Валентина тъкмо изваждаше от фурната своя фирмен пай с вишни, когато съпругът й обяви, че си тръгва. И първоначално тя не помисли нищо особено… Кой знае, защо на втората половинка му се наложи да излезе от къщи?
— А как ще остане паят? — попита Валя. Усмихна се топло — мислех, че ще пием чай заедно… Твоят любим, аз го изпекох!
— Не ме разбра — каза сухо съпругът й. Премина в другата стая и се върна в коридора вече с пътна чанта. — Напускам те завинаги. Вече не ми трябваш! — завърши той с интонация, сякаш говореше за боклук, който отдавна трябвало да изхвърли.
— Какво? — попита Валя логичен за шокиран човек въпрос и седна на стол до кухненската маса — изведнъж главата й се замая и коленете й се подкосиха от слабост.
— Глупачка, — измърмори Николай.
По принцип той винаги започваше да се дразни, когато тя искаше да му обясни нещо два пъти. Но този път мъжът й се смили над Валентина. И думите му бяха, ами, просто като изписани! И Валентина разбра от тях, че като жена тя е празно място и че той е омръзнал от нейните поучения и че му се гади от необходимостта да диша един въздух с нея! Но главният удар Николай запази за накрая.
— Имам син — усмихна се той, — скоро ще ходи на училище! А аз, като баща, трябва да съм до него… Не се обиждай. Трябва да ме разбереш! – повиши той тонът си изисквателно, – аз още дълго бях с теб, такава непълноценна… Никой мъж не би издържал такова нещо, а аз, считай, съжалявайки те, провалих съдбата си… Само че сега всичко е минало, пред мен е цял живот и не смятам да го проваля заради теб!
Излезе през вратата. Затръшна я. Далеч на площадката скърца асансьорът — което означаваше, че съпругът й е тръгнал, а след това Валентина окончателно се плъзна в лепкаво, мъгливо, задушаващо усещане… Че целият й свят се е преобърнал!
Как е възможно, питаше се тя, той има син? Не може да бъде! Откъде се е взел? Аз трябваше да родя дете! Трябваше да родя отдавна, но…
Години на изследвания, празни надежди и отчаяни опити да „поправи“ женската си същност… Да, какво там! Валя веднъж дори отиде при баба-гадалка в далечно село! Даде й като заплата четири килограма прясно месо и още една шепа златни бижута. А тя махаше с ръце над нея и каза, че всичко е готово, сеансът на изцеление е приключил!
— Кога ще родя? — попита Валя на прага.
— А аз откъде да знам? — сви рамене старицата, — когато природата позволи! И за да съм сигурна, ще ти дам един съвет, защото ти изглеждаш добра жена… Опитай с друг мъж, не със съпруга си. Казват, че понякога в това се крие причината за безплодието!
Валя не изневери на Николай. Тя дори не можеше да си помисли за такова нещо! Дори когато се случеше други мъже да й обръщат внимание, тя се чувстваше неудобно, виновна пред съпруга си. Не, тя никога не би го предала! Дори ако наистина не беше нейна вината и новият партньор й позволяваше да стане майка. Не! Валя не умееше да предава!
Тя не забеляза в кой момент се е плъзнала от стола на пода. Просто на стария паркет изведнъж се оказа по-лесно да се разтегне, отколкото да продължава да се тресе от нерви на стола.
Тих, а после все по-силен, продължителен вой прозвуча в кухнята… Валя, навела глава назад — сякаш сълзите щяха да спрат да се леят от очите й, и си помисли, че някъде, вероятно, някой плаче, защото животът му е бил разрушен… Но после осъзна, че това е тя, която виеше, плачеше и хлипаше…
Трябва да ставам, помисли си Валя и някак си стигна до банята, но там отново се свлече на пода и продължи да плаче под шума на извитата докрай кран…
Защо? Как е мог? Защо сега? Защо?! Въпроси, толкова различни, но в същността си – повтарящи се, се въртяха в главата й, точно като снежинки в виелица и постепенно й се стори, че всичко това е лош сън! Кошмар… Трябва само да се събуди!
