Вечерта мъжът се прибра от работа по-късно от обикновено и веднага започна да се възмущава на жена си, че не си е вдигнала телефона, не могъл да ѝ се обади. Лена едва не заплака. Разбира се, тя си почива, две малки деца, нямаш време да седнеш.
Мало того, че можеше да ѝ напише съобщение, като видя, че не е вдигнала, ами той знае, че телефонът ѝ понякога си живее собствен живот. Най-много я боли, че знае за проблемите с телефона отдавна и планираха този месец да го сменят, но заради свекървата отложиха покупката. Сега се кара на жена си, въпреки че сам е виновен, че не може да се свърже с нея.
Миша, ти знаеш, че телефонът глючи, му напомни жена му. Мъжът замълча, но по време на вечеря пак не издържа и беше недоволен. Искаше жена му да изпържи картофи за вечеря, колегата му ял на обяд и той също поиска.
Лена също не замълча и му отговори. От заплатата искаха да ѝ купят нов телефон, но вместо това смениха прозореца на свекървата в апартамента. А Лена вече се беше настроила, намерила къде е по-евтино.
И ето, в деня на заплатата казва, да вървим да купуваме. А мъжът каза, че няма да стане, трябва да се смени прозорецът на майка му, тя също чака неговата заплата, вече всичко е поръчала, остава само да се плати. Прозорецът ѝ е пластмасов, но на някакво тържество някой от гостите несполучливо се е ударил в него, как е станало, историята мълчи, но на стъклото се е появила пукнатина.
Свекървата много се притесняваше от това, не можеше да се примири с този дефект, въпреки че май не духаше. Ето сега напрегна сина си, а той не можа да откаже на майка си. На жена си е по-лесно да откаже, може и със стария телефон да ходи, но самият той се дразни, когато телефонът спира да работи в най-неподходящия момент.
Добре, намръщи се Миша, следващия месец със сигурност ще купим. Лена се зарадва, но следващия месец я чакаше друга изненада. Мъжът каза, че купуват нова фурна на майка му, а старата кой я е счупил, поинтересува се жена му.
Мъжът не разбра иронията, Лена му напомни защо миналия месец смениха прозореца. Тя предположи, че и фурната е счупена от някой познат на свекървата на някое тържество. Мъжът не разбра, че това е ирония и се засмя.
Каза, че просто майка му е намерила нова фурна на добра отстъпка, там има голяма температура, не като нейната стара. Тя отдавна мечтаела за такава, а сега имало отстъпка. Жена му попита, ами нейният телефон? Тя също мечтае за нормално работещ, не иска скъп, ще мине и с бюджетен.
Но нейните покупки отново трябваше да се отложат, и фурна, и телефон не могат да си позволят. Отстъпки не се намират всеки ден. На Лена ѝ се наложи да забрави за още един месец за мечтата си, но поне някой е щастлив и това я радваше.
Случайно Лена чу, че Ксения Владимировна най-накрая може да покани гости и да изпече нормален сладкиш. Разбира се, това удоволствие не е за сина и снахата, свекървата се среща със свои приятели. Това е добре, само да е комфортно на свекървата, синът трябва постоянно да ѝ помага.
А самият той има две деца, на които също им трябва много неща. Между другото, нормален телефон на жена му е нужен, за да може винаги да е на линия. Децата са малки, знае ли се какво може да се случи, а той в най-отговорния момент ще спре да работи.
Но мъжът се надяваше на късмет, а свекървата си имаше свои грижи. Лена настоя пред мъжа си, привеждайки му този аргумент. „Да ти купим телефон, нали ти обещах, но не сега, после“, недоволно махна с ръка Миша.
Но след следващата заплата каза, че майка му трябва да ходи на санаториум. Обеща да даде пари за почивката. „Ти ми обеща телефон“, замига жена му.
Но пак не ѝ се получи. Тя си има още нормален телефон, децата не боледуват. Ако нещо се случи, може да се вдигнат съседите на уши.
