— Може ли? — несмело надникна в стаята мъжът, а Надя затвори очи, опитвайки се да се овладее. — Здравей. Как си?
Николай седна на края на леглото и погали жена си по ръката, но тя веднага я дръпна и замълча.
— Ходих при лекаря, той каза, че ти остава съвсем малко да живееш — Надежда се стресна, но веднага се успокои.
„Всичко, което сме придобили по време на брака, ще ми препишеш – на теб вече няма да ти трябва!“ – заяви мъжът до болничното легло на жена си. Но още не знаеше окаяният каква „изненада“ го чака…
Вече се беше случвало. Оказва се, че съименничка лежи на етажа, в реанимацията. Наскоро сестрата идва, надникна в стаята на Надежда, бледа като платно. Каза, че на информацията ѝ съобщили, че Семьонова е в реанимация и няма шансове.
Вера толкова се уплашила, че дълго не могла да дойде на себе си, докато най-накрая не разбрала къде всъщност се намира по-голямата ѝ сестра. Наложило се да обиколи няколко кабинета, за да разбере все пак за какво става дума.
— Ти дойде да се зарадваш или да съжалиш? — попита жената с ирония, а мъжът, сякаш виновен, наведе глава.
Преди Надежда да постъпи в болницата, те се бяха скарали малко и тя дори не беше съобщила на мъжа си къде се намира. Явно Вера му е казала къде да я търси, но е премълчала причината, както Надя я беше помолила. Затова той отишъл при лекаря, но само с фамилията трябвало да каже и името.
— Аз, Надя, дойдох да се покая. Прости ми, ами знаеш за какво. Бях недостоен съпруг, сега бих върнал всичко, но е късно. Но! — Николай разпери ръце обречено, — такъв е животът, ние нямаме право да спорим. На всеки му е отредено различно…
Надежда едва сдържаше смеха си, толкова потресен изглеждаше съпругът ѝ, но да говори за истинската причина за престоя си тук, Надя все още не искаше. Нещо вътрешно не ѝ позволяваше да го направи и буквално в следващата секунда Надежда разбра причината.
— Надя, общо взето, няма да увъртам, ти все пак разбираш, това е безсмислено. Ти си силна жена, винаги си била такава, така че моите утешения едва ли ще ти потрябват и ще ти помогнат. — Николай разроши косата си с ръце, както винаги правеше, когато беше силно развълнуван и, след като си прочисти гърлото, продължи, — Накратко, Надя!
Щом ти остава малко да живееш, трябва да побързаме. Всичкото имущество, което сме придобили по време на брака, го препиши по-скоро на мен, иначе после може да възникнат проблеми. Майка ти и сестра ти също ще предявят претенции, а аз не искам да деля с тях.
И без това си им помагала, понякога за сметка на семейството. Смятам, че това е справедливо. Няма да ме оставиш все пак на произвола на съдбата. Ти разбираш, ако не бях аз, нямаше да има всичко, което имаме.
Тук вече Надежда не се сдържа и се разсмя на глас.
— Коля, ти себе си чуваш ли? Какво общо имаш ти? Твоята заплата едва стигаше за храна и дрехи за теб. И как можеш да ме упрекваш, че съм помагала на близките си от моите доходи. Аз също не съм обиждала твоите родители, а и ти живееше, без да знаеш какво е бедност.
— Да не дрънкаш ти — Николай махна с ръка, — много ли получаваше от твоя фрийланс, ами да, разказвай приказки на бабите пред блока… — и веднага млъкна, — Извинявай, вече няма да им разказваш. Но и не ме прави на глупак, Надя.
Аз работех като папа Карло, прибирах се вкъщи, не чувствах ръцете и краката си, давах ти възможност да се забавляваш в твоя интернет, а ти сега виж как запя. Питах хора, които пишат такива статии по поръчка, те печелят жълти стотинки, а ти виж ти, си въобрази, че си богаташка!