— Наистина съм глупава — прошепна Валентина, когато се ущипа три пъти и, естествено, заобикалящата я реалност остана непроменена.
Просто съпругът й си беше отишъл. Просто я беше напуснал… А аз, помисли си Валя, дали му бях дала повод, освен този, че не бях успяла да го направя баща? В кой момент в живота й се е обърнал не в правилната посока?!
Валентина е родена и израснала тук, в този град. Родителите й бяха най-обикновени хора – майка й преподаваше пиано в музикално училище, а баща й работеше в консервен завод, където произвеждаха пастет и други вкусотии.
Но в средата на деветдесетте години баща й, подмамен от един приятел, напусна работата, на която беше отдал повече от десет години, и се впусна в бизнес. И в новата сфера, въпреки предпазливите роднини и съмняващите се познати, го очакваше огромен успех! Парите, както се казва, течеха река. Сега семейството им можеше да си позволи, образно казано, да яде черна хайвер с лъжици и да се облича в соболя!
Но родителите на Вали си останаха много прости хора и всичко, което успяха да спечелят, инвестираха в най-важното – в недвижими имоти. Купиха веднага два апартамента – един малък и втори по-голям. Така изпълниха главната си мечта – да се изнесат от общинското жилище и едновременно с това осигуриха сватбата на дъщеря си. А после, щойно в бизнеса се появиха първите трудности, бащата на Валя не реши да рискува, за да ги преодолее (за това трябваше да вземе кредит от банката или да заеме от „сериозни хора“, тоест бандити), а го продаде бързо за безценица и без никакви съжаления се върна в консервния завод, където работи до пенсионирането си…
Валя растеше като тихо, домашно момиче. Завърши счетоводство и се нае на работа във фирма, търгуваща със сокове и други плодови напитки, където смяташе да работи до пенсия. В това отношение в семейството й много хора имаха навика да остават верни на едно място. И едва когато навърши двадесет и осем години, в живота й се появиха първите сериозни отношения. И мъжът, който докосна сърцето й, беше Николай.
И Валентина беше такъв човек, че не можеше да се омъжи без одобрението на родителите си! Те оцениха Коля критично… и малко се усъмниха!
Например, ги смущаваше фактът, че по професия той беше технолог в хранителната промишленост, а преди това не беше завършил медицина, а сега работеше в рекламния отдел на фирма, произвеждаща разтегателни легла и други дребни мебели. И не самите специалности на родителите смущаваха Валя, а това, че Николай сякаш не можеше да реши отдавна с какво иска да се занимава в живота!
— И какво от това, — възрази им дъщеря им, — каква е разликата? Важното е, че е добър човек!
И да, тук беше трудно да се спори! Той не ругаеше грубо на глас. Не пиеше. Не можеше да не те трогне с какъв трепет Николай се отнасяше към майка си – Авдотья. Тя го беше отгледала сама и се омъжила, като казваше, че не е отишла заради Коленка…
След сватбата родителите на Валентина се преместиха в малък апартамент (който преди това даваха под наем), оставяйки големия, в стара къща от началото на ХХ век, на младите.
И Валентина много бързо свикна с живота си като омъжена жена. И изобщо не я тежеше да готви всеки ден топла вечеря за съпруга си, веднъж на ден да мие пода с почистващ препарат (защото Коля беше мръсник) и да слуша съвети за домакинството от майка му. Валентина не роптала и по поводу того, че мъжът й ограничавал разходите й – все пак бюджетът сега беше общ и следователно не беше позволено да се разхищава! Тя беше съгласна и с това, че честото общуване с приятелки за омъжена жена е празна загуба на време, а да имаш приятели от мъжки пол – изобщо е петдесет процента готова изневяра!
Валентина се примири и с факта, че след като преди четири години лекарите окончателно потвърдиха диагнозата й за безплодие, Николай… загуби интерес към нея като към жена. А свекървата, между другото, винаги я упрекваше, че е трябвало да провери здравето си преди сватбата, миличка, за да не заблуждава честни мъже!