Но, разбира се, нищо няма да се случи. Защо да се мисли за лошо? А Лена и не мислеше за лошо. Мислеше за свекървата, която се беше увлякла.
Сега ли постоянно ще им източва парите? А мъжът не разбираше, че въпросът дори не е в телефона. Зимата наближава, децата имат нужда от дрехи. Миша каза, че миналата година са купували за израстване.
Възмути се, че стигнали само за една година. Жена му беше в шок. Попита го дали да не купуват направо дрехи за възрастни и просто да подгъват ръкавите и крачолите, щом е за това.
Децата растат, особено когато са толкова малки. Там всяка година трябва да се купуват нови. А таткото сякаш е паднал от друга планета, не вижда реалността.
Миша се намръщи и обеща да реши и въпроса с децата. Той не стига за всички? Притеснява се за майка си, не може да ѝ откаже. Тогава Лена се осмели и реши да поговори със свекървата.
Ксения Владимировна трябва да разбере, че не само тя има нужди. На децата и внуците също трябва да се купуват неща. Но свекървата изслуша оплакванията на снахата и невъзмутимо каза, че нейното здраве е по-важно.
На вашите внуци им трябва здрава баба, заяви тя. Вашите внуци нямат дрехи, зимни гащеризони, а аз с какво да си купя, опита се да обясни Лена. Нямаме пари дори за храна, почти заплака тя.
Но свекървата беше непреклонна, нейният санаториум беше над всичко останало. Смяташе, че снахата преувеличава, играе на съжаление. Ти изобщо си седиш вкъщи, на гърба на мъжа си, затова не мъркай, каза Ксения Владимировна.
Миша сам ще си знае как да харчи заплатата. Лена след този разговор плака, скрита в банята. Вечно свекървата я упреква, че е на гърба на мъжа си.
Но те имат малки деца, къде да ходи на работа? Кой ще ги гледа? Малкият още няма две години, големият е малко над три. Не искат да го дават на детска градина. Мъжът също беше против детската градина.
Въпреки че вечно не стигаха парите и Лена предлагаше да започне работа. Седи си с малките, тогава заяви Миша, те имат нужда от майка си, ще стигнат до детска градина, ще има достатъчно пари. А в крайна сметка вечно не стигаха.
Свекървата изискваше повече, отколкото бяха планирали. И сякаш се отвърза. Все повече и повече желания се появяваха…
А снахата беше в отчаяние. След този разговор мъжът се прибра скандално. Оказа се, че майка му се е оплакала, че жена му ѝ забранява да помага.
Представила го е така, сякаш Лена е чудовище и е против свекървата. Скараха се в този ден с мъжа си. Миша поиска жена му да не се меси в неговите дела с майка му.
Мол, мама вече е възрастна, той се притеснява за здравето ѝ. Лена каза, че здравето е добро. Но как да обясни фурната? И кога ще купят дрехи на децата? Вече добре, примирих се със своя телефон.
Ще купим, измърмори мъжът и ядосан се заключи в тоалетната. Санаториума на майка си все пак плати. А Лена отиде на поклон при родителите си, за да им поиска пари назаем за топли дрехи за внуците.
Нейната майка, разбира се, купи гащеризони и помоли да не ѝ връщат парите. Разбираше, че им е трудно. Към всички неприятности и пералнята започна да трака.
Всеки момент ще се счупи. А за децата има много пране. Лена помоли мъжа си да купи нова.
Дори на кредит беше съгласна. Какъв кредит, възмути се мъжът. Да плащаме отгоре.
Ще купим от заплатата. Жена му вече беше предпазлива към такива обещания. Но все пак се надяваше, че ще купят пералня.
Междувременно обидената свекърва спокойно си почиваше в санаториума. Е, нищо. Лена се надяваше, че Ксения Владимировна ще си почине и поне за известно време ще укроти пламъка си.
И наистина се върна от почивката доволна. Въпреки че не го смяташе за почивка. Разказваше на сина си, че е била на лечение.