Николай се усмихна, а Надежда мълчаливо поклати глава. Не ѝ се искаше да му обяснява, не сега. Надежда и Николай се бяха оженили преди около двадесет години. Тя тогава едва беше завършила средно училище. Той беше по-голям, беше се върнал от армията и току-що беше получил апартамент в наследство от дядо си. Майката на Надя убеждаваше дъщеря си, че е рано, трябва да учи още, но Надежда не искаше да слуша. След сватбата Николай започна работа във фабриката, единствената, която беше останала в техния град, а Надя записа задочно и си намери временна работа.
Жилище имаха и това беше най-важното, парите за живот на младите им стигаха. С времето апартаментът беше ремонтиран, мебелите постепенно бяха сменени, дойде време да помислят за деца, но в това отношение нищо не се получаваше при съпрузите.
Когато Надежда получи дипломата си, започна работа в издателството на местния вестник като редактор, а Коля продължи да работи в своята фабрика, където по това време нещата вървяха все по-зле, заплатата се бавеше и Надя се стараеше да си взема работа за вкъщи.
Ту ще напише на някого реферат, ту съчинение, ту статия за интернет ресурс. Както и да е, но се справяха с всичко без дългове, а когато издателството, където работеше Надежда, затвори, на Николай му провървя. Началникът на цеха си организира собствен бизнес и покани Коля при себе си, да застане, както се казва, в началото. Започна да плаща без закъснения и Николай се окрили. Надежда пък се зае сериозно с фрийланса. Прекарваше цялото си време в специални интернет платформи, приемаше всички предложени поръчки.
Струваше се, че всичко в семейството на Надежда и Николай е добре, с изключение на бездетството, но Надя не се предаваше, продължаваше да вярва, че някога все пак ще стане майка. Мечтите ѝ се разбиха в момента, когато веднъж Николай се прибра вкъщи, седна на табуретката в коридора, наведе ниско глава и не свали връхните си дрехи.
— Надя, прости ми — каза той тогава, — но аз повече не мога така. Някак си безвкусно живеем. Ти постоянно си пред компютъра, почти не отделяш време на мъжа си, няма деца. Не ми се прибира вкъщи.
Надежда го погледна учудено:
— Коля, какво ти е? Всичко е наред. И вечерята винаги те чака прясна, и закуски ти приготвям, чистота е навсякъде, ред. Вечерите ги прекарваме заедно.
— Пред телевизора — усмихна се Николай.
— А къде би искал? Ако не ти харесва пред телевизора, можеше да ме поканиш някъде. Аз сама колко пъти ти предлагах да се разходим в парка, да отидем на кино, в кафене. Ти сам отказваше, все се оправдаваше с умора. Какво се промени сега?
— Промени се, Надя, това, че срещнах друга. Хубава жена, работи наскоро при нас. Ами, харесах ѝ се. Млада. Ще роди деца, възможно е, ако причината не е в мен. Общо взето, Надя, тя ми предлага да се съберем и да живеем заедно. Извинявай. Все пак не започнах да ти изневерявам тайно. Веднага ти казвам, както си е. Но ще живеем тук, сама разбираш, апартаментът е мой.
Надежда в този момент загуби всички думи. Какво говори той? Каква жена? Защо? Ами Надя?
— Ти, това, Коля, върви си сега — едва промълви тя, страхувайки се да се разплаче пред него, — Аз после ще си събера нещата и ще ти се обадя, върви, благословия не чакай, но ми дай няколко дни.
Николай мълчаливо стана и, извинявайки се пореден път, излезе през вратата. Надя не помнеше себе си, свлече се на леглото и така лежа, без да помръдне, докато в апартамента не нахлу сестра ѝ.
— Надка, жива ли си? — тя започна да бута Надежда.
Оказа се, че цяло денонощие е лежала така, без да чува телефонните обаждания, не е чула как Вера е звъняла на вратата, как после е отворила със собствения си ключ, който Надя ѝ беше дала за всеки случай.
— Жива съм — едва произнесе Надежда и най-накрая се разплака, ридаейки, с горчива обида към съдбата.
— Ами какво се е случило? — тревожеше се сестра ѝ, — С мама не можем да си намерим място. Някой е починал?
— Почина моето семейство — каза Надя и прегърна сестра си, — Коля ме напусна.