А сега… Сега Валя най-накрая разбра, че бракът й, с всичките му жертви, е приключил. Само тя, глупавата, разбра това твърде късно!
И ето я, тя се изправи от пода в банята, върна се в кухнята… Свари си чай и, седнала на масата, отряза парче пай. Вярно, все още й беше срамно — защото, как може у един почтен човек да има апетит в такава ситуация? Но паят беше много вкусен, да…
Ако Николая го попитаха как му е да живее с любовница, а той имаше настроение да отговори, той би могъл да каже… Че реалността се оказа по-слаба от очакванията! Подобно на това как вялата, премръзнала морковка отстъпва на хрупкавата, млада, току-що извадена от градинката!
Люба, разбира се, все така беше красива, но дребните неща от ежедневието… Не, съвсем не беше същото да идваш в дома на любовницата си, знаейки, че тя пак ще се оплаква, че трябва да се смени водопроводът и ще измисли нещо друго…
И дори синът му — Егорка, го подведе, мръсникът! И цялото зло беше в това, че доскоро малкият го познаваше като „чичо Коля“, а сега някак се затвори, не се осмеляваше да го нарича както трябва – баща. Един път дори каза нещо странно.
– А чичо Вася също можеше да ми бъде баща? Той ми харесва повече… Той е по-добър! И ме черпи с шоколад…
— Кой е този Вася? — намръщи се Николай.
— Не го слушай! — развълнува се Людмила, — това е един далечен роднина, понякога ни идва на гости… Егор, как не се срамуваш?! Да не чувам повече такива неща! Всичко, наказан си, в ъгъла!
Николай не забави да подаде документи за развод. И с апартамента също побърза да се разправи! И много хвалеше майка си, че го е убедила да натисне жена си — казал й, че се чувства неудобно в чужди квадратни метри, така че давай, скъпа, препиши половината апартамент на мое име! Валентина се подчини.
И затова сега Николай можеше да продаде своя дял. Което и направи бързо, при това, без да се налага да търси купувач – агенцията за недвижими имоти предложи да го изкупи, защото апартаментът беше шикозен, а и се намираше в зелен, исторически квартал на града.
А парите от продажбата на дела, между другото, майката на Николай не позволи да се дадат на любовницата – още нещо, което не му липсваше! Запази ги за себе си… Николай не умееше и се страхуваше да спори с майка си.
От развода с жена си-кукла бяха минали вече няколко месеца. И изведнъж, една прекрасна сутрин, Николай се събуди с мисълта – а да не отида да посетя бившата си жена?
Така, чисто за кураж, както се казва! Да видя как е там, бедната, сива мишка и оголена кокошка, мъчи се в самота, крае си женския живот, изцъфтяла и безплодна?! Общо взето, настроението на Коли беше такова, че дори не закуси – глътна чай и побърза, много му се искаше! Самият той, между другото, не разбра какво го е обладало…
Познатият двор с високи тополи и вечно скърцащата въртележка на детската площадка. Двор-кладенец, арка, зад която започваше старинна търговска уличка… Не на място му дойдоха спомени как се мъчеше, докато носеше на ръце новобрачната до апартамента – шест етажа се забърза да обещае, че ще я пренесе, а сам на втория вече се изтощи!
Някакви глупости ми идват на ум, помисли Николай и, като се качи на нужния етаж, позвъни на вратата… Ами ако, помисли си той, някакъв бандит й се е настанил за съсед? Или изобщо е луд?! Тя, разбира се, не беше кой знае каква съпруга и не беше особено желана жена… Но някак му стана жалко!
Вратата се отвори. Николай вече искаше да се поздрави и да попита дали е у дома стопанката на втората част, но тогава разбра… Че това е тя пред него! Но… Как се е променила!