В санаториума ходят, за да се измъчват с процедури. Свекървата толкова се мъчеше, че всеки ден, когато се обаждаше на сина си, радостно чуруликаше, разказвайки каква е била вечерната им развлекателна програма. Веднага след като се върна, покани сина си сам на гости.
Специално, за да покаже, че няма намерение да прости на снахата. Лена и не се разстрои. Все пак не искаше да гледа доволното лице на Ксения Владимировна.
Тя има много грижи. Всеки ден мисли какво да нахрани децата. И мъжът е недоволен, ако ястията често се повтарят.
А да беше опитал сам да готви с такъв ограничен бюджет. Но не. Смята, че няма нищо сложно в приготвянето на храна…
Върна се Миша от майка си с подаръци за децата. Горд, сякаш е донесъл плячка. Бонбони, тениски с шорти с името на курортния град, в който се намираше санаториумът.
Между другото, тези костюмчета не са за израстване, както отбеляза Лена. Мъжът махна с ръка. – Майка не вижда внуците всеки ден.
Не знае размерите. – Защо се заяждаш? – намръщи се Миша. – Виж каква ми е майка ми, браво.
За внуците помисли. Подаръци им купи. А ти не беше доволна, че замина.
Ами тя тези подаръци ги купи с наши пари! – отбеляза Лена. Но може ли да се убеди мъжът в нещо? Той си затваря очите за всичко, което казва жена му, и слуша само майка си. И в допълнение към всичко се оказа, че нова пералня този месец няма да могат да купят.
Защото на свекървата трябва да се закрепи ефектът от санаториалното лечение с витаминен комплекс. Колко струват витамините сега, всички знаят. Но тези от аптеката не са много добри, трябва да са от определена фирма.
Била е при терапевт, който ѝ е препоръчал правилните витамини, след които Ксения Владимировна направо ще се подмлади. Витаминният комплекс струвал колкото пералня. На свекървата ѝ трябваше пълен курс витамини, на части не можело, защото изведнъж после щели да изчезнат от производителя, а тя нямало да се долекува.
А всякакви лекарства, дори витамини, както всички знаят, трябва да се приемат на пълен курс, за да има ефект. Впрочем, във всеки случай и мъжът, и свекървата щяха да намерят оправдание за разходите. Само че Миша не обясни какво ще правят, когато пералнята окончателно се счупи.
Лена се умори от тези изненади и реши да започне работа. За нейна изненада мъжът не се противопостави, вероятно е сметнал, че децата вече могат да ходят на детска градина, а жена му е време също да даде своя финансов принос към семейството. В крайна сметка жена му започна работа, а децата ги записа в детска градина.
Браво, че отдавна си беше написала молба за всеки случай и веднага им намериха места. Иначе щеше да слуша какво ѝ говори мъжът и сега щеше да търси детски градини из целия град. На работа Лена постоянно ѝ се налагаше да остава до късно.
Извънредният труд се заплащаше, а за отказ можеха и да я уволнят. Жената искаше да събере пари, за да купи всичко необходимо за семейството. Докато имаше такава възможност, нейните родители се заеха да помагат с внуците.
Взимаха ги от детската градина, седяха с тях, докато майка им се прибере от работа. Понякога ги оставяха да спят при тях. Такъв режим не можеше да не се отрази на дома.
Жена му не смогваше да се занимава с домакинската работа и всичко правеше набързо. Невинаги успяваше да приготви вечеря. Силѝте ѝ стигаха само да хвърли дрехите в пералнята, после да ги простре и да измие мръсните съдове.
На мъжа му често се налагаше сам да готви, което не го радваше. Миша започна да се дразни от всичко. Той предявяваше претенции, че вкъщи е безпорядък и му е омръзнало да мисли какво да яде…
Но вместо да предложи вариант как да се реши въпросът с домакинската работа, той заяви, че щом жена му също работи, то и тя трябва да помага с пари на майка му. Откъде накъде, изуми се Лена? Твоята майка не ни помага, а аз трябва да ѝ помагам? Жена му напомни, че нейните родители помагат с внуците и трябва да им се благодари, че децата имат топли дрехи и нищо не искат в замяна. А свекървата мисли само за своите приятели и трябва да ѝ се помага още? Отново избухна скандал.
