Екатерина Семенова, останала без родители още като дете, може да разчита само на подкрепата на по-голямата си сестра. Преди да стане известна изпълнителка, тя работи неуморно на няколко места едновременно. Постепенно успява да постигне това, за което преди не е могла дори да си помисли: да получи собствено място, да намери армия от почитатели в цялата страна, да получава внушителни хонорари и да създаде, както смята, силен семеен съюз. Всичко това обаче за една нощ се срива заради бившия ѝ съпруг, който ѝ изневерява, а по-късно решава да си отмъсти за разпадането на брака по грозен начин.
Бащата на Катрин умира, когато тя е само на пет години, а пет години по-късно умира и майка ѝ. Настойник на момичето става възрастната сестра Людмила, която живее със съпруга си в скромен апартамент в покрайнините на столицата. Съпругът на Людмила злоупотребявал с алкохола и имал крайно отрицателно отношение към присъствието на Катя в къщата. Оскъдната му заплата едва стигала за най-необходимото, затова той отказвал да издържа доведената си дъщеря.
За да получава по-малко в лицето му, Катерина започнала да работи на половин работен ден като чистачка, осигурявайки си прехраната. По-късно, малко по-възрастна, се захваща с втора работа – става медицинска сестра, а след това съвместява длъжностите на счетоводител и секретарка. Когато станала на шестнадесет години, работела на три места едновременно, като в същото време изненадващо успявала да посещава музикално училище, където изучавала пеене и пиано. Подобна интензивна заетост била предизвикана не само от финансови съображения, но и за да избегне срещи със зет си, който ставал особено агресивен, когато бил пиян. Той постоянно организирал скандали на празно място и можел да стигне до насилие както със съпругата си, така и с Катрин.
Веднъж Катрин попада в болница със съмнения за туберкулоза и прекарва там около седмица. Времето се разведряваше от вестниците и списанията, които сестра ѝ носеше. В един от вестниците тя попаднала на обява за конкурса „Златен Камерън“ и след като я изписали, решила да участва. Изпълнила „Пролет“ на Юрий Антонов, като впечатлила журито с вокалните си данни. Неслучайно прекарва толкова много време в усъвършенстване на уменията си.
В резултат на това Екатерина заема призовото място, като получава парична награда и покана да стане солистка на ансамбъл „Девчата“. Именно в тази група тя записва една от най-популярните песни – „Приятели, отдавна женени“. Следват и други хитове, които звучат навсякъде през осемдесетте години: „Ученичка“, „Последно танго“, „За една минута“. Екатерина спестява почти всичките си доходи, за да си купи собствено жилище, мечтаейки да се отдалечи от сестра си и пияния ѝ съпруг. Шансът се появява през 1984 г., когато тя се запознава с Андрей Батурин от група „Арсенал“.
Между Екатерина и Андрей започва романтична връзка. Благодарение на връзките му концертите на певицата започват да се излъчват по телевизията и броят им се увеличава значително. Сега Семенова се изявява самостоятелно, макар че понякога ѝ акомпанират известни съветски артисти: Игор Николаев, Любов Воропаева, Андрей Разин и др. Батурин добавя парите си към спестяванията на Екатерина и тя успява да сбъдне мечтата си – да си купи уютен двустаен апартамент.
Всички документи били оформени от нейния избраник, като всъщност станала собственик на жилището. Наивната Екатерина тогава не виждала този проблем, вярвайки, че ще прекара с Батурин целия си живот. Връзката им изглеждаше идеална. През 1985 г. те се оженили, преместили се в нов апартамент и скоро станали родители на син Ваня. Конфликти между тях на практика не възниквали. Всичко изглеждаше безупречно, ако не бяха честите посещения на Екатерина при гинеколог заради „женски проблеми“, както се изразяваше тя. По-късно тя признава: „Съпругът ми ми изневеряваше с някоя, хващаше инфекции и ги предаваше на мен. Разбрах за това едва след развода. Колко сляпа съм била… Не беше трудно да се досетя…“
Според Екатерина Семенова през целия брак Андрей Батурин ѝ е изневерявал, като е имал много краткотрайни връзки, за които честно си е признал след решението ѝ да се разведат. Може би обаче той е казал това в пристъп на гняв, тъй като е бил изключително разгневен от инициативата на съпругата си за развод. Като отмъщение за раздялата Батурин чрез съда лиши Екатерина и общия им син от жилище, за което певицата спестяваше от години. Освен това, като неин бивш продуцент, той прекратява всички договори и отменя участия. По това време Семенова напълно изчезва от обществения живот, тъй като е погълната от решаването на лични трудности.
За да се справи сама с всички изпитания, Екатерина нямаше да може да се справи. Известно време тя наема жилище за себе си и сина си, като постепенно изразходва последните си спестявания. Без концерти нямаше никакви доходи. В този труден момент на помощ се притича старият приятел Михаил Церишенко, известен от хумористичната програма „Криворазбраният свят“. Той им осигурил временен подслон, помогнал финансово, допринесъл за връщането към творческа дейност и скоро станал неин втори съпруг. Покрай него Екатерина се преобразява: започва отново да се усмихва, започва да композира песни, посветени на любимото ѝ семейство, активно се снима във филми и води музикални телевизионни предавания. „Смятах се за щастлива, но отново бях предадена“, споделя изпълнителката.
През 2017 г. певицата открива изневярата на втория си съпруг и решава да се разведе. Болката била толкова силна, че се появили мисли за самоубийство, обаче тя се опомнила навреме заради сина и внука си. Михаил Церишенко помоли за прошка и Екатерина му даде втори шанс, но срещата не продължи дълго – нови конфликти на основание ревност доведоха до окончателната раздяла. В момента между бившите съпрузи са установени приятелски отношения, те редовно се виждат. „Не е лесно, но е необходимо да се прощава на хората. Невъзможно е да се живее с обида в душата“ – каза певицата.
В момента изпълнителката от време на време изнася концерти, като е на заслужена почивка. Финансовото ѝ положение е скромно: малък апартамент, пътува само с метрото, купува храна в обикновени магазини. Имайте предвид, че всеки месец тя изпраща хуманитарна помощ на военнослужещи. „Няма много пари, но да помагам е мой дълг. Там са нужни дори дребни неща: захар, чай, салфетки… Събираме колети със съседите. За това получавам заплахи в социалните мрежи, но изобщо не ме е страх. Тези съобщения само потвърждават, че съм на прав път“, разказва художничката.
About the Author
