Ирина Юриевна се събуди рано. Обичайните процедури и домакински задължения – закуска и после на работа. Тя бързаше натам колкото може по-бързо, но не защото това място ѝ харесваше особено.
Работата изобщо не ѝ харесваше, но още повече не ѝ харесваха семейните проблеми. Просто избяга, за да не й се налага да се занимава с тях. Трудно е да я наречем мързелива и слаба, просто нямаше представа как да се измъкне от ситуацията, затова се скри зад купища документи.
Ирина работи в паспортната служба, общуването с хората и боравенето с документи я разсейват от лошите мисли, макар че от много години на едно и също място работата ѝ е скучна. Едно и също всеки ден, тълпи от хора с техните безкрайни въпроси, колеги, които на някои места вече са досадни. Целият живот се превръща в една голяма рутина, а за съжаление разнообразието в нея носи само различни видове трудности.
Колективът беше предимно женски, в техния отдел непрекъснато се клюкарстваше. „Момичета, тук можете да си представите, те нахално си шепнеха, поглеждаха в моята посока и се кикотеха, сякаш ме нямаше, оплакваха се, една от пасажерките сякаш не осъзнаваше, че прави същото в момента.“ Всяко ново младо момиче или пораснала жена неволно беше засмуквана в този водовъртеж от клюки, независимо дали искаше или не, това се случваше от само себе си.
Имаше само едно правило, което поддържаше равновесието и предпазваше колектива от кавги. Разбира се, негласно, хвалбите и оплакванията от тежкия живот трябва да са равностойни, иначе няма да бъдат разбрани. Ако се радват прекалено много на живота и споделят успехите, тогава се изяждат от завист, а в случай на вечно мрънкане ще бъдат смятани за слаби и жалки, накрая ще започнат да се пренебрегват, интуитивно всичко се разбираше и поддържаше равновесие.
Сега Ирина беше точно на такъв етап, когато е по-добре да премълчи за проблемите си, да каже, че определено има трудности, но всичко е под контрол. Макар че в действителност не беше така. Не искаше да е на работа, но не искаше и да се прибира вкъщи или да мисли за живота си още повече, освен децата имаше и досаден баща, а тук една колежка предложи да остане и да отпразнува раждането на първото й внуче.
Закуски, звънтящи чаши и наздравици. Ирина се прибра късно вкъщи, спеше лошо и малко, едва се вдигна на сутринта. Смачкана коса, тъмни кръгове под очите ѝ.
Добре, че децата тръгват сами на училище. Ирина дори нямаше време да закуси, нанесе грим и потегли за работа. Навън е хлъзгаво, едва не падна, не успя да хване тръгващия автобус, а докато чакаше следващия, замръзна.
Закъсня за работа, посрещна я недоволна тълпа от хора, които винаги имаха нужда от нещо от неяһттр://….
Хората днес бяха особено тежки, недоволни от нещо, още от прага негодуваха и ругаеха, питаха по сто пъти, а опашката нямаше край или край. А до края на работния ден оставаха пет минути.
Ирина тъкмо беше пуснала последния човек и издишаше. Денят беше толкова дълъг и сложен, че за първи път от много време насам ѝ се искаше да се прибере у дома. И не я интересуваше какви семейни усложнения има, най-важното беше да вземе душ и да си легне.
Утрото е по-мъдро от вечерта и докато жената беше потънала във фантазиите си и се опаковаше, в офиса се почука. Здравейте, слава Богу, че успях да дойда навреме, много е спешно. На прага стоеше нисък мъж на преклонна възраст, спретнат и учтив, но все пак беше виновен в очите на паспортния служител, да дойдеш три минути преди края на работния ден – това е истинско престъпление.
Всички са много спешни – отвърна Ирина с недоволен тон. Но аз наистина имах време, извинявам се, ако съм причинила неудобство, не искам да ви забавям, но наистина съм спешна. Ира погледна старейшината и въздъхна шумно, целият ѝ вид показваше кой командва, а после посочи стола с остър жест.
Добре, но бързо, няма да те гледам до довечера. Какво става? Изгубен паспорт – каза мъжът силно и ясно. Ако знаех, щях да пренасроча срещата за утре, а това е много време.
А какво е в главите на хората, които идват две минути преди края на смяната или всички си мислят, че са им длъжни? Изобщо не ми се налага да оставам след края на работното време. И докато Ирина Юриевна тираше, мъжът търпеливо я изчака с виновен поглед, разбра, че жената има нужда да се изкаже, и любезно ѝ даде възможност. Когато Ира задоволи интереса си, тя хвърли формулярите на масата и мъжът започна да пише.
