човека, че жена му е имала късмет. Тя имала перфорирана язва на стомаха.
Лекарят и екипът му направиха всичко професионално. Вярно е, че на Ола ѝ се наложи да направи спешно цезарово сечение. Професорът поздрави младия баща с новородената му дъщеря. Каза, че сега му трябва някой, който да се грижи за Оля и бебето.
Анатолий отговори, че майка му още не е стара, така че той ще може да се грижи за жена си. Също така, след малко колебание, той добави, че има и собствена сестра, която би помогнала с помощ, ако се наложи. В продължение на два дни Толя остана в отделението близо до съпругата си.
На третия ден майката на Оля буквално го избута от болницата, принуди го да се прибере вкъщи, да си почине и да се измие. А тя и Вера трябваше да останат при Олечка. Увериха момчето, че всичко ще бъде наред.
А на следващата сутрин на Оля бе съобщена ужасната новина. Жена му била мъртва! Аутопсията показала, че някой е лекувал Оленка с кисели краставички, които тя много обичала. Смъртта беше нелепа, трагична. Анатолий почерня от скръб. Само новородената му дъщеря го задържаше на този свят.
Майка му и сестра му също бяха убити от Оленка, поне пред очите на хората. Вера ридаеше особено силно, дори припадна на погребението. Изведоха я от гробището под ръка.
Толя ходеше на гроба на покойната си съпруга всеки ден. Беше като камък. Не чуваше шепота на съседите и местните клюкари, че Вера сигурно има гузна съвест, защото в болницата не бяха успели да разберат кой е лекувал Оля с туршия.
Две седмици след погребението на Оля Анатолий беше хванат от бившата си тъща в една уличка. Тя го хвана за ръкава и, усмихвайки се лукаво, започна да говори, че е още съвсем млад, имал нужда от жена, а новороденото бебе – от майка. А Вера го обичала, нека се ожени за нея и щели да живеят добре. Вера обичаше сестра си и дъщеря й ще бъде добра майка. А и самият Толик някога е бил луд по Верочка, така че старото ще се върне.
Анатолий погледна бившата си свекърва и каза само една дума – Не! Но тя промени тона си и започна да говори, че ще вземат цялата зестра на Оли. Трябваше да помисли за най-голямата си дъщеря. Помисли си, той не е сам, Толик, в целия свят. Ще намери и за любимата си дъщеря благоприятна партия.
Човекът само сви рамене и каза, че не му пука. Нека си вземат каквото си искат. Още същия ден алчните ръце на тъщата и най-голямата ѝ дъщеря му отнеха всичко.
На Анатолий му беше тежко. Но Бог се смилил – той не полудял, не пиел. Намерил си работа на Север, в златните мини. Започнал да печели добре, скоро взел майка си и дъщеря си при себе си. Отдаде цялата си душа на своята Настенка, която като две капки вода приличаше на любимата му Олечка. Когато майка му починала, той останал при дъщеря си. Но не можеше да обича никого другиго…
About the Author