— Пфф — издиша шумно Вера, — голяма беда, намерила за какво да се убива така. Знаеш ли какво, той не те е напуснал, той собственото си щастие е разрушил със собствените си ръце. Нека опита да си намери друга такава, която да се грижи за него като за дете. Ти няма да загинеш, а как ще е той по-нататък, е голям въпрос. Ще си намериш друг, какви са ти годините, Надюшка!
— Вера, ти не разбираш — ридаеше Надежда, — аз свикнах с него. Не ми трябва никой друг, няма да мога с друг. Сега винаги ще бъда сама.
Сестра ѝ едва успокои Надежда, помогна ѝ да си събере нещата и я взе със себе си, а после я убеди да отидат всички заедно, както преди, на вилата през уикенда – мама, Надя и Вера. На Надежда наистина ѝ помогна почивката. Тя реши, че повече няма да плаче за предателя, нека се наслаждава на новия си живот, а Надя, тя също ще продължи да живее, но вече сама.
Надежда подаде молба за развод, но в уречения час Николай не се яви в службата по вписванията. Надя трябваше да се обърне към съда, но и там той не се яви. Каза, че все още не му трябва развод, напразно Надежда е побързала. Въпреки това ги разведоха и без негово присъствие, след третото му неявяване.
А скоро Надежда ѝ се усмихна голям късмет. Получи поръчка за сценарий за мелодрама. Надежда с радост се зае със задачата и измисли сюжет, базиран на личния си живот. Режисьорът беше възхитен от работата на Надя, а когато филмът, който заснеха много бързо, стана много популярен, на Надежда ѝ предложиха постоянна работа.
Сега тя се занимаваше само със сценарии, за които ѝ плащаха, според нейните разбирания, баснословни пари. Минаха две години. Животът на Надежда, макар и да вървеше сега по нов начин, често си спомняше за Николай. Как е той? Сигурно е щастлив, щом дори не се обажда и не идва. Но веднъж Надя срещна в супермаркета съпругата на приятел на Коля, която ѝ разказа, че Коля вече не прилича на себе си. Отслабнал е, дори е остарял.
— Ами млада му жена как е допуснала това? — попита Надя, а познатата махна с ръка.
— Каква жена, той отдавна се е разделил с нея. Дойде при нас тогава с коняк, седяхме с моя до полунощ. Всичко се обвиняваше, че те е обидил така. А да дойде, се страхуваше, беше сигурен, че няма да простиш. Той и сега съжалява, съхне, а да поговори с теб все не се решава. А ти, гледам, цялата цъфтиш?! Срещна ли някого?
Надежда поклати глава.
— И сама съм добре…
А у дома отново плака за Коля. Само че сега не мислеше, че той е щастлив без нея, съжаляваше, че не е дошъл при нея, не се е покаял. Минаваха ѝ дори мисли да му се обади, така, между другото, но тя веднага ги отхвърляше. Но щом телефонът звънна и на екрана се появи името на Коля, Надя веднага отговори, опитвайки се да сдържи преливащата радост.
— Наденка, толкова се радвам да те чуя. Светлана ми каза, че те е видяла и аз успях да преборя страха си, набрах твоя номер. Как си?
— Всичко е наред — отговори тя, а сърцето ѝ биеше бясно в очакване на нещо повече.
— Толкова много искам да те видя, не си представяш, Надя.
— А нима някой ти забраняваше да ме виждаш? — попита тя и си прехапа езика.
— Никой — отговори Николай с неприкрита радост, — аз самият, страхувах се, че ще ме изгониш. А може ли сега да дойда?
— Ела.
Той дойде с голям букет бели хризантеми и любимата торта на Надежда, а след чая отведе Надя със себе си. Надежда в този ден се чувстваше най-щастливата на света. Коля се кълнеше, че това е била грешка, че през цялото време е продължавал да обича своята Наденка, но все не е могъл да се реши да се върне при нея, защото много я е обидил. Общо взето, говореше красиво и Надежда, която мечтаеше той да се върне, вярваше на всяка негова дума.
За това, че съпрузите са официално разведени, тя някак си дори не се замисляше. И на Николай не каза нищо за развода. А когато си спомни, реши да остави всичко така, той все пак ще я убеди, че трябва отново да се подпишат, а защо? Кой знае, изведнъж пак ще му хрумне нещо. Така и живееха.