Миша смяташе, че всички трябва да помагат на майка му, а на тъста и тъщата не. И добре, ако искат, Миша може да им благодари, но и без тях щяха да се оправят, сами изявиха желание. За Лена това беше твърде много.
Мъжът след скандала се ядоса и отиде да се успокои при майка си, защото жена му го докара дотам. Тя събра вещите си и отиде при родителите си. Миша после ѝ се обади да разбере какво става, защо тя влошава нещата.
Жена му каза, че му дава един месец, нека помисли кой е по-важен за него, жена му и децата или майка му. В крайна сметка за един месец мъжът се обади само няколко пъти. Не се караше, просто питаше как са нещата, без ентусиазъм.
А Нова година отпразнува с любимата си маминка. Лена разбра, че все пак майка му е по-скъпа. Уговореният срок изтече, Миша не предприе никакви действия.
Спокойно продължи да живее в апартамента на жена си, който тя беше наследила от баба си. Явно реши, че това е достатъчен аргумент, който показва, че семейството му е важно. Но жена му не го оцени, мълчаливо подаде молба за развод и издръжка и поиска мъжът да напусне апартамента…
Миша каза, ами върви си, и се премести при маминка. А свекървата после предявяваше претенции към снахата. Колко лоша е тя.
Заради нея са всички проблеми. Явно не много радваше Ксения Владимировна, че синът ѝ отново живее при нея. Но Лена нямаше намерение да приема мъжа си обратно.
Той дори не си спомняше вече за децата. Ето тях наистина ги жалко. Благодаря, че изслушахте историята докрай.
Моля ви да подкрепите канала с лайк. За вас това няма да е голяма трудност, а за мен е много важно. До нови срещи!
Вечерта мъжът се прибра от работа по-късно от обикновено и веднага започна да се възмущава на жена си, че не си е вдигнала телефона, не могъл да ѝ се обади. Лена едва не заплака. Разбира се, тя си почива, две малки деца, нямаш време да седнеш.
Мало того, че можеше да ѝ напише съобщение, като видя, че не е вдигнала, ами той знае, че телефонът ѝ понякога си живее собствен живот. Най-много я боли, че знае за проблемите с телефона отдавна и планираха този месец да го сменят, но заради свекървата отложиха покупката. Сега се кара на жена си, въпреки че сам е виновен, че не може да се свърже с нея.
Миша, ти знаеш, че телефонът глючи, му напомни жена му. Мъжът замълча, но по време на вечеря пак не издържа и беше недоволен. Искаше жена му да изпържи картофи за вечеря, колегата му ял на обяд и той също поиска.
Лена също не замълча и му отговори. От заплатата искаха да ѝ купят нов телефон, но вместо това смениха прозореца на свекървата в апартамента. А Лена вече се беше настроила, намерила къде е по-евтино.
И ето, в деня на заплатата казва, да вървим да купуваме. А мъжът каза, че няма да стане, трябва да се смени прозорецът на майка му, тя също чака неговата заплата, вече всичко е поръчала, остава само да се плати. Прозорецът ѝ е пластмасов, но на някакво тържество някой от гостите несполучливо се е ударил в него, как е станало, историята мълчи, но на стъклото се е появила пукнатина.
Свекървата много се притесняваше от това, не можеше да се примири с този дефект, въпреки че май не духаше. Ето сега напрегна сина си, а той не можа да откаже на майка си. На жена си е по-лесно да откаже, може и със стария телефон да ходи, но самият той се дразни, когато телефонът спира да работи в най-неподходящия момент.