Вместо тъмни, редки коси с прошарени кичури – платинени къдрици под раменете. Неговата Валя почти не се гримираше, а тази кукла имаше дръзка червена червила, лицето й беше гладко, като порцелан… Не, неговата Валя не беше толкова красива дори в деня на сватбата им!
Николай преглътна тежко и погледна още веднъж… Уау, каква фигура! Не можеше ли всичко това да се крие под безформени пуловери?
Валентина беше облечена в атласна, черна рокля с цветя в ретро стил и дори на главата, между другото, имаше шапка с воал. Обувки с токчета… И колко зашеметяващо миришеше парфюмът й!
— Здравей, Валя, — най-накрая изрече Николай.
Тя му отговори с полуусмивка.
— Защо си тук?
Попита с спокоен тон и… наистина ли не се тревожеше изобщо? Но… Защо?! Неговата Валя отдавна щеше да се разплаче или да се обърне, наведена с наведена глава.
— Да, така, — отговори той, — исках да видя как си…
Сега той погледна през рамото й и… ахна! Защото в апартамента беше направен ремонт. Скъп, изглежда! Много… Значи, дялът е купен от не беден човек. Само откъде Валя изведнъж се промени така?! Не, в цялото това… на Николай му се струваше, че нещо не е наред!
Когато Валентина получи по пощата писмо, в което бившият й съпруг й предлагаше да изкупи дела му, и когато съседът й, който работеше като адвокат, от добро сърце й обясни какво означава това – че ако не може или не иска, Николай може да продаде дела си на когото си иска, Валентина получи истински сърдечен пристъп. Дори линейка дойде!
— Бедната, — за пореден път всички се върнаха към тази тема баба Глаша. Тя беше главната клюкарка в къщата и, седнала на пейката пред входа, можеше безкрайно да обсъжда всичко, което се случваше в него, с приятелките си, които бяха на нейната възраст и също пенсионерки. И с всички, които минаваха оттам! — Казвам ви, този Николай няма сърце! Сега не се знае кой ще купи дела — цъкаше с език Глаша, — ами ако някой злодей се нанесе при Валентина? Какво ще прави тя, самотна жена?
Обсъждаемата особа, между другото, едва преживяла всички тези събития — уведомлението, а след това с нея се свързало агенция за недвижими имоти и също предложило да купи дела.
— Нямам толкова пари! — крещеше Валя в слушалката, — а на изплащане може ли?!
Не, не можеше. И да, Валентина забеляза, че сивите коси са й се увеличили, докато чакаше, че всеки момент на вратата й ще почука новоизлюпеният съсед-собственик.
Родителите й, между другото, й предложиха да се премести при тях (а между другото, те не упрекваха дъщеря си за допуснатата грешка – че е подарила дела на съпруга си). Но Валя се упорстваше.
– Това е моят дом! И оттук няма да мръдна!
А после, в един мрачен ден в края на зимата, когато светът зад прозорците изглеждаше като поръсен със захарна пудра, на вратата позвъняха… Валентина отиде да отвори.
„Здравейте“, каза тя, като го видя.
Беше възрастен мъж на около седемдесет години… Всъщност, изглеждаше доста здрав! Беше облечен в кожух и норкова шапка. Усмихваше се с идеална усмивка. Очите му бяха сини като небето! А още нещо, което беше напълно неразбираемо – в ръцете си държеше букет лилии и кутия с пасти.
– Валентина Сидоровна Синичкина, позволете да попитам?..
— Да, аз съм…
— Петър Василиевич Громов! На Ваше разположение, мила госпожице! — и той, сваляйки шапката си, се поклони — аз, вижте, съм Ваш съсед… Купих дял от апартамента Ви!
