Аби и Джонатан бяха женени от три години, когато посрещнаха на бял свят сина си Тимъти. Те живееха в Остин, Тексас, с майката на Джонатан — Сюзън, която не беше най-лошият човек на света, но в никакъв случай не беше и най-добрият.
Проблемът на Сюзън беше, че искаше пълен контрол над всичко, особено над живота на Джонатан. За нейно щастие, винаги постигаше целта си, защото Джонатан беше „мамино синче“, което никога не ѝ противоречеше.
Но нещата започнаха да се променят, когато Аби се появи в живота на Джонатан. Той започна да ѝ отделя значителна част от вниманието си, което накара Сюзън да повярва, че Аби го отдалечава от нея.
Постепенно Аби усети, че Сюзън я мрази, и предложи на Джонатан да се изнесат. Но той учтиво отказа, като каза: „О, скъпа, стига! Знаеш каква е мама! Може да изглежда строга, но отвътре е мека. Обича те точно толкова, колкото обича и мен.“
Аби знаеше, че това не е така, и се оказа права един ден…
„МАХАЙ СЕ ОТ КЪЩАТА МИ С ТОВА БЕБЕ!“ — изкрещя Сюзън на Аби, когато тя и Джонатан се прибраха от болницата след раждането на Тимъти. Тя дори не беше отишла в болницата за раждането, защото мразеше Аби. А след като Аби се върна у дома, Сюзън вече имаше „гениален“ план как да се отърве от „жалката“ си снаха.
„Сюзън, какво ти става?“ — попита обърканата Аби. Не разбираше защо свекърва ѝ говори по този начин.
„Какво ми има на мен?“ — сопна се Сюзън. „Това дете не е от моя син! Изобщо не прилича на него!“ — излъга тя, крещейки с все сила.
„Сюзън!“ — извика Аби през сълзи. „Как може да кажеш подобно нещо? Той ти е внук… Джонатан,“ обърна се тя към съпруга си. „Защо мълчиш? Знаеш, че той е—“
Преди Аби да успее да довърши, Сюзън я прекъсна: „Престани да омагьосваш сина ми с тези крокодилски сълзи! Вече съсипа живота му. Събирай си нещата и се омитай!“ — повтори тя и дръпна Джонатан за ръката, като го придърпа до себе си.
„Джонатан…“ — прошепна Аби с надежда в очите, но той не каза нито дума. Вместо това застана до майка си и сведе глава, сякаш го беше срам.
Аби не можеше да повярва, че Джонатан не застана на нейна страна, дори ако това означаваше да изгуби сина си! Разбра, че това, което преживява, е може би най-лошото, което можеше да ѝ се случи, но си помисли, че в крайна сметка е по-добре да се махне от тази токсична среда. Затова събра багажа си и напусна дома на Сюзън, за да отиде при родителите си.
Минаха няколко години и Аби отгледа Тимъти сама, като му даде всичко най-добро. За щастие, тя преодоля болката от токсичния си брак и направи първата крачка към развод, след което започна нов щастлив живот като самотна майка.
Няколко години след развода тя отново намери любовта, когато се запозна с мъж на име Едуард в училището на Тимъти. Той беше вдовец с дъщеричка на име Карълайн. Двамата се влюбиха и сключиха брак.
След като се омъжи за Едуард, Аби почувства, че животът ѝ е завършен. Имаше прекрасно семейство, отлична работа, две чудесни деца и всеотдаен съпруг. Тя престана да мисли за ужасното минало, докато един ден не се случи нещо неочаквано…
След като остави Карълайн и Тимъти на училище, Аби пътуваше към работата си, когато забеляза възрастна жена да тършува в контейнер за боклук в търсене на храна.
„Господи!“ — въздъхна тя, докато спираше колата и поглеждаше старицата. „Колко ли нещастие е преживяла, за да се храни от контейнер?“
Аби се пресегна в чантата си за пари и слезе от колата, за да ѝ ги даде. Но щом се приближи, мръсните дрехи на жената я накараха да застине. Разпозна палтото ѝ и замръзна на място насред улицата, докато клаксонът на кола не я стресна. Когато бездомната жена се обърна с лице към нея, съмненията ѝ се потвърдиха.
„Господи! Сюзън?“ — прошепна тя невярващо, когато позна свекърва си в това ужасно състояние. „Сюзън, какво ти се е случило? Какво правиш тук?“ — попита загрижено, докато тичаше към нея.
Със сълзи на очи възрастната жена я погледна. „Аби? Прости ми за всичко, което ти причиних, скъпа,“ замоли се тя, избухвайки в плач. „Моля те, прости ми! Умирам от глад, не съм яла от дни…“ Тя се строполи в краката на Аби и не спираше да плаче.
Аби никога не беше харесвала Сюзън, но не беше толкова безсърдечна, че да я изостави на улицата. Затова си взе почивен ден и заведе възрастната жена в ресторант.
След като Сюзън се нахрани, Аби ѝ зададе най-трудния въпрос с мек тон: „Сюзън, как се озова в това състояние? Къде е Джонатан?“
„Всичко, което мога да кажа, е, че си плащам за греховете, скъпа,“ въздъхна тя през сълзи. „Изгубих всичко, което имах. Джонатан вече не е с мен. Той ме остави съвсем сама, а аз… бях толкова нещастна…“
Сюзън заплака неудържимо и обясни, че една вечер, докато Джонатан се прибирал от работа, бил нападнат и ограбен от улични бандити. Опитал се да се бори, но бил смъртоносно ранен и починал, преди да стигне болницата.
След тази трагедия Сюзън сякаш изгубила ума си. Нощем седяла по часове в стаята на сина си, държейки дрехите му и плачейки. Не искала да прави нищо, не искала да общува с никого. Накрая се отчаяла дотолкова, че започнала да броди по улиците.
„Още имам къщата,“ прошепна тя, „но е толкова празна без него. Всичко ме връхлита, когато се върна там. Не искам да съм на онова място. Искам да избягам от лошите спомени… От всичко лошо, което сторих на теб, толкова съжалявам. Моля те, прости ми. Моля те!“ — заклатушка се тя.
Като видя тежкото състояние на Сюзън, Аби разбра, че свекърва ѝ вече е понесла достатъчно наказание за постъпките си. Смекчи сърцето си и реши да ѝ прости.
„Всичко е наред, Сюзън,“ каза тя. „Нямам нищо против нито теб, нито Джонатан. Дори се радвам, че успях да продължа напред, защото сега имам прекрасен съпруг и две чудесни деца.“
Сюзън я погледна изненадано. „Омъжи си се повторно?“
„Да! И съм много щастлива с живота си,“ отвърна Аби с усмивка.
Сюзън изпита лека ревност и наведе глава засрамено. Но Аби я прегърна и реши да ѝ помогне да стъпи на крака. Започна да я посещава у дома ѝ и от време на време да ѝ помага.
Разказа всичко на Едуард, който прояви разбиране и подкрепа. Оставяйки зад себе си ужасното минало, двамата сега често канят Сюзън у дома си и прекарват време заедно, за да не се чувства самотна.
About the Author