Добре, намръщи се Миша, следващия месец със сигурност ще купим. Лена се зарадва, но следващия месец я чакаше друга изненада. Мъжът каза, че купуват нова фурна на майка му, а старата кой я е счупил, поинтересува се жена му.
Мъжът не разбра иронията, Лена му напомни защо миналия месец смениха прозореца. Тя предположи, че и фурната е счупена от някой познат на свекървата на някое тържество. Мъжът не разбра, че това е ирония и се засмя.
Каза, че просто майка му е намерила нова фурна на добра отстъпка, там има голяма температура, не като нейната стара. Тя отдавна мечтаела за такава, а сега имало отстъпка. Жена му попита, ами нейният телефон? Тя също мечтае за нормално работещ, не иска скъп, ще мине и с бюджетен.
Но нейните покупки отново трябваше да се отложат, и фурна, и телефон не могат да си позволят. Отстъпки не се намират всеки ден. На Лена ѝ се наложи да забрави за още един месец за мечтата си, но поне някой е щастлив и това я радваше.
Случайно Лена чу, че Ксения Владимировна най-накрая може да покани гости и да изпече нормален сладкиш. Разбира се, това удоволствие не е за сина и снахата, свекървата се среща със свои приятели. Това е добре, само да е комфортно на свекървата, синът трябва постоянно да ѝ помага.
А самият той има две деца, на които също им трябва много неща. Между другото, нормален телефон на жена му е нужен, за да може винаги да е на линия. Децата са малки, знае ли се какво може да се случи, а той в най-отговорния момент ще спре да работи.
Но мъжът се надяваше на късмет, а свекървата си имаше свои грижи. Лена настоя пред мъжа си, привеждайки му този аргумент. „Да ти купим телефон, нали ти обещах, но не сега, после“, недоволно махна с ръка Миша.
Но след следващата заплата каза, че майка му трябва да ходи на санаториум. Обеща да даде пари за почивката. „Ти ми обеща телефон“, замига жена му.
Но пак не ѝ се получи. Тя си има още нормален телефон, децата не боледуват. Ако нещо се случи, може да се вдигнат съседите на уши.
Но, разбира се, нищо няма да се случи. Защо да се мисли за лошо? А Лена и не мислеше за лошо. Мислеше за свекървата, която се беше увлякла.
Сега ли постоянно ще им източва парите? А мъжът не разбираше, че въпросът дори не е в телефона. Зимата наближава, децата имат нужда от дрехи. Миша каза, че миналата година са купували за израстване.
Възмути се, че стигнали само за една година. Жена му беше в шок. Попита го дали да не купуват направо дрехи за възрастни и просто да подгъват ръкавите и крачолите, щом е за това.
Децата растат, особено когато са толкова малки. Там всяка година трябва да се купуват нови. А таткото сякаш е паднал от друга планета, не вижда реалността.
Миша се намръщи и обеща да реши и въпроса с децата. Той не стига за всички? Притеснява се за майка си, не може да ѝ откаже. Тогава Лена се осмели и реши да поговори със свекървата.
Ксения Владимировна трябва да разбере, че не само тя има нужди. На децата и внуците също трябва да се купуват неща. Но свекървата изслуша оплакванията на снахата и невъзмутимо каза, че нейното здраве е по-важно.
На вашите внуци им трябва здрава баба, заяви тя. Вашите внуци нямат дрехи, зимни гащеризони, а аз с какво да си купя, опита се да обясни Лена. Нямаме пари дори за храна, почти заплака тя.
Но свекървата беше непреклонна, нейният санаториум беше над всичко останало. Смяташе, че снахата преувеличава, играе на съжаление. Ти изобщо си седиш вкъщи, на гърба на мъжа си, затова не мъркай, каза Ксения Владимировна.
Миша сам ще си знае как да харчи заплатата. Лена след този разговор плака, скрита в банята. Вечно свекървата я упреква, че е на гърба на мъжа си.
Но те имат малки деца, къде да ходи на работа? Кой ще ги гледа? Малкият още няма две години, големият е малко над три. Не искат да го дават на детска градина. Мъжът също беше против детската градина.