— А, така, — Валентина преглътна тежко. Сви се цялата, отстъпи назад — пропускайки го и обръщайки се, тя се затътри по коридора, — влизайте, какво там…
— Госпожице, но, позволете! — възкликна старецът, — смеех се да се надявам, че ще бъдете толкова любезна да ме почерпите с чай, а аз — вас с питки, и ще можем да обсъдим възникналата необичайна ситуация…
Валентина въздъхна. Е, какво да прави?! Ако беше някой друг на негово място, тя, без да се съобразява с никакви норми на учтивост, щеше да откаже и да се затвори в една от двете малки стаи, които сега й принадлежаха (а тук имаше само три стаи – една голяма), за да се разплаче на воля, съжалявайки се. Но… Този дядо изглеждаше толкова интелигентен и мил, просто излъчваше доброта, позитивизъм и… Като цяло, Валентина с изненада разбра, че всъщност иска точно това – да пие чай с него.
– Добре, – тя мина в кухнята, – чувствайте се като у дома си!
— Някога този апартамент — въздъхна Петър, сваляйки дубленката, под която се оказа стилен сив вълнен костюм-тройка, — наистина беше моят дом… — и добави в отговор на въпросителния и недоумен поглед на Валентина — сега ще ви разкажа всичко, мила госпожице! Ако желаете да ме изслушате, разбира се…
— С удоволствие — отговори Валя и се усмихна. Странно беше това усещане — собствена усмивка, след като не си позволяваше такава от няколко месеца!
Седнаха на масата. Валентина забеляза, че сладкишите бяха невероятно вкусни… А Петър заговори.
Той, както и тя, беше родом от този град. И не само това — тук живееха цели четири поколения от неговите предци! По професия Петър беше изкуствовед, а също и бижутер. Именно комбинацията от тези специалности му позволила в своето време да изгради блестяща кариера, по-специално като провеждал частни консултации и експертни оценки за колекционери и дори аукционни домове по целия свят… Освен това Петър имал собствена художествена галерия, където продавал редки предмети, които не бяха за обикновената публика. Но след като се пенсионира, той предпочете да се оттегли от бизнеса и прехвърли управлението на този бизнес на сина си и двамата си внуци.
А Петър беше и сантиментален човек и много носеше носталгия по старите времена, когато беше млад и съвсем момче… И изведнъж един ден един негов познат, който работеше в агенция за недвижими имоти, му каза, че се продава дял от същия апартамент, който някога е принадлежал на прабаба и прадядо на Петър и в който той, като малко момче, е гостувал толкова често! И той разбра, че не може да пропусне такъв шанс.
— Не се тревожете, госпожице, — намигна той на Вале, — старият сокол няма да ви досажда! Всичко, което искам, е да идвам тук от време на време, да пия чай и да гледам през прозореца двора, в който, както си спомням, си играех и лепех снежни човеци. Но кълна се, че няма да се разхождам безсрамно из всички стаи! Само там, където ми позволите. Коридорът и холът, с ваше позволение, ще ми бъдат достатъчни…
— Тоест — объркано попита Валя, — купихте половината апартамент, само за да идвате тук от време на време? И тук няма да живее никой?!
— Не, — поклати глава Петър, — аз изцяло разчитам на вашата, госпожице, снизходителност към капризите на един старец! Но вие, разбира се, нямате нужда от такива тревоги в младия си живот и затова съм готов да плащам за правото си да идвам и освен това, разбира се, да съгласувам деня и часа…
— Но, моля ви, — отмахна се Валя, — какви пари? Вие и така сте се похарчили. И не, елате, когато искате! В смисъл, по-добре, разбира се, когато съм у дома. Това е след работа, до шест. Или през почивните дни… И аз не съм никаква барышня, — добави тя с тъжна усмивка, — просто стара леля, побита от живота…
И ето какво беше удивително — в нощта след запознанството с Петър, Валентина за първи път спа спокойно, без обичайните кошмари, в които тя отново и отново преживяваше раздялата с мъжа си.
Всъщност Валентина не очакваше нищо особено от посещенията на стареца. Тя просто се радваше, че купувачът на втората половина от апартамента се оказа толкова почтен и мил човек! Но всяко посещение на Петър изведнъж се превръщаше за самотната и изгубила вяра в любовта жена… В невероятно събитие!
