Сергей вървеше от гробищата, мислите в главата му бяха една по-мрачна от друга. Днес се навършват три години, откакто го нямаше Таня, любимата му съпруга Таня, най-красивата, най-нежната. Защо ли небето прибира най-добрите, как се обичаха, всичко беше като в приказка.
Сергей дори не можеше да си спомни да са се карали сериозно поне веднъж. Таня беше толкова мъдра за възрастта си. Тя беше само на 23 години, когато забременя, и това беше щастие.
Сергей буквално през цялата бременност носеше любимата си на ръце. Обграждаше я с такава грижа, че сякаш нищо страшно не можеше да се случи в живота им. Те с нетърпение очакваха раждането на своята дъщеричка.
Сергей сам закара Таня в родилния дом, когато започнаха контракциите ѝ. „Иди“, каза Таня на сбогуване, опитвайки се да се усмихне. „Всичко ще бъде наред.“
„Мила, аз мислено съм с теб“, окуражително отговори Сергей. „Родна, много ли те боли?“ „Нормално.“ Таня кимна с глава и захапа устна от нахлуващата контракция.
„Иди.“ И любимата му бавно си тръгна, съпроводена от акушерка, придържайки с ръка огромния си корем. Самата тя толкова малка, а коремът изглеждаше много голям.
Сергей тревожно я изпрати с поглед, а след това цяла нощ прекара в приемното отделение в очакване. Ако можеше поне част от болката ѝ да поеме върху себе си. Сергей мъчително чакаше.
А на сутринта излезе медицинска сестра и, криейки очи, каза: „Имате момиченце.“ „А Таня? Таня как е?“ – възкликна Сергей, зарадван от новината.
Родилката не успяха да спасят. Прозвуча отговор, сякаш гръм от ясно небе. Получи се кръвоизлив, а след това сърдечен арест.
„Докторът ще ви разкаже всичко по-късно.“ Всичко потъна в мрак пред очите на Сергей. След това и докторът излезе, каза нещо за сложен случай, за недиагностицирана патология, която се проявила едва по време на раждането.
Извини се. А за какво са всички тези извинения, ако любимата му вече я няма? След това имаше дълги разследвания, но лекарска грешка не успяха да докажат. А и Сергей не жадуваше да наказва никого, той беше толкова оглушен от мъката си, че не му беше до съдебни дела.
И само малката Настя не му позволи да се съвсем срине, всички грижи за дъщеря си Сергей пое върху себе си. Но за дълго не можеше да остави работата си, голям бизнес, който изискваше неговия контрол. Добре, че майката на Сергей дойде от друг град, за да гледа внучката си.
А и родителите на Таня постоянно идваха. Така те и отгледаха Настя. И ето днес тя навършва три годинки.
Годишнината от смъртта на любимата му съпруга и рожденият ден на любимата му дъщеря – тези две дати сега винаги ще бъдат заедно. С времето болката от загубата на Таня притъпяваше, но не изчезваше. Всички близки хора, майка му, приятели и дори родителите на Таня говореха за едно – време му е да се ожени отново.
Но не може млад мъж да бъде сам, защо да си поставя кръст. Още повече, на Настя ѝ е нужно женско възпитание. Бабите са баби, но майка никой не може да замени, дори и да не е родна.
Но Сергей само отмахваше от такива разговори, но особено настояваше майка му. – Серьожа, колко красиви момичета има наоколо. – Но нима на никого не ти е хванало окото? – питаше Светлана Борисовна.
– Огледай се, сине. – А защо са ми те? – свиваше рамене Сергей. – Ами как защо, ти не си монах все пак.
Нужна ти е жена, това е природа. – Природа – тъжно се усмихна Сергей. – А душата? Душата ме боли досега.
Като си спомня погледа на Таня, когато си тръгваше към отделението, объркана и пълна с болка, а аз с нищо не ѝ помогнах. – Ами какво щеше да направиш? – разумно отговаряше майка му. – Такава е съдбата, сине, трябва да се примириш.