Въпреки че вечно не стигаха парите и Лена предлагаше да започне работа. Седи си с малките, тогава заяви Миша, те имат нужда от майка си, ще стигнат до детска градина, ще има достатъчно пари. А в крайна сметка вечно не стигаха.
Свекървата изискваше повече, отколкото бяха планирали. И сякаш се отвърза. Все повече и повече желания се появяваха…
А снахата беше в отчаяние. След този разговор мъжът се прибра скандално. Оказа се, че майка му се е оплакала, че жена му ѝ забранява да помага.
Представила го е така, сякаш Лена е чудовище и е против свекървата. Скараха се в този ден с мъжа си. Миша поиска жена му да не се меси в неговите дела с майка му.
Мол, мама вече е възрастна, той се притеснява за здравето ѝ. Лена каза, че здравето е добро. Но как да обясни фурната? И кога ще купят дрехи на децата? Вече добре, примирих се със своя телефон.
Ще купим, измърмори мъжът и ядосан се заключи в тоалетната. Санаториума на майка си все пак плати. А Лена отиде на поклон при родителите си, за да им поиска пари назаем за топли дрехи за внуците.
Нейната майка, разбира се, купи гащеризони и помоли да не ѝ връщат парите. Разбираше, че им е трудно. Към всички неприятности и пералнята започна да трака.
Всеки момент ще се счупи. А за децата има много пране. Лена помоли мъжа си да купи нова.
Дори на кредит беше съгласна. Какъв кредит, възмути се мъжът. Да плащаме отгоре.
Ще купим от заплатата. Жена му вече беше предпазлива към такива обещания. Но все пак се надяваше, че ще купят пералня.
Междувременно обидената свекърва спокойно си почиваше в санаториума. Е, нищо. Лена се надяваше, че Ксения Владимировна ще си почине и поне за известно време ще укроти пламъка си.
И наистина се върна от почивката доволна. Въпреки че не го смяташе за почивка. Разказваше на сина си, че е била на лечение.
В санаториума ходят, за да се измъчват с процедури. Свекървата толкова се мъчеше, че всеки ден, когато се обаждаше на сина си, радостно чуруликаше, разказвайки каква е била вечерната им развлекателна програма. Веднага след като се върна, покани сина си сам на гости.
Специално, за да покаже, че няма намерение да прости на снахата. Лена и не се разстрои. Все пак не искаше да гледа доволното лице на Ксения Владимировна.
Тя има много грижи. Всеки ден мисли какво да нахрани децата. И мъжът е недоволен, ако ястията често се повтарят.
А да беше опитал сам да готви с такъв ограничен бюджет. Но не. Смята, че няма нищо сложно в приготвянето на храна…
Върна се Миша от майка си с подаръци за децата. Горд, сякаш е донесъл плячка. Бонбони, тениски с шорти с името на курортния град, в който се намираше санаториумът.
Между другото, тези костюмчета не са за израстване, както отбеляза Лена. Мъжът махна с ръка. – Майка не вижда внуците всеки ден.
Не знае размерите. – Защо се заяждаш? – намръщи се Миша. – Виж каква ми е майка ми, браво.
За внуците помисли. Подаръци им купи. А ти не беше доволна, че замина.
Ами тя тези подаръци ги купи с наши пари! – отбеляза Лена. Но може ли да се убеди мъжът в нещо? Той си затваря очите за всичко, което казва жена му, и слуша само майка си. И в допълнение към всичко се оказа, че нова пералня този месец няма да могат да купят.
Защото на свекървата трябва да се закрепи ефектът от санаториалното лечение с витаминен комплекс. Колко струват витамините сега, всички знаят. Но тези от аптеката не са много добри, трябва да са от определена фирма.