Но когато Ирина Юриевна погледна почерка му, тя се ужаси, ръцете на мъжа предателски трепереха, той буквално не можеше да напише нито една буква чисто. Ирина разбра, че е тук за дълго, и докато мъжът се опитваше да овладее треперенето и най-сетне да въведе данните във формуляра, жената се измъчваше с догадки. Може би е алкохолик, сигурно е хроничен и пиян алкохолик, напил се е с приятелите си и си е загубил паспорта, а вкъщи жена му го чака и се тревожи, а той си пие пенсията, докато семейството му яде макарони, и се срамува от това, а аз трябва да го търпя и да го чакам да попълни три жалки реда, и как земята понася такива хора, само нещастия от тях.
Извинете ме, може ли да ми дадете друг формуляр? Направих грешка в този. Това накара Ирина Юриевна още повече да намрази човека и докато той правеше втория опит, тя продължаваше да го ругае в мислите си, но когато той поиска трети формуляр, нервите на Ира не издържаха. Нещастен алкаш, трябва да пиеш по-малко, за да не ти треперят ръцете, от колко време си трезвен, виждам, че дори си се прибрал, облякъл, не миришеш на алкохол, а от колко време този път? Защо изобщо ти е нужен този паспорт, така или иначе ще се напиеш и ще го загубиш, помисли за децата и внуците сиһттр://….
На този етап от очите на Ирина бликнаха сълзи, видът ѝ престана да бъде агресивен и гневен, сега в очите ѝ се четяха отчаяние, болка и съжаление. Вие, алкохолиците, не носите нищо добро в този живот, носите само нещастие. Сълзите се стичаха от очите ѝ, а спиралата се стичаше коварно по бузите ѝ.
Айра избяга на улицата, самата тя не разбираше как може да се случи това, мъжът се чувстваше обиден, но още по-виновен. А колегите на Ирина, които все още не бяха успели да си тръгнат по-рано от работа, бяха притихнали в кабинетите си и чакаха развръзката. Ирина избяга навън в студа без връхна дреха, студът малко отрезви жената, емоциите утихнаха и я обзе вината.
Всичко това беше стрес. Не искаше да се връща в офиса, там щеше да се наложи да погледне в очите невинния човек, дори да беше алкохолик, а после да се оправдава пред колегите си за срива. Те със сигурност щяха да очакват обяснение.
Но закъснелият гост я лиши от неловкия момент и постъпи като истински мъж. Той тихо се приближи зад нея и нахлузи сакото върху раменете на жената. „Искам само да знаете, че не тая никаква злоба.
Очевидно денят е бил тежък. Паспортът може да почака до утре. Далеч по-загрижен съм за състоянието ви.
Нека шофьорът ми ви закара до дома – каза мъжът и посочи една съвсем прилична чуждестранна кола. „Само че вероятно все пак ще трябва да се върнете в офиса за вещите си“. Пътуването с колата беше тихо и когато стигнаха до местоживеенето на Ира, мъжът внимателно ѝ подаде визитна картичка от плътен матов материал.
„Генадий Викторович“ – гласеше визитната картичка. И името на фирма за изработка на ексклузивни мебели с всякаква сложност. „Ако внезапно се нуждаете от помощ или просто искате да поговорите, винаги съм на ваше разположение.
Ще имам смелостта да ви поканя на вечеря още сега. Имам предвид утре вечер, ако имаш свободна вечер“. Айра наистина искаше да поговори с някого.
Не с осъдителните колеги или с хората вкъщи, и тя реши да приеме предложението на мъжа. На сутринта тя грижливо подреди стрелките си, взе си прилично облекло и дълго мисли за речта с извинения. Вечерта шофьорът на Генадий взе Ирина от работа и я закара в един хубав ресторант …
Генадий вече чакаше там. Неловко мълчание, извинението на Ира, а после смях. Докато се опитваха да намерят общ език и да заговорят, те се разсмиваха взаимно с неловкостта си.
„Ирина, за да бъдем наясно, бих искал да обясня произхода на треперенето на ръцете ми. Не пия алкохол и особено не съм пиян алкохолик, както се изразихте. Имам есенциален тремор, имам го от много дълго време.
По-рано се лекувах с лекарства, те ми помагаха, но сега страничните ефекти са толкова много, че на моята достолепна възраст е опасно да ги приемам. Трябва да се примиря с това.“ Айра се извини още веднъж за грубостта си.
Очите ѝ се напълниха със сълзи и тя започна да говори. „Знаеш ли, Генадий, преди не бях толкова груба и нещастна.“ И след това продължи да разказва историята си.
Преди две години Ира спокойно можела да се нарече щастлива съпруга и майка, но очевидно бившият съпруг не смятал семейния живот за толкова щастлив. Той си намерил млада любовница и извел семейството на улицата. Така Айра и двете ѝ деца останали сами.
Добре е, че децата вече са относително самостоятелни. Най-голямото е вече на 13 години, а най-малкото – на 10. Поне ходят сами на училище и могат да си стоплят храна.