Но Сергей малко слушаше подобни съвети. А веднъж всичко изведнъж се промени. При него във фермата дойде да кандидатства за секретарка едно момиче.
Интервюто проведе лично Сергей. Тази Кристина веднага го заинтригува с нещо. Толкова мила, позитивна и неглупава, Сергей я взе на работа.
А след месец те заедно заминаха на командировка. Кристина през цялото време беше до него, говореше нещо, усмихваше се. А в сърцето на Сергей се зараждаха нови чувства.
Те изведнъж погасиха цялата му предишна болка и преживявания. Не, той все още често мислеше за Таня, но изведнъж започна да се хваща, че за Кристина си спомня все по-често. А момичето всячески искаше да се хареса на младия си шеф-вдовец и включи целия си природен чар буквално от първия ден на работа във фермата.
И ето тази командировка. Стаите им в хотела бяха съседни. И още първата нощ Сергей отиде при Кристина…
Всичко беше вълшебно. Сергей се ободри и разбра, че да, животът продължава. Той се влюби.
От командировката се върнаха като двойка. В офиса веднага разбраха за това. Момичетата започнаха да шушукат.
Ето, вижте, Кристина е голяма работа, не успя да се устрои на работа, вече успя да заплени шефа. А Кристина само се усмихваше. Най-накрая тя се беше приближила още една стъпка към мечтата си – да стане съпруга на голям бизнесмен.
Именно съпруга. Ролята на любовница не я устройваше. – Ами ако не се ожени? – подкачаше я приятелката ѝ Жана.
– Ще си поиграе и ще те зареже. – Мен ли? – усмихваше се Кристина. – Той ме гледа с кучешки очи.
– Не, Жаночка, Серьожа е мой и само мой. Той вече ме запозна с майка си и с дъщеря си. – А не те ли напряга, че има дъщеря? – не отстъпваше приятелката ѝ.
– Все пак чуждо дете – това е голяма отговорност. – Господи, ще се оправя някак си – уверено отговаряше Кристина. – В края на краищата, има баби за нея.
Аз нямам намерение да се нося с нея като писано яйце. – Правилно – кимна приятелката ѝ. – Иначе ще ти се качи на главата.
– А там ще родиш свое. Може тази Настя бабите да я вземат при децата. – Ами, надявам се – усмихваше се Кристина.
– Но аз засега не искам да раждам свое. Трябва да поживея за себе си. Ето такива далеч отиващи планове имаше тя.
Сергей, окрилен от новата любов, също правеше планове. – Най-накрая Настя ще има майка. – Да, той вече почти беше решил да предложи брак на Кристина.
Само майка му го спираше. – Сине, не бързай толкова. Светлана Борисовна внимателно подбираше думите, когато разбра, че Сергей вече е купил пръстен за Кристина.
– Това момиче не ми хареса. – Някак си е прекалено сладка, неистинска, или нещо такова. Вижда се, че си има свои сметки.
– Ами какво говориш, мамо? – отрицателно клатеше глава Сергей. – Кристина е добро момиче. Красива, умна.
С такава не ме е срам да се появя и на светско събитие. Ти просто още не я познаваш добре. – Не знам, сине, тя Настенка съвсем не я поглежда.
– Съгласен съм, засега особено не я поглежда. Застъпи се за момичето Сергей. На нея също ѝ трябва време да свикне с Настя, мамо.
А и се страхува. Дъщеря расте без майка. Вдруг неволно ще я обиди.
– Мамо, разбирам, че Кристина не е Таня. Като Таня няма да намеря. Тя беше единствена.
– Ох, сине, тук си прав – съгласи се майка му. – Добре, решавай сам, ти ще живееш.
И скоро Сергей предложи брак на Кристина. Момичето беше на седмото небе. Искаше ѝ се да крещи и да ликува от радост.
Но Кристина само мило се усмихваше, без да показва възторга си. Да, мечтата ѝ се сбъдна. Но не е нужно всички да знаят толкова открито за това.
