Автобусът намали скоростта си близо до изоставена спирка. Вратата се отвори рязко и от нея излезе само един пътник. Вратата изскърца, автобусът изръмжа и тръгна рязко нагоре, сякаш се опитваше да избяга от пустинята. Мъж на около четиридесет години оправи чантата си на рамото. И като се подпираше на бастуна си, вървеше по селския път. По пътя срещна една жена от своето село. Анатолий спря, за да я поздрави. Но Нюрка, съселянка, го погледна странно, отдръпна се малко от него, а после се прекръсти.
Анатолий погледна измачканите си дрехи, погали с ръка обраслото си стърнище. Наистина ли изглеждаше толкова страшен, че трябва да се отдръпне от него? Искаше му се да попита за това съселянина си, но тя ускори крачка и дори не поздрави. Мъжът отмести рамене и тръгна по селската пътека, като леко куцаше. Беше се прибрал у дома. Нямаше търпение най-сетне да вкуси от вкусната домашна храна, която неговата Наденка бе приготвила с толкова любов.
Напоследък Надя беше качила много килограми, постоянно седеше на диети. Но съпругът ѝ не спираше да я глези с лакомства. По време на раздялата Толя осъзна, че най-важното в живота е семейството. И позволи на съпругата си да мрънка понякога. Нека децата да са непослушни и да искат сладкиши. Децата му бяха много активни, липсваше им строгата дума на баща им. Той им даваше леки пошляпвания, дърпаше ги за косата. А после прегръщаше силно всяко от тях, момченцата много му липсваха. И Надя също му липсваше.
Ще дойде и ще й каже колко много я обича. И че няма нужда от никой друг. И нека жена му да не се измъчва с диети и глад, и така му е скъпа. Главното е, че всичко е наред и те се разбират. А какво друго е необходимо за щастието? Анатолий често правеше принудителни спирания. След травмата му беше трудно да върви, кракът все още го болеше. Затова идваше до местната сергия. Отначало мислеше да влезе, за да купи някакви подаръци за децата, но размисли.
Ако се нуждаеше от нещо, щеше да изпрати момчетата до магазина. И им даде малко пари за сладкиши. Нюра излезе от магазина. Тя беше малко по-възрастна от Анатолий. Беше известна като селската клюкарка и скандалджийка. Никога не пропускаше възможност да се подиграе с нещо. Сега щеше да е саркастична и тази жена със сигурност щеше да забележи петната по измачканата му риза и небръснатото му от седмица лице.
Нюра е ядосана на Толя, защото когато е била млада, е била влюбена в него, а той ѝ е отказал. Не ѝ харесваше, че момчето е отказало. И смята, че именно възрастта е попречила на евентуалния им станал романс. Но не възрастта е тази, която я отблъсква. Нурка е била красива, когато е била млада. Но само докато си мълчеше. Когато започне да говори, тя има гаден характер. Не говори за нищо хубаво, а само за гнусотии и слухове. Анатолий се усмихна на Нюра.
Реши да се пошегува с нея, за да се развесели. Приближи се плътно до нея, а после с тих глас, произнасяйки всяка дума като робот, я нарече по име и ѝ пожела добър ден. Ниурка се отдръпна от него в захлас и започна да се кръсти отново, макар че никога не беше много вярваща. Анатолий едва се сдържа да не се разсмее на глас. И тогава от магазина излезе един старец от селото. По някаква причина той погледна страшно Толя, а после и той се прекръсти. Анатолий изненадано сви рамене, като си помисли, че старецът е луд.
Човекът продължи да върви без настроение. Толкова много се опитваше да се шегува, да се забавлява някак си. В края на краищата болницата и лечението бяха зад гърба му, трябваше да се разсейва. Но Нюрк не се хвана на шегата му. В главата му отново нахлуха тъжни мисли. Толя мечтаеше да се прибере колкото се може по-скоро у дома, да хапне лакомствата на Наденка, да прегърне синовете си. И да седне спокойно, семейно на масата. Тук беше неговата къща. Само да завиеш зад ъгъла и ще можеш да дишаш спокойно. Но не е така! Пред портата на къщата му се тълпят хора, сякаш е празник.
Изведнъж четирима силни мъже изнасят ковчега през портата! По гръбнака на Анатолий преминаха тръпки и мъжът спря като вцепенен. Мислите му бяха трескаво объркани. Как може да е така? Кой? Наденка? Момчетата? Анатолий изпъна врат, опитвайки се да види всичко в двора. Надя стоеше там и държеше Колка и Мишка близо до себе си. Мъжът се успокои малко, значи роднините му са добре, живи и здрави. Но какво е това, мъртъв ли е някой друг?
Той се приближи до непознатия мъж и тихо попита кого погребват. Непознатият му махнал с ръка, а вторият мъж изкрещял недоволно, казвайки: „Има ли значение, помогни ми, не стой там! Толя беше объркан, сложи бастуна си на оградата. Той се приближи до ковчега и помогна на мъжете. Ковчегът беше натоварен на колата, а Толик отново куцаше до бастуна. По пътя отново видя Нюра, към тълпата, тя се затича колкото можеше по-силно. Разбира се, къде без нея в селото? Тази не пропускаше нито погребения, нито сватби. Хората наоколо си шепнеха тихо, ридаеха, някои жени изтриваха сълзите си. Цялото внимание беше приковано към ковчега.