И като цяло тя е добре с тях. Добри, послушни и независими. Това е голяма помощ.
За разлика от съпруга си, който изхвърча без стотинка пари, Ира не може да спечели много в държавната служба. Трябваше да се върне в бащината си къща, а тя изобщо не искаше да го прави. Баща ѝ е хроничен алкохолик, майка ѝ го е търпяла през целия си живот.
Ира през цялото си детство е мечтала да избяга от този ад, а сега е трябвало да се върне. Да, и то с деца, които трябва да гледат всичко това. Тя отново се озовава в атмосфера на скандали, алкохолизъм и вечно недоволство.
Но дори и това тя можеше да понесе. Но погребението на майка ѝ я изкара напълно от коловоза. Сърдечен удар.
Айра обвини за всичко баща си. Той беше този, който доведе майка ѝ в гроба по-рано. Тя го мразеше и обичаше едновременно.
В края на краищата сега той беше единственият родител и близък роднина. Сега неговото пиянство ставаше нейна отговорност. Всъщност в семейството имало и трето дете…
На фона на стреса мъжът пиеше още повече. Ира неведнъж го намирала пиян на улицата и го влачела на раменете си вкъщи, за да го стопли. Тя го къпела и преобличала, а понякога дори го хранела от лъжица.
Безбройните опити да разговаря с него завършвали по същия начин. Той не искаше да слуша, обиждаше се, избухваше и отиваше да пие. Айра дори изтеглила заем за лечението на баща си, но резултатът бил нулев.
А в онези редки случаи, когато мъжът излизаше иззад колана, не можеше дори да държи сам лъжица. Ръцете му така трепереха, че не можеше да задържи и чаша в ръцете си. Да не говорим да вкара ключа в ключалката.
Това побъркваше Айра. Годините минават, децата растат, нямат собствено жилище, дърпа бащата алкохолик към себе си. Има заем, който не е в състояние да изплаща, и работа, доходите от която не покриват дори част от разходите ѝ.
И това продължава с години. И така, напомних ти за баща ти, плюс един лош ден и хроничен стрес, така че ти избухна. Да, моя грешка – каза Ирина.
Знаеш ли, мисля, че мога да ти помогна да решиш някои от проблемите си. От алкохолизма няма да се отърва, за съжаление, от баща ти, но мога да повлияя на нивото на доходите ти. Имам нужда от секретарка, някой, който да се занимава с документите, документацията и връзките с клиентите.
Треперенето ми не ми позволява да се занимавам с бизнес самостоятелно. А и, честно казано, не искам вече, уморен съм. Затова ви предлагам тази позиция, ще плащам добре и навреме. Сумата нарече доста доволна Ира, само едно нещо не беше ясно.
Генадий, мога ли да ти задам един въпрос? Разбира се, но защо на мен? Офертата е чудесна, но познанството ни оставя много какво да се желае. Оказва се, че съм викал на вас, а вие сте ми дали работа.
Генадий се засмя. Наистина, интересно е, че ти напомних за баща ми, но и ти се превърна в ехо на сродната ми душа. Като те видях, сякаш гледах вечно уморената си майка.
Баща ми също пиеше, а тя носеше всичко сама. Аз и брат ми й помагахме, но усещах болката във всеки неин дъх. Когато бях малък, много исках някой да й помогне…
Не знаех как и по какъв начин, но всяка вечер се молех за нея. Но помощта така и не дойде, тя почина доста рано в живота си. По онова време все още не бях успял да натрупам състояние, но се опитвах да направя всеки неин ден по-добър.
Ирина се усмихна съчувствено. Сътрудничеството се оказа успешно, Ира се оказа отговорен работник, който не само върши качествена работа, но и проявява инициатива. Освен това тя е отличен събеседник.
Генадий пък не само спазваше всички уговорки и беше отличен мениджър, но и помогна за изплащането на кредита, затвори цялата сума и удържаше малко от заплатата си, за да не плаща Ирина лихви. Сега жената е в състояние да наеме самостоятелно жилище и да осигури на децата си достойно съществуване. Апартаментът, който наела, специално не е далеч от дома на баща ѝ, за да е наблизо в случай на спешност.
Друг приятен бонус към новата работа е смяната на социалния кръг. На Ирина в мъжкия екип от мебелисти веднага й хвърлят око. Сега за нея се грижи един от главните майстори на производството.
Мъж на нейните години, разведен, дъщеря му живее с него, много учтив, интелигентен. Животът се подобрява, Ирина вярва, че такива неща не се случват случайно. Сега тя плодотворно работи за създаването на по-добро бъдеще за себе си и децата си и прави всичко, което е по силите ѝ, а останалото оставя на съдбата.
В края на краищата тя най-добре знае как трябва да се постъпва.
About the Author