– Слушай, приятел – казваше бизнес партньорът на Сергей, – добра жена си имаш. Бързо се ориентира. Дойде момичето на работа, а ти хоп – и я омъжи.
– Да, такъв съм си – смееше се Сергей. Той искрено вярваше, че всичко с Кристина ще бъде наред. След сватбата младите започнаха да живеят душа в душа.
Кристина беше нежна и грижовна съпруга. Не обиждаше Настя, но това не продължи дълго. Не мина и година и Кристина показа истинското си лице.
Семейният живот, за който мечтаеше Сергей, за нея беше рутина, а чуждата дъщеря – бреме. Кристина напусна работа, цял ден се занимаваше само със себе си. Салони за красота, магазини, нощни клубове не подминаваше.
Сергей стана мрачен като облак. Той се опитваше да разговаря с младата си съпруга, но тя само се смееше. – И без това цял ден стоя като в златна клетка.
Мога поне малко да се забавлявам. Сергей с времето дори започна да обмисля развод, но му беше жалко да руши всичко така. Надяваше се, че Кристина е просто млада, ще порасне, ще поумнее.
При това тя не обиждаше Настя, дори се занимаваше с нея, учеше я на букви, цифри, четеше ѝ приказки. Но все пак не я допускаше близо до себе си. Сергей се надяваше, че когато Кристина роди свое дете, майчиният инстинкт в нея ще се събуди и всичко ще бъде различно…
– Да, скъпи, да – кимаше Кристина, когато ставаше дума за дете. – И аз искам, но нещо не се получава. Лекарите казват, че всичко е наред, но бременност не настъпва.
– Вече три години живеем, трябва да отидем в клиника при професор – казваше ѝ Сергей. – Може той да разбере в какво е проблемът. Кристина се съгласяваше, а самата тя тайно се усмихваше.
– Добра работа е измислил умният човек – хормоналните контрацептиви. Само че Сергей не е нужно да знае за това. А след това се случи ужасна беда.
Сергей претърпя катастрофа. От насрещното платно излетя джип и право в колата на Сергей. Как изобщо е оцелял при този челен удар, беше удивително.
Лекарите се бориха за него няколко месеца. Сложни операции, реанимация, дори изпадна в кома за няколко дни. Всичко издържа, оцеля.
През цялото това време до него беше майка му. Кристина също дежуреше постоянно, тук тя се показа от най-добрата си страна. Светлана Борисовна тогава си помисли, че е сгрешила за снаха си.
Тя обича сина ѝ. След половин година Сергей го изписаха от клиниката. Но бедата е, че той така и не успя да се изправи.
Парализа. Цялото му тяло под кръста беше като чуждо. – Докторе – плачеше Кристина, питайки лекуващия лекар.
– Нима нищо не може да се направи? – Сложен случай – въздъхваше лекарят. – Но не трябва да губим надежда. Гръбначният стълб е цял и това е най-важното.
Проблемът е с нервните окончания. Нужна е добра рехабилитация. Ще ви препоръчам добър специалист.
Ще се надяваме, че всичко ще се промени към по-добро. Трябва просто да се набере търпение. Това е дълъг процес.
– И колко? – със страх питаше Кристина. – Ами, може би две години – уклончиво отговори лекарят.
Трябва да се надяваме и упорито да вървим в правилната посока. Думите на лекаря малко успокоиха Кристина. Всичко беше толкова неясно.
Да се надява, да вярва, да върви. А тя искаше да живее. Тук и сега.
Да блести на светски събития. А как сега да го прави, когато съпругът ѝ е инвалид? При това делата във фирмата не вървяха добре. Мина месец след връщането на Сергей от клиниката.
От фирмата се обадиха. Внимателно попитаха какво да правят по-нататък. Партньорите се интересуваха от делата, а конкурентите особено се радваха.
По-малко грижи им останаха. Но Сергей не мислеше да се предава толкова лесно. Лежейки в леглото, той проверяваше отчетите, даваше указания по телефона.