Била е при терапевт, който ѝ е препоръчал правилните витамини, след които Ксения Владимировна направо ще се подмлади. Витаминният комплекс струвал колкото пералня. На свекървата ѝ трябваше пълен курс витамини, на части не можело, защото изведнъж после щели да изчезнат от производителя, а тя нямало да се долекува.
А всякакви лекарства, дори витамини, както всички знаят, трябва да се приемат на пълен курс, за да има ефект. Впрочем, във всеки случай и мъжът, и свекървата щяха да намерят оправдание за разходите. Само че Миша не обясни какво ще правят, когато пералнята окончателно се счупи.
Лена се умори от тези изненади и реши да започне работа. За нейна изненада мъжът не се противопостави, вероятно е сметнал, че децата вече могат да ходят на детска градина, а жена му е време също да даде своя финансов принос към семейството. В крайна сметка жена му започна работа, а децата ги записа в детска градина.
Браво, че отдавна си беше написала молба за всеки случай и веднага им намериха места. Иначе щеше да слуша какво ѝ говори мъжът и сега щеше да търси детски градини из целия град. На работа Лена постоянно ѝ се налагаше да остава до късно.
Извънредният труд се заплащаше, а за отказ можеха и да я уволнят. Жената искаше да събере пари, за да купи всичко необходимо за семейството. Докато имаше такава възможност, нейните родители се заеха да помагат с внуците.
Взимаха ги от детската градина, седяха с тях, докато майка им се прибере от работа. Понякога ги оставяха да спят при тях. Такъв режим не можеше да не се отрази на дома.
Жена му не смогваше да се занимава с домакинската работа и всичко правеше набързо. Невинаги успяваше да приготви вечеря. Силѝте ѝ стигаха само да хвърли дрехите в пералнята, после да ги простре и да измие мръсните съдове.
На мъжа му често се налагаше сам да готви, което не го радваше. Миша започна да се дразни от всичко. Той предявяваше претенции, че вкъщи е безпорядък и му е омръзнало да мисли какво да яде…
Но вместо да предложи вариант как да се реши въпросът с домакинската работа, той заяви, че щом жена му също работи, то и тя трябва да помага с пари на майка му. Откъде накъде, изуми се Лена? Твоята майка не ни помага, а аз трябва да ѝ помагам?
Жена му напомни, че нейните родители помагат с внуците и трябва да им се благодари, че децата имат топли дрехи и нищо не искат в замяна. А свекървата мисли само за своите приятели и трябва да ѝ се помага още? Отново избухна скандал.
Миша смяташе, че всички трябва да помагат на майка му, а на тъста и тъщата не. И добре, ако искат, Миша може да им благодари, но и без тях щяха да се оправят, сами изявиха желание. За Лена това беше твърде много.
Мъжът след скандала се ядоса и отиде да се успокои при майка си, защото жена му го докара дотам. Тя събра вещите си и отиде при родителите си. Миша после ѝ се обади да разбере какво става, защо тя влошава нещата.
Жена му каза, че му дава един месец, нека помисли кой е по-важен за него, жена му и децата или майка му. В крайна сметка за един месец мъжът се обади само няколко пъти. Не се караше, просто питаше как са нещата, без ентусиазъм.
А Нова година отпразнува с любимата си маминка. Лена разбра, че все пак майка му е по-скъпа. Уговореният срок изтече, Миша не предприе никакви действия.
Спокойно продължи да живее в апартамента на жена си, който тя беше наследила от баба си. Явно реши, че това е достатъчен аргумент, който показва, че семейството му е важно. Но жена му не го оцени, мълчаливо подаде молба за развод и издръжка и поиска мъжът да напусне апартамента…
Миша каза, ами върви си, и се премести при маминка. А свекървата после предявяваше претенции към снахата. Колко лоша е тя.
Заради нея са всички проблеми. Явно не много радваше Ксения Владимировна, че синът ѝ отново живее при нея. Но Лена нямаше намерение да приема мъжа си обратно.
Той дори не си спомняше вече за децата. Ето тях наистина ги жалко. Благодаря, че четохте историята докрай.
About the Author