И не ставаше въпрос, че Петър, като галантен джентълмен, идваше с лакомства и букет цветя, а понякога и с някаква очарователна дрънкулка за подарък за Валя. А въпросът беше, че при всяко негово посещение те много си говореха. Той разказваше за младостта си и за старите времена и това беше толкова увлекателно! Четеше на Валентина стихове, включително и свои. А после един ден започна да я кани на разходки. И тя се съгласи…
— Животът е прекрасен и удивителен — каза веднъж Петър, когато вървяха под ръка по вечерния булевард, любувайки се на последните отблясъци на залеза, — и трябва да се наслаждаваме на радостите на всеки ден, сякаш са скъпоценен нектар!
И тези думи странно трогнаха Валентина… И нещо в нея започна да се променя.
А после един ден Петър я заведе на гости при своя стара приятелка — Елизавета, която в младостта си беше шивачка, а сега имаше модно ателие.
— Скъпа моя! — възкликна тя, като видя Вали, — ти си още момиченце! Към него ли тази сивота и скука? Не, такава фигура е абсолютно недопустимо да се крие в такава грозота! Да ви ушием рокля? Това е подарък от мен! – добави тя, преди изненаданата гостенка да успее да възрази.
Така в гардероба на Валентина се появи нова рокля — алена с бели точки. Веднъж тя я облече, за да излезе на разходка с Петър… И беше шокирана колко е променил външния й вид в огледалото само един друг дрехи!
А Петър водеше Валентина на театър, в музеи, пиеха какао в старинна кафене и вечеряха в рибен ресторант на борда на кораб, плаващ по реката… И постепенно тези промени напълно промениха Валентина.
Дори родителите й и колегите забелязаха, че нещо се случва!
— Имаш ли някого? – веднъж попита майка й.
– Не, – отговори Валя, – мамо, не, не трябва! Личният ми живот след Николай… Изобщо не ми е нужен!
И ето, в деня, когато бившият й съпруг се появи на прага й, Валентина тъкмо се готвеше да се срещне с Петър – бяха се уговорили да нахранят лебедите в парка.
Върнал се вкъщи, Николай първото, което направи, беше да се скара на любовницата си. Не че имаше специален повод за това, но… Той просто трябваше да излее гнева си върху някого! Защото от срещата с Валентина се беше върнал разгневен до крайност и буквално трепереше! Всичко беше в това как се беше държала бившата му съпруга и какво беше разбрал от нея!
Не, в началото всичко беше като че ли нищо – тя го покани да влезе, щом вече беше дошъл, и го попита учтиво защо всъщност е дошъл.
– Просто – сви рамене Николай, – да видя как си тук…
— Така ли? — Тя повдигна красиво очертаната си вежда и, обръщайки се, затрака с токчетата си навътре в апартамента.
Хвана лейката и започна да полива виолетките на перваза… Макар че преди, между другото, не е имала никакви цветя!
— Няма нищо твое тук — каза тя — правих генерално почистване и няма нищо. Въпреки че, о, излъгах! Намерих стария ти пуловер… Изпратих го на майка ти с куриер.
— Защо? — изненада се Николай — защо не го занесе сама? Тя живее наблизо!
— Защото не исках да я виждам — отговори Валя и очите на Коли изскочиха от челото му — ти сам знаеш, че никога не сме се разбирали особено добре… Просто преди бях принудена да я търпя заради теб. Но сега защо ми е това?
— Ясно — бившият съпруг се въртеше на място и клатеше глава.
В главата му се въртяха твърде много въпроси. Преди не се свенеше да ги задава и знаеше, че жена му ще отговори – той я беше научил да не крие тайни нито от него, нито от майка му! Но сега, това се усещаше, Валентина се беше променила… И това на Николай, о, как не му харесваше! Въпреки че това го тревожеше и я правеше такава… привлекателна! Ярката непокорност, която на инстинктивно мъжко ниво искаше да покори.
Николай се опита да поговори още с нея и най-важното – да разбере кой е купил дела от апартамента?! Но Валентина упорито мълчеше.