Но беше необходимо реално ръководство. И тогава той реши да въвлече Кристина в това. Тя все пак беше започнала работа във фирмата.
Трябваше да знае всичко, горе-долу. – Да ръководя? – учуди се Кристина. По принцип предложението ѝ хареса.
– Собственичка на фирмата? – звучи добре. – Разбира се, скъпи. Ти само се оправяй.
На Сергей наеха болногледачка. Възрастна жена, бивша медицинска сестра. Клавдия Ивановна си знаеше работата от и до.
Затова Сергей наистина беше в сигурни ръце. – Лежейки на една страна, нещата няма да се придвижат – обичаше да казва Клавдия Ивановна. Тя знаеше, че Сергей може да се изправи на крака.
Затова всячески го подкрепяше и дори го подтикваше в работата му над себе си. Сергей разбираше това. А затова, освен процедурите на доктора, който идваше редовно в дома им, той сам се занимаваше.
Започна да вдига гири, бавно да се набира. Инсталираха му специален тренажор, на който тренираше. – Само не прекалявайте много – предупреждаваше докторът.
Но веднъж Сергей все пак прекали. Дори му се стори, че може да се изправи. Обърна се неудачно и падна от леглото.
В това положение, безпомощен и на пода, го видя шестгодишната Настя, която постоянно беше с баща си. – Тате! – изкрещя уплашеното момиче. – Какво ти е? – на виковете притича Клавдия Ивановна, която тъкмо беше отишла в кухнята за чай за Сергей…
Колкото и трудно да беше, старата медицинска сестра вдигна и сложи Сергей обратно в леглото. Веднага повикаха доктор, след това преглед. – Ами защо бързате толкова? – укоряваха Сергей лекарите.
– Сега изобщо не е ясно как ще се развият нещата при вас. След това падане мина година. Сергей така и не се изправи.
Понякога го нападаше депресия, не искаше да вижда никого. И само малката Настенка стана за него лъч светлина, неговото щастие. Кристина толкова се увлече по бизнеса, че почти не се виждаха със Сергей.
Само ще надникне и толкова, все дела, работа. Сергей разбиращо кимаше, но в сърцето му тежеше голям камък. Съпругата му се отдалечи от него.
– За какво ѝ е той, инвалид? – „Вие не сте никакъв инвалид“ – убеждаваше го новата медицинска сестра Лиза. – Ще работим и всичко ще се оправи. – Ще се оправи – тъжно се усмихна Сергей.
– Вече мина цяла година. – А вие искахте ли след такава травма веднага да затичате? – разумно отговори Лиза. Това момиче се появи в дома на Сергей преди няколко месеца, когато веднъж Клавдия Ивановна се почувства зле и се обади на внучка си да дойде да ѝ помогне.
Лиза също беше медицинска сестра и притежаваше всички умения на болногледачка. А затова скоро Клавдия Ивановна ѝ предаде всички дела. Сергей не беше против, майка му Светлана Борисовна също.
Кристина само подозрително погледна младото хубаво момиче. За какво ѝ е да се страхува, мъжът ѝ все пак е неподвижен. Нека му сменя памперсите и да му бие инжекции.
А Настя беше във възторг от новата медицинска сестра. Момичето можеше часове наред да разказва нещо на Лиза, показваше ѝ рисунките си, споделяше детските си мечти. „Искам“, – веднъж прошепна Настя на ухото на Лиза, – „да имам майка, която да прилича на теб.“
„Слънчице, ами ти си имаш майка“, – учуди се Лиза. Момичето знаеше, че Кристина не е родна, но все пак отглежда момичето. „Тя не ме обича“, – очите на Настя мигом се насълзиха, – „и не ме забелязва, и баща ми не обича.“
„Грешиш, мъничка“, – опитваше се Лиза да разубеди детето, но то си стоеше на своето. С Сергей Лиза също намери общ език, толкова грижовна, внимателна. А какви нежни и леки ръце имаше! Сергей изобщо не изпитваше никакъв дискомфорт, когато тя правеше различни манипулации с него.
