Татяна е имала дълга и тежка смяна в таксиметровата компания. Последният клиент, когото беше взела, беше мъж, който си беше поръчал кола за нощен клуб. Разбира се, той беше пиян, както и останалите, които беше взела от местата за забавление.
Таня приключила смяната си в таксито – и открила чанта, която някой бил забравил на задната седалка! Поглеждайки вътре, тя дълго време не можеше да се опомниһттр://…. Как може да е така?
От една страна, тя не се страхуваше да вози такива клиенти. Те бяха весели и безобидни. Макар че да слушаше пиянските им разговори понякога беше уморително. Мнозина започваха да се оплакват от живота, а тя си имаше достатъчно собствени проблеми. Затова момичето се опитваше да избягва подобни поръчки и ги приемаше само при необходимост.
Прибрала се вкъщи и чула гласа на баща си. Той беше в инвалидна количка и пиеше чай в кухнята. Когато чу, че ключалката се завърта, той извади още една чаша и започна да приготвя напитка за нея. Мъжът се поинтересувал как върви работата. Таня отскоро работеше в такси и все още не беше свикнала с много неща. Но сега нямаше друг избор – трябваше да работи.
Леонид Дмитриевич спря да ходи преди около година. Тогава беше претърпял злополука и си счупи гръбначния стълб. Така и не успя да се възстанови. Долната част на тялото му не се движеше. Лекарите казаха, че е възможно да му се помогне. Но застраховката не покривала операцията. А тя струваше много скъпо. Семейството не разполагаше с такива пари. Преди почти пет години мъжът се развел със съпругата си, майката на момиченцето. Оттогава те живеели заедно и били най-скъпите хора един за друг.
През нощта неочаквано се обадили. Татяна, която се готвеше да си легне, не разбра веднага защо се обажда диспечерът. Оказа се, че това е спешно обаждане от клиент. Трябвало да отиде в съседния град, където жена му раждала. Трябвало да се отиде точно сега и заради спешността обещал да плати 3 пъти повече от обичайната тарифа. Напоследък момичето не беше отказвало допълнителна работа. И тук обещаните пари бяха добри. Затова тя реши, че мечтата ще трябва да почака. Да отиде с непознат човек, при това толкова далеч, беше страшно. Но тя не отказа.
Диспечерът изпрати съобщение с адреса на клиента и тя веднага започна да събира багажа. Скоро спря пред една многоетажна сграда и зачака клиента. По някаква причина се чувстваше неудобно. Изглеждаше, че тук нещо не е наред. И тогава един мъж излезе от вратата с бърза крачка и седна на задната седалка. Таня беше свикнала да преценява външния вид на пътниците, особено през нощта, когато можеше да се очаква всичко. Клиентът изглеждаше приличен, добре облечен. В ръцете му имаше много чанти, натъпкани до ръба.
Поздрави и посочи адреса, на който трябваше да бъде доставен. Мъжът се усмихваше през цялото време. Момичето си помисли, че е от радост. В края на краищата не всеки ден жена раждаше. Тя попитала кого очакват, а пътникът, колебаейки се, казал, че е момче. Но разговорът не се развил добре. Беше го започнала само за да не заспи на волана. Бяха карали около половин час, когато клиентът започна да се изнервя.
Той продължаваше да поглежда телефона си, сякаш чакаше обаждане или съобщение. После попита грубо дали скоро ще пристигнат. Татяна се изненада от промяната в настроението му, но отговори, че няма да мине много време. Скоро стигнаха до точното място и тя закара мъжа до него. Той не беше измамен – плати три пъти повече, отколкото трябваше да плати.
Момичето продължило по обратния път. Докато карала по магистралата, една светлина започнала да мига. Беше време да зареди гориво. Тя спряла на най-близката бензиностанция. Докато зареждала бензина в резервоара, решила да огледа задната седалка. Клиентите периодично забравяха по нещо в колата, а мъжът имаше толкова много чанти, че нямаше да е изненадващо. Тя бързо намери забравената чанта и се усмихна на себе си. Планираше да се обади първо на диспечерите, за да ги предупреди. По-късно пътникът можеше да прибере вещите си. Но по някаква причина ѝ беше любопитно какво има вътре.
Обикновено не го правеше, но този път нещо я накара да погледне съдържанието. Вътре имаше стар часовник, очевидно антикварен. И на Таня ѝ се стори, че го е виждала и преди. Приятелката ѝ работеше в антикварен магазин. Женя, която живееше в друг град, често ѝ показваше снимки на редки предмети, за които колекционерите бяха готови да платят баснословни пари. И именно с нея момичето реши да се консултира.
Татяна изпратила на приятелката си снимка с часовник, който намерила на задната седалка. Женя се обади след няколко минути и я помоли спешно да ги занесе в друг град. Този антикварен часовник бил откраднат от един музей вечерта. Собственикът бил смаян от търсенето на часовника.
Момичето веднага тръгна отново, защото въпросът беше сериозен. Пътуването отнело още един час и скоро тя вече седяла в полицейския участък, където я разпитвали за случилото се, въпреки че била изтощена. Там тя разбрала причината за странното поведение на клиента. Когато пътували към друг град, разбрала, че е бил заснет от камерите за видеонаблюдение.
Затова решил да подхвърли откраднатата вещ на друго лице. Само че Таня веднага отишла в полицията, така че било ясно, че не е виновна за престъплението. А крадецът бил задържан почти веднага, защото тя дала правилния адрес.
Върнала се вкъщи едва на сутринта. Баща ѝ едва я дочака, полудявайки от вълнение. А момичето изведнъж се разплака. Някак си сега тя не мислеше, че е постъпила правилно. Мислеше си, че с парите от продажбата на часовника ще може да плати операцията, от която се нуждаеше баща ѝ. Не че съжаляваше, че е постъпила правилно – съвестта ѝ не би ѝ позволила да постъпи по друг начин. Но все пак продължаваше да мисли как би могла да промени живота им.
Минаха няколко дни. В апартамента имаше неочаквано обаждане. Когато Таня отвори вратата, видя на прага непознат привлекателен мъж в скъп костюм. Той я попита за името ѝ, тъй като я търсеше. Момичето се изненада, но той ѝ каза за какво става въпрос. Константин беше собственик на частния музей, в който беше извършено престъплението. И дошъл лично да ѝ благодари за помощта, която е оказала при залавянето на престъпника. Откраднатите часовници били безценни за него. Не беше лесно да се купят.
Татяна се зачуди защо той лично е дошъл в друг град, за да ѝ благодари. А мъжът обясни, че общува с нейна приятелка. Женя разказа в каква трудна ситуация е изпаднало семейството на момичето след инцидента. Константин решил да помогне и в знак на благодарност платил за операцията на баща ѝ.
Таня си помислила, че сумата е твърде голяма, за да я приеме. Но мъжът беше непреклонен. Той можел да си позволи такъв щедър жест. Момичето не размишлявало дълго върху предложението му. Това наистина беше шанс, който се случва само веднъж в живота.
След още една седмица Татяна и Леонид Дмитриевич се качват на самолета, който ги отвежда в Израел. Всичко беше готово за операцията в клиниката. Мина много време, преди баща ми да може да се изправи на крака и да направи първите си стъпки. Но постепенно двигателните му функции се възстановиха. И, когато след няколко месеца Таня и Константин свириха на сватба, Леонид танцуваше бодро на собствените си крака.
А какво бихте направили вие, ако бяхте героинята на тази история? Щяхте ли да запазите находката или щяхте да отидете в полицията?
About the Author