— Ти се промени, — най-накрая каза той, — разкраси се…
— Благодаря за комплимента, — усмихна се тя, но погледна така, че беше ясно — с по-голяма благодарност би приела ухапване от отровна змия! — Просто сега имам време да се погрижа за себе си, за здравето си, за интересите си… — продължи тя, — наскоро бях на лекар… Казаха, че вероятно поради липсата на стрес хормоналният ми фон се е стабилизирал. Може би някой ден дори ще мога да родя…
— Какво?! — Това беше шокиращо откритие за Николай!
И като мълния през мозъка му мина картината как той продължава да живее с Валентина и имат дете… Не, теоретично Николай знаеше, че това няма да го „спаси“ от това да си вземе любовница, а може би и няколко, но все пак, що се отнася до съвместния живот, той разбираше, че малко жени могат да се сравнят с Валентина! Тя готвеше вкусно, поддържаше дома чист и се грижеше за всичко.
Елизавета, например, не готвеше особено вкусно, а за реда и чистотата казваше, че е безсмислено да се губи много време за това, когато в къщата има малко дете, а освен това Елизавета беше ужасно независима и периодично напомняше на Николай, че го е чакала почти десет години и все още не може да свикне с присъствието му! Или й се струваше, че той може да я изостави всеки момент, или дори понякога искаше това, но мълчеше…
— Раз що си дошъл просто така — Валентина прошелесте покрай него с атласната си рокля, отново го обгърна с аромата на парфюма си — значи можеш да си тръгнеш всеки момент… Аз имам планове за днес.
— Няма да ми предложиш чай? — нервно преглътна Николай, — с твоите фирмени кифлички! Преди често ги печеше…
— Няма да предложа, — усмихна се тя, — не е добре да черпиш чужди мъже с кифлички.
— А ние още не сме се оженили с Елизавета! — изрече той.
— Съчувствам ти, — отново се усмихна бившата съпруга, — а може би, напротив — трябва да се радваш за жената…
И точно в този момент Николай искаше да я удари! Защото Валентина си позволи прекалено много! Тя всъщност го обиди! Юмруците му се стиснаха, но тогава…
Някой позвъни на вратата и Валя отиде да отвори. И Николая остана с отворена уста, когато видя кой влезе след нея!
Висок, широкоплещ мускулест мъж в бяла тениска и сини дънки, сякаш излязъл от реклама за мотоциклети…
— Здрасти, — той подари на бившата сива мишка ослепителна усмивка, — готова ли си?
Валентина кимна. Мускулестият хвърли въпросителен поглед към Николай — като да питаше, кой е той?
— Той вече си тръгва, — каза Валя.
Ето така! Дори не се е постарала да го представи. Дори не е казала, че това е, така да се каже, съпругът ми. Бившият… Николай прие това като ужасна обида и просто изскочи от апартамента. Беше му толкова гадно! Толкова зле!
Валентина след пет минути (търсеше чантата си и ръкавиците) също излезе под ръка с качката.
— Дядо малко се забави — каза той, защото беше внук на Петър — в галерията гледа една ваза. Помоли ме да дойда да те разсея, а той ще дойде сам! И… Кой беше?
— Никой, ако говорим за настоящето — отговори Валя — и съпруг, ако говорим за миналото.
Николай, като много хора, беше чувал поговорката, че когато дойде беда, отвори вратата! Но досега в живота му всичко беше относително добре… Сега обаче разбираше смисъла на тази поговорка, както се казва, на собствен гръб!
Защото първо разбра, че жена му, която беше изоставил, живееше прекалено добре и беше станала прекалено красива… Николай трепереше при мисълта, че тя е станала негова! А после изведнъж Елизавета почина внезапно. Просто сърдечен удар. Просто един ден му се обадиха от болницата и му съобщиха ужасната новина…
И да, около Елизавета имаше хора, които помогнаха с погребението и всичко останало, но… Нямаше никой, който да помогне с Егорка! Защото Елизавета беше от сиропиталище, сираче и нямаше роднини…
И сега Николай не знаеше какво да прави! Да, Егорка ходеше на детска градина, но това не помагаше много — трябваше да го хранят, да го възпитават, да се грижат за него, да го водят на поликлиника… Преди Николай не се занимаваше с нищо от това. Синът беше грижа на Елизавета, а той, като щастлив и безгрижен баща, можеше само от време на време да се приближи, да погледне как малкият кара камионче по пода… Да и да разсъждава, че когато Егорка порасне, ще го научи да играе футбол!
