Черните котки винаги предизвикват специални емоции. Някои хора ги избягват, вярвайки, че носят нещастие или дори са свързани със зли духове и вещици. Други, напротив, ги възприемат като талисмани на късмета. Например в Англия случайната среща с черна котка се счита за добра поличба, а много американски моряци държат у дома си черно коте, за да им носи щастие.
Но главният герой на тази история, който мечтаел да постъпи във флота, не търсил нарочно „щастливо коте“.
Една специална черна котка се появила в дома му съвсем случайно.
Търсене на животинче – случай или съдба?
Ерин Нимрихтер е самотна майка, която отглежда сина си Макс. Но Макс не искал да следва примера на връстниците си и да влиза в колеж – мечтата му била да постъпи в Военноморските сили. В дома им нямало никакви животни, а Макс все си мислел да си вземе домашен любимец. „На малкото ни семейство му трябва приятел с четири лапи…“ – опитвал се да убеди майка си.
Но Ерин не била въодушевена. Скоро Макс щял да напусне дома, за да отиде на военна служба, и тя не искала да остава сама да се грижи за котка. Макс обаче ѝ напомнил, че котките са независими, а когато той замине, черният мъркащ приятел ще ѝ прави компания и няма да ѝ е толкова самотно.
Накрая тя отстъпила. Но вместо да разглеждат снимки на породисти котки, Макс и Ерин решили да посетят местен приют в Кливланд. За тях било по-важно да намерят изоставено животно, което се нуждае от обич и дом. След кратко проучване избрали Cleveland Animal Welfare League, намиращ се близо до дома им.
Юки и Макс – любов от пръв поглед
Когато отишли в приюта, Ерин и Макс още не знаели кое животинче ще им грабне сърцето. Черната котка, която видели там, се казвала Юки и била плашлива – не всеки би я избрал. Но Макс веднага усетил, че не може да си тръгне без нея. Ерин се колебаела дали Юки ще се чувства добре в новия дом, но синът ѝ вече бил влюбен в този черен мъник.
За щастие Юки бързо свикнала. Оказала се умна, дружелюбна и внимателна към правилата в къщата. Но от самото начало се привързала най-силно именно към Макс. Той също не можел да се отдели от нея. Двамата прекарвали всяка свободна минута заедно.
Раздялата
Шест месеца минали неусетно. Макс трябвало да замине на военен лагер за обучение (boot camp). За Юки – която вече била пълноправен член на семейството – това се оказало тежък удар. Макс си тръгнал, а тя останала при Ерин.
Дните без Макс били мъчителни и за Ерин, и за котката. Ерин дори окачила голяма снимка на сина си на стената, за да създаде илюзия за присъствието му. Отначало Юки все очаквала собственикът да се появи на вратата. Но когато времето минало и той не дошъл, тя престанала да го чака там и се застоявала пред снимката. Ерин забелязала как котката стои дълго, загледана в лика на Макс.
Един ден Ерин решила да пробва нещо: преместила снимката на друго място. Юки, веднага щом разбрала, отново намерила снимката и седнала пред нея. Нямало съмнение – тя разпознавала стопанина си.
Решението на Ерин
Жената се притеснявала котката да не развие депресия. Приключвала обучителният период на Макс и предстояло да го разпределят на база, където Ерин можела да го посети. Тя измислила изненада – решила да вземе и Юки със себе си, за да може да се срещнат с Макс. Нужно било специално разрешение: животното трябвало да бъде в преносима клетка. Така Ерин купила специална раница-пренос, с която лесно можела да вози Юки.
Срещата между Макс и Юки била безценна. Той се страхувал, че котката го е забравила, но тя нямала търпение да го прегърне.
Как Юки се справи с липсата
Когато времето за посещение свършило, Ерин и Юки трябвало да се върнат. А Ерин не искала котката да продължи да страда у дома, гледайки снимки. Замислила се как да промени дните ѝ. Накрая ѝ хрумнало – ще използва раницата-пренос и ще я взима навсякъде: на покупки, в кафене, дори на кино. Така Юки престанала да скучае, а и самата Ерин променила начина си на живот – вместо да стои сама у дома, откривала нови места и разходки, с Юки до себе си.
Постепенно черната котка се превърнала в инстаграм-звезда – Ерин решила да отбележи Хелоуин със снимки на Юки, а когато видяла колко добре позира мъркащата дама, започнала редовно да споделя кадри. Често дори показвала снимките на Юки, а котката сякаш реагирала с интерес. Кой знае, може би разбира повече, отколкото хората мислят.
И така – една уж случайна среща превърнала живота на Ерин и Макс в по-пълноценен, а Юки получила любящ дом и се спасила от сивотата на приюта. Отношенията между човек и домашен любимец понякога са по-силни, отколкото можем да си представим.
Какво мислите за тази история? Споделете своето мнение – и не забравяйте, че една единствена животинка може да направи ежедневието ви много по-щастливо.
About the Author