И умна. Сергей често разговаряше с нея на различни теми. На мъжа му беше интересно, че младото момиче е толкова начетено, разбира от икономика, от политика.
„А защо работите като болногледачка?“, – учудваше се той. „Имате толкова широк кръгозор, такива познания.“ „Обичам си работата“, – свиваше рамене Лиза.
„Обичам да помагам на хората.“ „А вие сте просто ангел, Лизонка“, – усмихваше се Сергей. И това наистина приличаше на истина.
Лиза дори с нещо напомняше на Таня. Таня. Колко отдавна беше това! Но Сергей все още чувстваше, че го боли сърцето.
Кристина така и не успя да замени нито майката на Настя, нито да стане истинска съпруга. Тя си имаше свой живот, толкова свой, че изобщо спря да се интересува от живота на Сергей. Само понякога надничаше в стаята, разменяше няколко думи и изчезваше, уж по работа.
А самата тя бързаше на среща с любовника си. Наскоро започна афера с един от бизнес партньорите. „Жана, аз все пак съм млада, здрава жена, нуждая се от внимание.
А той лежи като пън. Ами каква полза от него?“, – споделяше тя с приятелката си. „Ами знаеш ли, Кристина“, – учудваше се Жана, – „всъщност цялото имущество и бизнес са на Сергей.
Какво ще стане, ако той разбере?“ „Ами той няма да разбере“, – отговаряше Кристина. „Ти няма да кажеш, а никой друг не знае. С Егор спазваме конспирация.
Аз все пак разбирам всичко. Но честно, колко ми е омръзнал този Сергей с неговите болногледачи, лекари и процедури. Нищо няма да се промени, вече го разбирам…
И тази Настя, такова разглезено момиче, баба ѝ да си я вземе. Тази Светлана Борисовна само се мотае около нас, вече ми е дошла до гуша. Особено този проклет инвалид.
Дано да умре, тогава ще си присвоя фирмата. Къщичката. А момичето ще го пратя при баба ѝ.
И ще си живеем с Егор охолно.“ „Ами не знам, приятелко, какво да ти кажа на това“, – само свиваше рамене Жана. Тя не одобряваше приятелката си, но не искаше да налага мнението си на Кристина.
А и беше безполезно. „А знаеш ли“, – веднъж призна Кристина на Жана, – „реших какво ще направя. Ще го отровя.“
„Ти си луда“, – възкликна Жана. „Ще те вкарат в затвора.“ „Аз ще направя така, че никой да не разбере и да не докаже после.
Имам братовчедка в село, съвсем стара вече. Та тя лекува с всякакви билки. А може така да излекува, че до смърт.
После никой няма да разбере. Ще умре от сърдечен арест, например.“ „Ти нищо не си ми казвала“, – каза Жана.
„Не ме забърквай, моля те, в твоите дела.“ „Ой, какво си се уплашила толкова? А и не съм възнамерявала“, – усмихна се Кристина. „Сама ще се оправя.
Ти винаги си била страхливка.“ Жана нищо не ѝ отговори на това. Реши, че наистина Кристина нищо не ѝ е казвала.
А тя буквално на следващия ден отиде на село и старата ѝ роднина ѝ направи отровна настойка. „В пиенето добавяй по малко, за да не разбере никой. А след месец-два ще си вдовица със сигурност.
Благодаря ти, лельо Нина“, – радостно се усмихна Кристина и се втурна към дома, за да извърши това черно дело. Същата вечер тя влезе в стаята на Сергей с поднос. На него чай и сладки.
„Скъпи, толкова отдавна не сме седели заедно“, – нежно каза тя на Сергей. „Да пием чай?“ „Да“, – радостно отговори Сергей и се намести по-удобно сред възглавниците. Чаят беше вкусен, ароматен, на Сергей му хареса.