И ето, не мина и седмица от смъртта на любовницата, и Николай разбра – той така повече не може, няма повече сили!
– Хайде, сине, събирай се – мърмореше той, безредно хвърляйки нещата на момчето в чантата.
Своите също събра. И да, по повод възпитанието на сина Николай се обърна, разбира се, към майка си, апелира към съвестта й, казвайки, че това е нейният внук!
— Не, — отговори тя строго, — хиляда пъти ти казах и ще повторя — не ми трябва отроче от сиропиталище! Роди ти го прилична жена, като Валя… Тогава щях да имам внук! А така… Няма го! Можеш, между другото, да го дадеш в сиропиталище. Тогава ще си намериш без проблем някоя нормална жена… И тогава ще имам внуци! Между другото, много ги чакам!
В тази ситуация Николай просто нямаше изход. И той, събрал багажа си, заедно с Егорка тръгна към познатия адрес. Качиха се на нужния етаж, позвъниха на вратата…
Валентина, както и тогава, отвори. Вярно, сега беше в уютен, топъл, розов халат. И гледаше не безразлично-високомерно, а объркано и въпросително.
— Ето, — каза Николай, — дойдохме да живеем при теб!
Валентина, в принцип, лесно преживя първото посещение на бившия си съпруг. Той не я засегна емоционално! Отскоро тя изцяло преосмисли отношението си към много неща. Дошъл да види как живее и да се зарадва? Е, тя не му подари такава радост! Тръгна си – и да ти се размаже пътят, лицемерни предател! Валя изобщо се надяваше, че повече няма да се срещне с бившия си съпруг. И затова беше изненадана да го види отново… Още повече, заедно с детето!
А след като той, едва престъпил прага, започна да разказва подробности… Тя почти припадна!
Любовницата му е починала. Останал е синът. Не знае как да се грижи за деца… А Валентина, като жена, знае! Искаше да попита откъде да знае, тя никога не е била майка, дали е родена с умения за отглеждане, както птиците знаят как да си правят гнезда? Но Валя не се поддаде на злобата. Защото всъщност едва можеше да изрече и дума…
Но тя заведе бившия си съпруг и сина му в кухнята. Наля чай на детето и сложи пред него своя фирмен сладък пай… Да, към малкото можеше да прояви гостоприемство – все пак то не беше виновно, че баща му се оказа такъв мръсник!
След това Валентина изслуша всички планове на бившия си съпруг – че детето трябва да живее с баща си, след като майка му е починала, и съответно, той също ще трябва да се върне да живее тук…
– Разбира се, можеш да ни изгониш – горчиво се усмихна Николай, – само имай предвид, че майка ми няма да го приеме. А аз… Не ще се справя с родителските си задължения, да… Такъв съм аз, лош баща! Само че тогава ще трябва да го… да го дам в някакъв интернат. Но решението, разбира се, е твое! Аз вече продадох дела си тук, така че, ако не ни пуснеш…
Валя сега се чувстваше ужасно! Искаше й се едновременно да се разплаче и да се разсмее истерично. Но вместо това тя само спокойно каза.
— Останете. После ще измислим нещо.
И наля още чаша чай на Николай. И му предложи пай.
А той, отпивайки чай и дъвчейки пай, я гледаше и се радваше. Всичко излезе по моя, мила, мислеше Николай, и още ще има! В края на краищата, ние с теб, как да го обърнеш, бяхме женени добри десет години, а това значи, че всичко ще бъде! Ще те върна при себе си. И пак ще бъдеш ми послушна съпруга!
About the Author