Коля се похвали, че все още работи при бившия си началник на цеха. Той се разширява, Николай го е назначил сега за старши над работниците, заплатата му е повишил.
— Така че, ще заживеем сега, Надюш — казваше той, прегръщайки жена си.
А Надя само се усмихваше. Сега тя имаше доходи десетки пъти по-високи от неговата заплата, но не ѝ се искаше да се хвали с това. Надежда, макар и да обичаше Николай, но си струваше да си спомни неговата изневяра, неговите думи, да си представи как се е радвал на новите впечатления с друга, не ѝ се искаше да му разкрива душата си така, както някога. Сега тя се отнасяше към него с предпазливост, очаквайки всеки път удар в гърба.
След няколко години Надя имаше толкова спестявания, че успя да си купи апартамент, който да отдава под наем. А след още няколко години си купи къща, в която се преместиха. Всички дела ги вършеше Надя, Николай не се намесваше, като се оправдаваше, че тя има по-добър вкус, на който той вярва, а той на работа толкова се уморява, че само мечтае да стигне до дивана.
Надежда я натъжаваше само това, че годините минаваха, а деца с Коля все нямаха. Разбира се, постепенно вече и вярата угасна, че някога в къщата ще се появи бебе, а тук и здравословни проблеми започнаха. Смущение в цикъла, гадене. Докторът, който ѝ постави диагноза безплодие, съобщи, че всички признаци са за ранни изменения в женския организъм.
Но когато една сутрин Надя дори не можа да стане от леглото, тя сериозно се разтревожи и реши да си направи пълни изследвания, по време на които и научи за дългоочакваната си бременност, но не всичко беше толкова гладко, колкото ѝ се искаше, все пак бременността беше късна и освен това първа.
Лекарите предложиха да я наблюдават в болницата и Надя не възрази. На Коля нищо не каза, защото му беше обидена след последната им кавга.
Надя се чувстваше толкова зле, а той изискваше повишено внимание към себе си, затова ѝ се наложи да му каже всичко, което мислеше в този момент. Държеше се така, сякаш всичко около него трябва да се върти.
А сега той седеше на нейното легло в болничната стая и, след като научи за нейната „скорошна кончина“, изискваше да му препише цялото си имущество. Вътрешно всичко кипеше от злоба към този човек, но Надя не искаше да навреди на детето. Как можеше да обича този човек?! Не напразно казват, че предалият веднъж, още неведнъж ще прояви своята гадна страна. Ето и Коля…
— А знаеш ли какво, скъпи! — реши се Надежда, като се овладя, — Първо, ти изобщо не си ми съпруг отдавна и в официален брак нищо не сме купували, за твое сведение. Второ, всичко, за което говориш, е купено с мои пари. Трето, аз още нямам намерение да умирам. В плановете ми е дълъг и много щастлив живот, но този път със сигурност без теб. А сега се махай оттук и до моето завръщане вкъщи да не е останала дори следа от теб!
— Какво говориш? — изправи се Николай, — Аз съм твой съпруг! А апартамента и къщата, в която живеем, ти ги купи по време на брака, аз не съм ти давал съгласие за развод, така че не ми замъглявай главата!
— Разведоха ни официално, съпруже, без твое съгласие! Стига илюзии. Не напразно се разведох с теб тогава, не напразно. Вярно, свидетелство за разтрогване на брака все още не съм получила, но това не е беда. Важното е, че има съдебно решение и ти от този момент за мен си никой!
Николай стоя известно време като вкопан, после рязко се обърна и, обещавайки да възстанови справедливостта, изскочи от стаята като попарен. А Надя се замисли, гледайки след него. Това дете ще бъде само нейно, а Коля дори няма да научи за съществуването му.
Сега беше сигурна, че повече няма да страда за него, оказа се недостоен човек, само жалко, че след първото предателство не е могла да се откаже от него. Въпреки че, тогава Надя нямаше да има бебе. Все пак, всичко се случва неслучайно.
— Ще се справим — прошепна Надежда, като прокара ръка по корема си, — Аз ще мога да те обичам за двама…
About the Author