Те задушевно разговаряха с Кристина. А когато тя си тръгна, мъжът лежеше и мислеше. Сгрешил е за Кристина.
Добра е тя. А Кристина започна да идва всяка вечер. След три дни на Сергей му стана зле.
Сърцето му биеше така, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите му. Започна да се задушава. Добре, че Лиза беше наблизо и веднага повика бърза помощ.
Спасиха Сергей. Явно от лежането сърцето му беше започнало да дава дефекти. Тогава лекарите казаха, направиха му инжекция и си тръгнаха.
Кристина изгледа как лекарите се качват в линейката и посегна към заветното шишенце в шкафчето в кухнята. Свари чай, капна от течността и отиде с подноса при Сергей. Тя не забеляза, че Настя по това време надникна в кухнята и видя всичко.
И въпреки че току-що беше навършила седем години, тя разбра, че леля Кристина замисля нещо недобро. Момичето, изпреварвайки мащехата си на стълбите, първо влетя в стаята на баща си. „Мръсно момиченце“, – помисли си Кристина, – „мотае се тук под краката ми.“
И докато тя стигне до стаята, Настя успя да прошепне на ухото на баща си: „Татко, леля Кристина ти е капнала нещо в чая, не го пий!“…
Сергей се учуди на думите на дъщеря си, но реши да провери. Когато Кристина с усмивка постави чая на нощното шкафче, той уж неловко помръдна ръка и преобърна чинията със сладките.
Чинията се счупи на парчета. Кристина, скърцайки със зъби, надникна от стаята и извика домашната помощница. А Сергей през това време смени чашите.
След това Кристина изпи чая, без да забележи нищо. И така продължи три дни. Сергей ту спешно молеше да му донесат телефона, ту някоя книга, ту сватбените снимки.
И всеки път той сменяше чашите с чай. На третия ден на Кристина ѝ стана зле. Сърцето ѝ биеше като лудо, не ѝ достигаше въздух.
Пристигна бърза помощ, а с нея и полиция. Те бяха повикани от Антон, приятел на Сергей, на когото той се беше обадил веднага щом започна да подозира Кристина в лоши дела. И този път се обади.
Да, тя явно искаше да ме отрови. Ела по-бързо. Полицията, след като претърси къщата, намери въпросното шишенце, свали пръстови отпечатъци от него.
Анализът показа, че това е смъртоносна отрова. Срещу Кристина беше образувано дело. Но на Сергей скоро съвсем му стана безразлично какво се случва с нея.
Лиза в интернет намери много добър специалист, занимаващ се с мануална терапия, и го помоли да прегледа Сергей. „След половин година ще бъдете на крака!“, с усмивка каза Виктор Григориевич на Сергей. Той дори не повярва.
Вече почти две години лежи, а всички само обещават. Но този специалист си знаеше работата. Плюс това Лиза беше до него, нейната подкрепа беше много важна.
А и Настенка много се тревожеше за баща си и с цялото си малко сърчице искаше само едно – татко да се изправи. И Сергей се изправи. След половин година, както беше обещал терапевтът.
„Моята заслуга в това е минимална“, призна Виктор Григориевич. „Основната работа свършихте вие сами, побеждавайки болката си, отчаянието си, своето „не мога“, ами, разбира се, и вашите близки.“ И това беше така.
Колко се радваха всички роднини и приятели. Сергей се върна на работа. Разбира се, Кристина беше натворила много бели.
Едва не разори фирмата, но Сергей бързо стабилизира ситуацията. А след още няколко месеца Сергей отново се ожени. Сега негова съпруга беше тази, която дълго време постоянно беше до него и го подкрепяше.
Тази, която наистина беше готова да стане майка на Настя. Тази, която харесваше майка му. А и тя малко напомняше на Таня.
Същата добра и грижовна. Това беше Лиза. Момичето отдавна обичаше Сергей, а когато той се оправи, си мислеше, че вече не му е нужна.
Грешеше. Много е нужна и на Сергей, и на Настя.
About the Author