Анатолий беше все така любопитен да разбере кой ще бъде погребан, и то в затворен ковчег. Кой беше той? И по каква причина точно в неговия двор шествието скърби? Всички негови познати минаха да видят покойника до последния му път. В главата му изникнаха различни варианти, но в тълпата видя всички хора, които му хрумнаха. Зад тълпата беше невъзможно да се приближи до Надя и децата. Съпругата се суетеше, цялата разплакана, раздаваше инструкции. Беше облечена в черни дрехи. Дали майка ѝ беше умряла? Изведнъж Толя забеляза, че хората около тях бяха спрели да говорят. Нюрка сочеше с пръст към него и крещеше нещо. Всички хора го гледаха смаяно. Анатолий се почувства неудобно, дори се разтрепери от повишеното внимание.
А после рязко премести поглед към пейката. И се загледа в своята снимка в черна рамка… На снимката беше той! Анатолий погледна към хората. А после отново погледна снимката и по някаква причина се прекръсти. Хората започнаха да си шепнат. Нямаше да разберат какво става. Единственото, което беше ясно, беше, че Анатолий е жив!
Тогава Надя се затича към него и го притисна до себе си с плач. Мъжът погледна към нея и към снимката си. Съседката започна да крещи. Жената започна да разпитва мъжа си: „Как може да е така? Бяха им изпратили останките му! Мъжът объркано каза, че вероятно е нелепа грешка на някого или шега.
Съпругата му обясни, че са получили обаждане от работата на Толя, в което им съобщават ужасната новина – Анатолий е загинал трагично на строителния обект. Фирмата сама организирала доставката на тялото. Само че казали, че ще донесат тялото в затворен ковчег, защото било силно повредено. Както и да е, успяхме да разберем всичко. Толя разбра, че това е било грешка. Той се досети чие тяло е било донесено в затворен ковчег. Анатолий работеше на ротационен принцип на строителен обект. Когато до края на смяната оставаха няколко дни, се случи трагедия. По време на монтажа на една метална конструкция той падна. А Толя и партньорът му били точно в района, където паднал металният блок.
Сергей го отблъсна, но самият той нямаше време да избяга и да се скрие. В резултат на това той бил убит. Анатолий оцелял само благодарение на приятеля си, кракът му бил само повреден от падналата конструкция. Така че в работата объркали всичко, изпратили ковчега на грешен адрес. Новините за съпругата и децата му, разбира се, са добри. Но тя почти посивяла през това време, започнала да се сърди на мъжа си, защо не се обажда вкъщи. В края на краищата телефонът му беше недостъпен, никой и не помисли, че просто някой може да е допуснал грешка.
Анатолий започна да се оправдава, че телефонът му е паднал в бетонната замазка и е неизползваем. Не се бил обадил от чужд телефон, защото познавал жена си. Тя щяла да дойде въпреки всички препятствия. На кого щеше да остави децата? Нараняването не беше много сериозно, затова не се обади, за да не я безпокои. Особено след като смяната му приключваше, щеше да се прибере вкъщи. И ето че… Беше неловко, разбира се, пред приятелите и роднините му.
И тогава Анатолий разбра, че майката на Сергей не знае нищо за това. А днес тя очакваше сина си у дома. Сергей живееше с възрастната си майка на 20 километра от село Толи. Анатолий решително заяви, че днес непременно ще отиде при майката на покойния си партньор. Но те бяха объркани, защото не знаеха какво да правят с ковчега. В края на краищата все още трябваше да го погребат. Но майката със сигурност щеше да иска да се сбогува със сина си и да го изпрати в последния му път. След дълги колебания било решено да го погребат тук. В резултат на това погребението се състоя, а веднага след поклонението Анатолий отиде в родното село на Сергей.
Знаеше адреса, тъй като мъжете бяха поддържали добра връзка. Къщата на Сергей се появи в далечината. Толя слезе от колата и видя възрастна жена с кърпа на главата, която гледаше през прозореца. Анатолий преглътна буцата, която се появи в гърлото му, и почука на портата. От къщата излезе една възрастна жена. Беше очевидно, че чака сина си, защото къщата миришеше приятно на прясно изпечен хляб.
Когато видя странния мъж, тя се разтревожи. Анатолий мълчеше, беше му трудно да измъкне и дума. От погледа на непознатия жената разбрала, че със сина ѝ се е случило нещо ужасно и необратимо. Толя се приближи до нея и мълчаливо я притисна към себе си. Известно време те стояха прегърнати. А по бузите на двамата се стичаха горчиви сълзи.
После жената, след като се успокои малко, покани мъжа в къщата. На масата имаше много храна, личеше си, че тя се готви за пристигането на сина си и много го очаква. Толя, объркан, разказал на нещастната майка за смъртта на сина ѝ. След това й предложи да я заведе на гробището, на гроба на Сергей. Жената била в пълно отчаяние, не си давала сметка как ще продължи да живее. Тя нямала никого на целия свят освен сина си. Толя я завел на гробището, а после старицата останала да пренощува в дома им, защото вече било късно и не искали да я пускат сама вкъщи.
От този ден нататък двойката поела покровителство над Антонина Валериевна. Често я посещавали, помагали ѝ в двора. Мишка и Колка започнали да наричат Антонина Валериевна баба. Толя, чувствайки се виновна, се опитваше да изглади и подобри живота на старицата, доколкото е възможно. И когато тя стана доста възрастна, Анатолий и жена му я взеха при себе си. Така в един миг жената, която беше загубила сина си, намери ново семейство и внуци.
About the Author
